Новини

В България темата за проституцията през последните 5–6 години се превърна в предмет на засилени дискусии и все повече си осъзнава като реален проблем ...

Автор: Тихомир Безлов

1. Проституцията в България (Част 1)

2. Проституцията в България (Част 2)

3. Проституцията в България (Част 3)
В България темата за проституцията през последните 5–6 години се превърна в предмет на засилени дискусии и все повече си осъзнава като реален проблем по две причини. Първо, поради зависимостта между платените сексуслуги и организираната престъпност, второ, поради връзката на проституцията с трафика на хора, което привлича вниманието както на големи международни организации, така и на западни правителства, чувствителни към тези теми.


Именно информацията за български момичета – жертви на сексуална експлоатация, които са потърсили помощ в Западна Европа, за първи път очертава мащабите на проблема българска проституция. Особено важно място в този процес имат систематизираните данни от страни като Германия и Холандия, от които става ясно, че една малка страна се е превърнала в един от най-големите източници на трафик на хора. Според четирите годишни доклада за трафика на хора – Dutch National Rapporteur за периода 2000–2003 г., 14 % от жертвите на сексуална експлоатация в Холандия идват от България, което поставя страната ни на първо място през наблюдавания период.

Сходно е положението и на най-големия пазар на сексуални услуги в Европа – Германия. Според годишните анализи на Германската криминална служба за периода 2001–2005 г. България е на трето място в света по брой на жертви на трафик на жени с цел сексуална експлоатация.

От съобщенията за случаи на трафик с цел сексуална експлоатация, които периодично се появяват в Австрия, Гърция и особено Италия, Белгия и най-вече Испания, може да се направи изводът, че мащабите на това изключително тежко престъпление срещу личността са подобни на тези в Германия и Холандия, но информацията, за съжаление, не е систематизирана.

Данни като тези за трафика на жени с цел сексуална експлоатация за Германия и Холандия повдигат един основен въпрос: кое прави възможно трафикът на хора от една 8-милионна страна да е сравним с този от страни като Русия със 150 милиона население, Тайланд – с 65 милиона, Украйна – с 46 милиона, както и да е по-голям от страни с 3–5 пъти по-голямо население, като Полша и Румъния.

Първоначалната цел на този анализ беше да се да се изследват типологията и организацията на пазара за проституция в България. Статистиката за трафика на жени в Западна Европа, получена в процеса на работата, обаче шокира с изключително високия коефициент на жертвите от България. Във връзка с това се поставят няколко въпроса:

Първо, какъв е размерът на българския износ на проституиращи за Западна Европа? В редица анализи се приема, че около 90 % от жертвите са прехвърлени с цел сексуална експлоатация, но в същото време изследвания на проституцията в Западна Европа показват, че много малък процент от жените, проституиращи в чужди страни, са търсили помощ и съответно са регистрирани като жертви на трафик. Така че регистрираните жертви от български произход може да се разглеждат като върха на айсберг, под който се крие огромен брой проституиращи извън България.

Второ, каква е причината делът на българките да е толкова голям сред проституиращите в Западна Европа?

Трето, дали свръхвисокият коефициент на жертвите на трафик от България е резултат само на социално-икономически фактори, или причината е в спецификата на престъпността в страната?

Повдигнатите въпроси са само част от сложния социално-икономически феномен на българската проституция. Безспорно „износът“ на момичета, предлагащи сексуални услуги, в Западна и Централна Европа е най-доходоносният пазар за българската проституция, но същевременно тази дейност е невъзможна без вътрешния пазар на проституция. По тази причина предмет на изследването са както възникването на българския пазар за платен секс, така и структурата и организацията на проституцията в страната. Предлаганият текст е един от първите опити за анализ на проблема на проституцията в България и поради това няма претенции за изчерпателност.

3.1. Възникването на вътрешния пазар и балканският контекст

След колапса на комунистическите режими страните в Източна и Централна Европа преживяват сложни политически, икономически и социални промени. Катаклизмите, свързани с икономическия преход, водят до нарастване на безработицата и рязко спадане стандарта на живот.

В някои специализирани изследвания като едно от последствията от тези промени се посочва, че проституцията се e превърнала в единствен начин за голям брой жени да изкарват прехраната за себе си и семействата си и че почти всички страни от Централна и Източна Европа, сред които най-вече балканските, са регистрирали рязко нарастване на проституиращите.

Голямо влияние за разрастване на бизнеса с проститутки на Балканите оказват и военните конфликти в Югославия. Слабо охраняваните граници, присъствието на международни войски, както и липсата на работеща съдебна система създават идеални условия за сексиндустрията в страните от този регион. В близост до военните бази се разполагат многобройни жрици на любовта, предлагащи сексуслуги на войниците. Имайки предвид, че в повечето страни на Балканския полуостров проституцията е забранена от закона, тя се превръща не само в сериозен социален проблем за региона, но и във важен източник на доход за организираната престъпност.

Случващото се в България в много отношения е предопределено от балканския контекст и значително по-тежките икономически сътресения в сравнение с Централна и Източна Европа. Въпреки това пазарът на сексуални услуги се развива относително бавно. Макар че почти веднага след 1990 г. полицията изоставя репресивните си мерки над жените, предлагащи платени сексуслуги, минават 7–8 години преди проституцията да се превърне в масова професия. За съжаление няма никакви изследвания, които да обяснят какви са причините както за забавеното развитие, така и за рязкото нарастване на проституиращите в края на 90-те години. От интервюта с полицейски служители, проституиращи, сводници, собственици на клубове, материали на разследващи журналисти се очертават различни взаимосвързани фактори, предопределящи по-бавното масовизиране на проституцията – от инерцията, свързана със социалистическия модел на обществото и силните родово-семейни връзки, до жестоко намалелите доходи, които ограничават вътрешното търсене.

Ако се направи опит да се реконструира възникването на вътрешен пазар за платени сексуални услуги в България, става ясно е, че в началото на 90-те години местата, на които те се предлагат – хотели и нощни заведения, „внасят“ проституиращи момичета от Украйна, Молдова и Русия. В първите години на прехода се привличат предимно крайно социално слаби момичета (от ромски произход, идващи от малки населени места и пр.) и такива с девиантно поведение, които биват задържани в професията предимно със систематично насилие. На практика проституирането в страната е невъзможно без участието на своднически мрежи и собствениците на специализираните заведения. Същевременно на всички нива на пазара за платен секс, който вече е структуриран към 1992–1993 г., може да се установят участието и контролът на организирана престъпност.

Бавното развитие на българския вътрешен пазар обаче не възпрепятства свързването му с чуждестранни и международни своднически мрежи. Вълната от емигранти през периода 1989–1991 г., установяващите се в Централна Европа български рецидивисти, амнистирани през 1990 г., войната в Югославия от лятото на 1991 г. и разпадането на СССР са само част от факторите, които „скачват“ зараждащия се българския пазар на сексуални услуги с този в Централна и Западна Европа. Типична става практиката проституиращи българки да бъдат предлагани чрез балканските и източноевропейските сводници, като доминиращи в началото са албанските своднически мрежи. При тях насилието е неотменна част както при набиране на момичета, където нормален метод е отвличането, така и при контрола над проституиращите. При неизпълнение на „дневната норма“ обикновено се налага физическо наказание. Определящо влияние за организацията на българската проституция обаче оказва рускоезичната организирана престъпност. Моделът на „точки“, предварително разпределяне на местата, които всеки сводник има за своите момичета, се въвежда и от българските сводници. Те предпочитат да използват понятието „пост“ (най-често членувано като „поста“) вместо руското „точка“, което има точно същата структурно-организационна роля – да се разпределя пазарът. В зависимост от доходността на района и броя на „постовете“ сводникът плаща рента на босовете на организираната престъпност и органите на реда (най-често полицията и прокуратурата) и администрацията.

С разцвета на силовите групировки по време на югоембаргото сътрудничеството със структури на организираната престъпност в Западните Балкани и Централна Европа при трафика на момичета с цел проституция става устойчиво и е подобно на другите дейности, свързани с преминаване на балканските граници – контрабанда на нефтопродукти, наркотици, крадени стоки и пр.

През първата половина на 90-те години износът на проститутки претърпява сериозна еволюция и сменя няколко пъти каналите си, докато се превърне в устойчива дейност. Исторически първото направление за износ на проституиращи е към Чехия и Унгария и там се формират първите български своднически мрежи извън страната. Близостта и по-лесният достъп до тези бивши социалистически страни ги превръщат в предпочитано направление и българските сводници използват вече създадената база от българските крадци на коли. В страните от бившия СИВ българските проститутки работят преди всичко в населени места, близки до границите с Германия и Австрия, където секстуризмът е най-активен. В началото на 90-те години достъпът до Западна Европа е епизодичен поради визови ограничения, но към 1993–1994 г. в по-либерални страни като Холандия и Белгия се появяват първите „гнезда“ на сводници и проститутки и постепенно започва процесът на разширяване на българските общности. Третото направление е за Гърция и Македония, откъдето трасето достига Италия. Четвъртото направление за износ на български момичета е към страни от бившата Югославия и по-специално в зоните, където има мироопазващи сили – първоначално Босна и Херцеговина, по-късно – Косово.

В средата на 90-те години структурата на българския пазар на проституция вече е оформена. В страната се наблюдават три слоя – улична, клубна и елитна проституция. Тези три нива осигуряват две други форми на българска проституция – курортната и експортната проституция.

3.2. Типология на проституцията в България

Улична и магистрална проституция

Данните показват забележително сходство между уличната и магистралната проституция, поради което те се представят заедно. Уличните и магистралните проститутки се различават само по мястото, където набират клиентите, както и по специфичните им професии – например при магистралните проститутки са предимно професионални шофьори.

Уличните и маг

За разлика от проституцията в страната износът на проститутки като международен проблем е бил обект на изследване и разглеждан в докладите на много международни организации и правителства ...


Автор: Тихомир Безлов
3.3. Износът на проституция и трафик на хора. Трафикът на жени




1. Проституцията в България (Част 1)

2. Проституцията в България (Част 2)

3. Проституцията в България (Част 3)
За разлика от проституцията в страната износът на проститутки като международен проблем е бил обект на изследване и разглеждан в докладите на много международни организации и правителства, ангажирани с проблемите на трафика на хора – например на Международната организация за миграция, Държавния департамент на САЩ, Германската криминална служба, български и чужди неправителствени организации. Принос по проблема имат и някои български журналистически разследвания.

Подобно на вътрешния пазар, проституиращите извън страната също работят под различни форми, често нямащи връзка с насилие и организирана престъпност. Въпреки това трафикът на хора изисква специално внимание както поради изключителната тежест на това престъпление с международен елемент, така и защото дава възможност да се разбере по-добре явлението проституция на българи извън България – тенденции, профил на проституиращите, роля на конвенционалната и организираната престъпност и пр. По тази причина първо ще бъдат разгледани проблемите на трафика на жени с цел сексуална експлоатация, а след това – и на износа на проститутки и българското участие на пазара за сексуални услуги в Западна и Централна Европа.

Проблемът трафик и неговото дефиниране

Появилата се през 1999 г. оценка на Фондация „Асоциация Анимус“, че 10 000 български жени годишно стават жертви на трафик, предизвика открито несъгласие сред органите на МВР и съдебната власт и иронични забележки, че при този трафик за 7–8 години в България не би трябвало да останат жени между 15 и 30 години. Скептицизмът и обвиненията в спекулации в много отношения продължават да пречат на рационалния анализ. В резултат до момента реалистична оценка на тенденциите и обемите на трафик за България няма.

Основна трудност при изследването на трафика на хора е дефинирането му и практическото прилагане на дефиницията. Основните елементи на дефиницията според Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено на жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (известен като Протокол от Палермо), са набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на хора с цел и последваща експлоатация. Това включва сексуална експлоатация, принудителен труд, отнемане на телесни органи и принудително подчинение.

Въпреки привидно ясните елементи на това какво е трафик на хора от дефиницията произлизат редица трудности както за изследователите, така и за правораздавателните институции. Например елементите на набиране и транспортиране може да отсъстват изобщо при случаи, когато е налице доброволна емиграция, но има последваща експлоатация. При други случаи експлоатацията може да бъде „доброволна“ в някаква степен, тъй като е много трудно да се определи доколко заплащането и условията на определен вид проституция, била тя и нелегална, могат да бъдат индикатор за експлоатация, или просто става дума за много ниско платен труд при мизерни условия на работа. Гледната точка на индивид, лишен от възможността да се труди в собствената му страна, може много да се отличава от тази на законодателя или на защитника на правата на човека.

Допълнително усложнение при дефинирането на трафика на хора произтича от факта, че в много случаи той като явление се преплита с нелегалната емиграция. Вследствие на това често разликата между трафик и каналджийство остава неясна. Например според всекидневната употреба на термина „трафик на хора“ в българския език често се има предвид каналджийство. Според Европол „объркването, що се отнася до това какво означава трафик на хора и подпомогната нелегална емиграция (или каналджийство), води до това, че те често са смятани за едно и също нещо. Но това не е така“. Двете явления са различни и според Протокола за трафика от Палермо, и според правната уредба на трафика на хора по българския Наказателен кодекс.

Разграничаването на трафика от каналджийството наистина може да бъде изключително трудно. Според инспектор Пол Холмс, експерт на Международната организация по миграция и бивш служител на лондонската полиция, от оперативна гледна точка разликата е следната: когато размяната услуга–пари е предварителна, се говори за каналджийство, но когато следва да се изплаща дълг след пристигането в желаната страна, вече може да се говори за трафик на хора. От аналитична и изследователска гледна точка обаче тази оперативна дефиниция решава проблема само частично. Това е така, защото много случаи на трафик включват каналджийство на определен етап от процеса. Същевременно някои от жените, въвлечени в трафик, влизат в страни от Европейската общност като временни емигранти или туристи, с редовни визи и паспорти и без съдействието на друго лице. В тези случаи елементът каналджийството липсва.

Допълнително объркване при дефинирането и идентифицирането на трафика на хора настъпва поради факта, че сред всички случаи на трафик има голяма група пострадали, които се адаптират към ситуацията на принудително проституиране и експлоатация. Така от жертви на трафик те преминават в друга категория – на нелегално пребиваващи или на нелегално работещи, приели в някаква степен положението, в което се намират (или искат да подобрят положението, в което са, но не на цената да се върнат там, откъдето са тръгнали). Такъв тип адаптация се наблюдава често при сексуална експлоатация, където под влиянието на редица фактори – психологически (травматично разстройство и други последствия) и външни фактори (насилие, връзка с трафиканта/сводника и т.н.) – жертвите на трафик се превръщат в индивиди, които в някаква степен доброволно проституират и получават някакво заплащане за труда си (макар и минимално в сравнение с парите, които в действителност се печелят от предоставяните сексуслуги). В този смисъл може да се каже, че процесът „трафик“ е много динамичен и ако едно момиче, тръгнало против волята си, бъде задържано на границата на България с Македония например,то все още може да бъде разпознато и да разпознае себе си като жертва на трафик. Същото момиче след шест месеца в холандски или друг публичен дом може да не разпознае себе си като жертва и да не бъде разпознато като такава. Тъй като трафикът е динамично явление, ако не бъде идентифициран навреме, няма да го има. Така случаите на трафик изглеждат по-малко, отколкото са всъщност.

Друга ситуация, илюстрираща динамиката на трафика на жени, е тази, при която момиче смята, че отива да работи например като камериерка и го прави доброволно (каналджийство може да има или да няма ). В момента на преминаване на границата и без наличие на информация какво ще последва няма причина то да бъде идентифицирано като жертва. Когато обаче вместо като камериерка в хотел се озове в публичен дом без документи, без доходи, с които да разполага, и лишено от свобода на придвижване, то се превръща в жертва на трафик. Същото момиче след няколко месеца може все още да бъде разпознато като жертва и да иска да избяга от ситуацията, в която е попаднало, но може и да се е адаптирало. Такива случаи не правят от трафика по-малко сериозно престъпление и нарушаване правата на личността, но за съжаление правят от трафика престъпление, което е трудно да се дефинира, да се идентифицира и да бъде наказано. Парадоксалното е, че с такива случаи понякога се злоупотребява, както се злоупотребява когато жени емигрират с цел работа в сексиндустрията доброволно и попадат в ситуация на трафик и експлоатация. Такива са например случаите на трафиканта Иван Главчев – Ванко 1, в които пострадалите са имали представа, че ще проституират, но са разчитали печалбата да се дели поравно между тях и сутеньора (организатора на дейността).

Опит за оценка на размерите на проблема по актуални данни

Според повечето наблюдатели и изследователи България е страна, от която тръгва, но и през която преминава трафик на жени с цел проституция. Според Европейския център за превенция на престъпността 80–90 % от трафика в Европа е с цел сексуална експлоатация.

От 1999 г. насам числото 10 000 в споменатата оценка на Фондация „Асоциация Анимус“ се прехвърля безкритично от доклад на доклад. В действителност няма информация какви данни са използвани, за да бъде направена и как е направена тази оценка. Също така е наивно да се смята, че дори броят на жертви да е бил такъв за периода 1998–1999 г., той е останал еднакъв през всичките тези години. Според по-скорошна оценка на Европейския институт за превенция и контрол над престъпността броят на жертвите на трафик в България годишно е между 3000 и 4000.

Малкото достоверни данни за трафика включват броя на случаите на пострадали, идентифицирани от полицията или потърсили помощ от неправителствена организация в България или в чужбина. Такива данни са използвани и в този преглед на трафика в България. По данни на Регионалния център за противодействие на трафика на Пакта за стабилност в Белград (РЦ) жертвите – български граждани и чужденци, които са получили помощ в България между 2000 и 2003 г., е поне 423. От тях 352 са български, а 71 – чужди граждани. Българските граждани са предимно жени и момичета, които доброволно са се върнали в България с помощта на програми за помощ и подкрепа, както и жени и момичета, идентифицирани като жертви от полицията по време на нейни акции в страната, в която са пребивавали. Данните, изнесени от РЦ, представляват минимална оценка и са близки до тези, събрани и публикувани през 2005 г. от Международната организация по миграция (МОМ), които са най-изчерпателните до момента за регистрирани случаи на трафик в България. Според МОМ броят на жертвите – български граждани, идентифицирани и подпомогнати в България между януари 2000 г. и 31 декември 2004 г., е 620, а на чуждите граждани, идентифицирани за същия период в България, е 86.

Освен жертвите, идентифицирани в България, според данни на РЦ, които се позовават на данни на Фондация „Асоциация Анимус“, получени чрез партньорски организации в чужбина, 485 са българките, станали жертва на трафик и получили помощ извън България между началото на 2000 и май 2002 г., 21 жени и момичета са получили помощ в Италия през 2002 г.

Следва също да се добави, че за периода от 2003 г. до края на първото полугодие на 2005 г. Националната следствена служба на България (НСлС) работи по 60 следствени дела за трафик на хора и по 56 следствени поръчки, възложени от съдебните власти на чужди държави. Съответно почти половината от следствените поръчки са от трите страни, за които има данни – от Белгия са 6, от Германия – 8, Холандия – 19.

По данни на „Асоциация Анимус“ за жертвите на трафик, които са се обърнали към кризисния център на организацията за помощ повече от веднъж през 2003, 2004 и 2005 г., може да се направи опит за приблизителна оценка на годишния поток на пострадали от трафик, които идват от България.

Като се използва методът на засичане–повторно засичане или хващане–прk

Бизнесът с жива плът се рекламира безплатно в интернет, публичните домове се обзавеждат с камери, цените скачат. Коя точно е Страната на розите и как властта ще се справи с процъфтяващата търговия

 



 



В границите на България отдавна съществува една по-малка държава. Развива се по неписани закони и специфични пазарни принципи. Гражданите на тази държава рекламират безплатно, експлоатират пътищата, получават закрила от полицията, но не плащат данъци. Икономическият строй е микс между капитализъм и комунизъм - търсенето определя предлагането, безработица не съществува. Трудят се близо 10 000 жени, наети от мъже. В страната принудата, тормозът и насилието са разрешени официално.
Това е държавата на проститутките. След броени дни властта ще се опита да я превземе и разруши. От прокуратурата планират серия атаки срещу сводниците, т.е. нещо като акция “Секс респект”. Властите обаче ще се сблъскат с перфектно смазана машина. Браншът постоянно се развива, при това по нови икономически механизми и с помощта на високи технологии. Така че е възможно, докато сержант Петров трака докладите си срещу жриците на пишеща машина, сводникът Иванов да наблюдава компаньонките си дистанционно през лаптопа. Ето доказателствата:
В последните месеци проститутките минаха онлайн. Представителките на най-древната професия завзеха обикновените клубове за запознанства в интернет и ги


ползват като безплатен
рекламен канал


“Четири от пет момичета предлагат платен секс. А доскоро не беше така”, твърдят регистрирани в www.elmaz.com мъже. Това е един от най-популярните BG клубове за запознанства в мрежата. В него има над 420 000 профила, т.е. компаньонките се целят в огромен таргет.
Продажбата на плът се рекламира безплатно и другаде, например на адрес http://www.all-bgescort.com. “Няма нужда да плащате, за да представите момичетата си при нас. Пратете обаче техни истински снимки, без да се виждат лицата - обясняват изискванията си от сайта. - Дайте пълни данни за услугите, който девойките предлагат, ръст, години, работно време и цена. Както и информация за услугите - само на ваш терен или ходят и по адреси. Може и кратък текст на английски. Кажете обаче за кой клуб ще представите, защото с някои не желаем да работим.”
Освен бум в рекламата “малката държава” отчита и скок на цените. В момента на околовръстното искат 30 лв. за стандартен секс. В средна ръка клуб доскоро прибираха 40-50 лева за час (транспортът се заплаща допълнително). Сега много от същите публични домове са качили тарифата на 100 лв. Възможните обяснения са няколко - девойките са разделени на повече и по-малко оборотни, сводниците им опипват почвата за по-високи тарифи или се оформя нещо като средна класа. Година преди влизането ни в ЕС ние, естествено, се вълнуваме от представителките на тази прослойка. И по-конкретно от Жасмина*.
Брюнетката редовно минава на медицински прегледи.


Гримира се леко,
облича се прилично


изглежда невинна. Миналата година е завършила Техникум по обществено хранене, специалност технология на млякото. Потръпва при мисълта за последната практика, на която правила синьо сирене. “Трябваше да го наблюдавам всеки ден, докато мухляса напълно. Смърдеше ужасно”, разказва тя.

 


След като приключва с образованието си, Жасмина попада в много по-вмирисана реалност. “Татко ми се разболя от рак и трябваше да намерим 3000 лева за операция. Затова тайно започнах да проституирам”, мотивира решението си тя. Интервенцията се оказва неуспешна, баща є издъхва. На софиянката обаче не є минава през ум да излезе от занаята.
След няколко месеца в бранша тя е натрупала сексуален опит главно с наркомани и пияници. Работното є време започва в 19.00 вечерта и приключва в 7.00 сутринта. Лъже майка си, че е сервитьорка. На нас разказва истината с безразличие. Тръгва си точно час след като е звъннала за пръв път на вратата. В пепелника оставя тънък фас от цигара Parliament и недокоснатата чаша с Martini.
Освен проститутките бардаците също вдигат нивото. В приемната им все по-често могат да

 Проститутките дебнат пред всеки храст


 

 

бъдат забелязани
камери, които следят
клиентите и касата


“Картината се предава в определен сайт. Така мога да гледам какво става в офиса от лаптопа вкъщи - обяснява гордо сводникът Николай. - Момичетата не създават проблеми, ама гостите правят поразии. Оня ден един счупи маса, още събираме стъклата.” Девойките пък си шушукат, че във всяка спалня има “бръмбари”. Подслушвателите ловели тайните им уговорки за срещи с клиенти.
Да си сложиш камера в бардака, обаче е по-скоро гъзария, отколкото емблема на модерното мислене. Истински предприемчиви сутеньори директно изнасят бизнеса зад граница. Георги например държи 2-3 българки в малък австрийски клуб. “В този бранш съм от 1996-а. Печеля между 3000 и 5000 евро на месец. През последните години обаче компаньонките у нас станаха много, а цените логично паднаха. Освен това тази дейност не е регламентирана и сводниците често са рекетирани от полицията. Е, как да не изнеса момичетата в чужбина? Ми там се работи много по-спокойно!” - казва той. Георги и съпругата му официално са безработни. Младото семейство обаче разполага с апартамент във Варна, вила на брега на морето и два луксозни автомобила.
Повечето обикновени българи вероятно не познават подобен Георги. И се питат има ли пресечна точка между малката и голямата България?
Отговорът е “Да”. Тя се намира в блок 208 на столичния булевард “Владимир Вазов”.


На партерния етаж
е разположен клубът
за компаньонки


RealXXL, а над него - гневните съкооператори. От около година двата свята се сблъскват във входа.
“Вие в този апартамент ли живеете?”, пита изрусена жена на средна възраст младо момиче. “Това не е дом, а офис”, тросва се девойката, докато се измъква през черно-бяла врата без табелка. След което се понася по бизнес върху черните си ботушки с розови апликации.
Да намерите този клуб е лесно - адресът му е публикуван на www.realxxl.com, а точното място е посочено на карта. В сайта също така са качени снимки на момичетата, на офиса и на спалните. “Предлагаме дами от 18 г. до 39 г. за стандартен и нестандартен секс, лесбийки, групов, всички видове еротични масажи, стриптийз и други услуги по желание на нашите клиенти. Разполагаме с луксозен и уютен терен. Обслужване и по домове, офиси и хотели. Дискретност, медицински контрол и ниски цени”, пише в обявата.
На съседите тази “дискретност” не им е по вкуса. Решили са да пишат протестно писмо до всички институции. Основният им аргумент срещу компаньонките ще е: “Не заключват входната врата”.

 


Въпреки че вратата зее, голямата държава продължава да не познава малката. Организациите за защита на жените у нас са на коренно

 Властите у нас няма да преследват предлагащите се момичета, а само сводниците им


 


противоположни позиции
дали занаятът
да се легализира


Също така всяка фондация прави своя статистика за попадналите в трафик и сексуално експлоатирани момичета. В България няма и социологически проучвания за нагласата на обществото към проституцията. В тази мъглява ситуация обаче се раждат категорични мнения.
“В държавата се оформя нагласа за легализиране на проституцията, която е много опасна. Ако това стане, ще се легализират парите на мафията.” Това е позицията на прокуратурата, тиражирана в медиите. Обвинителите са решили да гонят сводниците, които били основни виновници за настоящото дередже. По този начин те ще подкрепят т. нар. аболиционистски модел, твърдят теоретици. Според него проституиращите са смятани за жертви, а насилниците са съдържателите на публични домове, сводниците и трафикантите.
Прокуратурата не е единствената, застанала на твърди позиции. “Евентуално узаконяване ще повиши трафика на хора, и в частност на момичетата с цел сексуална експлоатация. Престъпниците безпрепятствено ще изнасят българки за Гърция и Западна Европа. В Холандия например този бизнес е напълно легален и от него се печели изключително добре. Това обаче е и една от


страните, към които има
най-голям трафик


- включително на наши момичета. Затова ние сме категорично против легализирането на проституцията”, твърдят от организацията “Фейс ту фейс”.
Според мнозина обаче забраната на всякаква законна организация ще насърчи свързването с престъпността. “Повечето членки на ЕС официално забраняват търговията с плът. На практика обаче те имат повече или по-малко контролирана проституция. Симптоматично е, че дебатът за легализирането є у нас се случва, без да бъдат включени нейни представители. Истинският диалог ще започне само тогава, когато всички седнем на една маса”, казват от фондация “Анимус”.
Според представителите є най-цивилизовано ще е прилагането на т.нар. трудов подход.
Идеята е проститутките да получат права като останалите работници и дейността им да бъде регулирана чрез гражданското и трудовото право, а не чрез наказателното. Така ще могат да се поставят и стандарти за условията и защита на труда им.
По въпроса кой е правилният подход тепърва ще се спори. Сигурно е едно обаче - спорадичните акции по околовръстното няма да решат проблема.

 

ЛИЦЕ И ОПАКО

 

Марина,
18-годишна компаньонка

Работя от един-два месеца. В клуба ме доведе приятелка. Още малко ще постоя, после ще ходя в Щатите при леля ми. Ще уча компютри или медицина.

Аз съм най-малка, затова шефовете много се грижат за мен. Когато се разболях от гнойна ангина и вдигнах температура, единият ме занесе на ръце до вкъщи. След като оздравях и се върнах на работа, ме посрещнаха с цветя.

Не ми е кеф да се ч***м с клиенти. Само веднъж ми беше хубаво с някакъв грък. Те обикновено са големи простаци. Този също беше много луд, но правеше добър секс. Е*****o няма общо с чувствата. Досега съм имала две гаджета. Едното го обичах, 6 месеца бяхме заедно. Но през това време той излизаше с други, аз също.

Отворила съм си сметка в банката. Защо да не спестявам, като ми стигат парите?

Няма проблем да се откажа, когато искам. Само трябва да предупредя предварително, така си мисля. Все пак шефовете влагат големи пари в нас - за реклама в интернет и т.н. Дали някое друго момиче от клуба се е отказало ли? Ами не.

От София съм, от нормално семейство. Майка ми не знае какво правя. Като є давам редовно пари, не ме разпитва.

Всички мъже са комплексари. Попадам на наркомани, пияници, отрепки всякакви. Вече не вярвам, че са останали някакви нормални. Поръчват ме и момичета, с тях е по-лесно. Те някак могат да те разберат.

 


Надя Кожухарова, психолог
във фондация “Анимус”

Повечето момичета започват да проституират с идеята, че правят компромис за кратко. Например твърдят, че ще работят година-две и после ще отворят фризьорски салон.

Сутеньорът често редува жестове на насилие с прояви на щедрост. Подобно поведение обърква момичето, то започва да се чуди дали е лошо или добро, дали е принудено да се продава или само се е съгласило.

В съзнанието на проституиращата жена се сблъскват два модела - на моралните норми и на тоталното им противопоставяне. За да оцелее психически, жертвата си избира единия модел. Попадайки в този бизнес, визията є за интимност и за отношения между хората тотално се променя.

Разбира се, луксозният живот също е една от причините да е в бранша.

Психиката ни е устроена така, че се чувстваме добре, само когато сме сигурни, че контролираме нещата. Готови сме да произвеждаме такива заблуди. Проститутката се самоубеждава, че винаги може да се откаже.

 няколко дни има нова мода. Да се слагат хиксчета пред никoвете в скайпа в знак на протест срещу убийството на Стоян Балтов. От пети декември до днес (с леко прекъсване на осми декември) ситуацията се нажежава и нагнетява, Карбовски се вихри стръвно, Слави Трифонов зове за революция, събират се подписки за смъртно наказание… Само чакаме нашите анархисти, дето са на гастрол в Гърция, да се върнат и да се почва.

На пети декември някои най-сетне видяха, че прозорецът е счупен. Научиха го по трудния начин, едва когато парче стъкло се стовари и уби човек. Сега остава да видят и графитите, а после да осъзнаят в какво сме се превърнали.

Студентски град е гето. Столичният “кампус” е панелен паметник на социалистическия романтизъм, възторжено възпяван нявга в стиховете на Пеньо Пенев. Такива панелни паметници имаме навсякъде, само дето обикновено средната възраст на населението в тях не гравитира около двайсетте.

Но ние не забелязваме сивотата, панелите и мръсотията. Свикнахме да не забелязваме. Да, така е по-лесно, защото клоаката остава някъде отвън и няма нищо общо с нас. Вдигаме патърдия колкото да не е без хич и то когато вече няма друг начин. А студентските протести в момента са толкова смешни, по-смешни от хиксчетата пред никовете в скайпа.

На пети декември няколко пияни младежи убиха студент пред дискотета. Шок и ужас, първо в Студентски град, после и по другите градове. На осми декември следва купон, а веднага след него – траурно шествие, в което студентите искат затварянето на същите заведения, в които са купонясвали до вчера. Само на мен ли ми изглежда шантаво и налудничаво?

И преди да кажете нещо – аз съм твърдо и категорично против Студентски град да прилича на това, на което прилича. Всъщност против съм цялата страна да прилича на нещо, изпълзяло от клоаката посред нощ, но когато стане дума за тези неща, хората, от които зависи налагането на реда и контрола обясняват, че то и по света било така, не се коркайте, само че нас ни мразят и затова…

Според мен истината е, че Студентски град далеч не е най-прогнилото и упадъчно място в България, както напоследък ни се набива в главите. Той просто е едно от местата в България, само дето е пълен до пръсване с млади хора. А когато се съберат на едно място млади неангажирани хора и големи количества алкохол, обикновено има последствия от най-различно естество. Пак според мен, истината е, че Студентски град е кампус точно колкото и България е държава. И ако някъде по света има страна на неограничените възможности, това е нашата.

Студентски град бил средище на разврат, дрога и проституция… Де да знам. Може и така да е. Само дето на мен ми се струва, че е по-скоро средище на младежи, които предпочитат да си гледат живота вместо студентстването. И е нормално да е така, след като у нас се предлага образование, достъпно за всички, след като сульо и пульо могат да се сдобият с диплома, която накрая е толкова фиктивна, колкото е фиктивно всичко друго. Вероятно из Латинска Америка в страните с паравоенни маоистки групировки  също има държави с фиктивно  управление, образование, здравеопазване и съдебна система,  но ние не живеем там, живеем тук.

Преди седмица се случи поредната нелепа драма. В Студентски град след пиянска свада загина младеж, а след осми декември колегите му се събраха да протестират. По-горе казах, че това е смешно. Ами да, смешно е. Смешно е да видиш човек, който излиза от дискотека, да прави подписка за затварянето на същата тази дискотека. Смешно е да видиш човек, който прави купон до малките часове на нощта, да се оплаква от липсата на ред. Смешно е да се върнеш от студентския празник, а после да отметнеш и гражданските си задължения с участие в протестно шествие. Или поне на мен ми е смешно. Гражданско общество? И гражданското общество у нас е фиктивно, точно както всичко друго.

Фиктивна държава с фиктивно управление. Фиктивен парламент с фиктивни депутати. Фиктивна съдебна система, която фиктивно вкарва ефективни престъпници във фиктивни затвори, а после същите ефективни престъпници фиктивно си излежават фиктивните присъди по ефективните дискотеки. Фиктивна журналистика отразява фиктивни светски събития, в които фиктивни хора от  фиктивния елит показват нефиктивните си бижута и поръчковите си ефектни коли. Фиктивен хайлайф, фиктивни блондинки в комплект с фиктивни политици, които заедно с фиктивни бизнесмени организират фиктивни благотворителни кампании. Фиктивна пазарна икономика и фиктивно здравеопазване. Фиктивни закони, за чието спазване фиктивна полиция фиктивно бди.

Прозорците ни са счупени, а олющената мазилка е покрита с графити. И трябва част от нея да падне на главите ни, за да видим в какво сме се превърнали. Но нищо. После след купона ще направим граждански протест, за да отметнем и това си задължение.

Вината е наша. Не сме стигнали дотук поради злоба и ненавист. Стигнахме дотук не защото се съгласихме, а защото не казахме “не”  когато трябваше. Защото продължаваме да не казваме “не”, а когато го заявяваме, го правим фиктивно. Както всичко останало.

Сега ли се пречупихме, че станахме такива или винаги сме си били все същите?

представата на незапознатите и неживеещите там Студентският град е място на разврат, алкохол и среднощни шумни купони. Разказват се смразяващи истории, от които настръхват косите и се изчервяват ушите на притеснителните провинциални майчета.
В тези истории със сигурност има истина, защото в "града" на студентите няма библиотеки и книжарници за техническа литература на всеки ъгъл, но затова пък е пълно с кафенета, барове и дискотеки. Тези фантазии обаче може да са и плод на богатото въображение и цветните сънища на някой стеснителен, пъпчив двайсетгодишен младеж с мерак за екшън, защото тук по улиците се разхождат спретнати младежи с бистър поглед, очевидно наспали се добре.
Не се вижда никой извил пръсти върху гърлото на бутилка водка. Никой не се търкаля в несвяст из тревните площи. Няма и страстно целуваща се двойка. Групички младежи вървят съвсем целенасочено в някаква посока кой с тетрадка в ръка, кой с пазарска торбичка, от която съвсем невинно се подава бутилка лимонада и пакетче чипс... изобщо на пръв поглед изключително кротки обитатели.
"Най-вече се купуват цигари, безалкохолни напитки, зрънчовци и колбаси" - споделя продавачката в един от многобройните магазини за хранителни стоки. На невярващо вдигнатите ни вежди тя пояснява с усмивка - "Е, и алкохол пазаруват, но не много, ако все пак им се наложи наблягат на бирата и водката". В съседство с магазина се кипри малка аптека. Отпред е седнал възрастен господин с бяла престилка и не толкова бяла коса - очевидно това е аптекарят. Въпреки чистата престилка на човека явно не му беше чиста работата, защото той отказа да отговаря на нашите въпроси. А нас ни интересуваше само кои са най-купуваните от студентите лекарства и консумативи и не само заради празно любопитство, а за да сме спокойни, че правят безопасен секс.
Срещу нас се задават три момчета - прилично облечени, прилично подстригани, изгладени и загащени. Най-словоохотлив е Атанас Янков, който тази година ще бъде втори курс в Техническия университет по култовата специалност машиностроителна техника и технологии. Наско е от Рудозем и явно е свикнал да го питат къде е това населено място, защото се впуска да ни обяснява, че градът се намира в Родопите. Троицата се е запътила към университета за упражнения. По какво точно ще се упражняват не става ясно, но очевидно не бързат да стигнат там. На въпрос какво се прави най-често в Студентския град Наско подозрително се усмихва - "Учи се". После допълва, че се играят карти и се правят знаменателни купони, толкова знаменателни, че миналата седмица към два през нощта двама полицаи от 7-о РПУ дошли на "визитация" по сигнал на изнервени комшии. Двете момчета с Наско са по-срамежливи и за да си намерят работа на ръцете, усукват настойчиво тетрадките си на фуния и пристъпят от крак на крак.
Стълбички. Врата с алуминиева дограма. Десетки образци с документи на стъклото. Опашка от млади хора, всеки стиснал старателно попълнени документи. Това е бюрото за настаняване към УНСС, а младежите чакат за плащане на наема или за да бъдат настанени в така желаните евтини общежития.
И Полина Симеонова чака. Тя е от Монтана и това е първата й година като студентка. Дошла е в София едва в събота и твърди, че съвсем спокойно се оправя в големия град, но стреснатият й поглед издава друго. Вече е настанена в една стая с други две момичета, но има желание да се премести при бивши свои съученички. Затова тя е написала молба по образец и чака второто класиране, за да разбере къде точно ще живее в блок 23 Б. Разпределянето по стаите става на произволен принцип. Дори братята или сестрите, ако не подадат нарочна молба, ще попаднат в различни стаи. С други думи, ако нямаш късмет, може да налетиш на противен, хъркащ съквартирант мърляч, който да ти къса нервите от сутрин до вечер. Единственият критерий е да се делят пушачите от непушачите. Събирането на хора на този случаен принцип почти със сигурност води до конфликти.
Така е станало и с първите съквартирантки на Мария от Пловдив. Първата година са се карали за какво ли не - включително трите момичета са имали отделни ролки тоалетна хартия. Положението станало нетърпимо и всички те употребили маса нерви и усилия да се преместят при други хора. Сега Мария е вече четвърти курс и се разбира прекрасно с новите си съквартирантки. Те живеят на седми етаж в блок 12 на Техническия университет. Мария е симпатично момиче. Косата й е прибрана на две плитки, без претенции за някакъв фешън нито в дрехите, нито в прическата, но пък е отворена и контактна. Според нея около 25 лева на човек средно излиза наемът плюс консумативите, а иначе, за да се издържа целия месец, са му необходими най-малко двеста лева, и то при положение че не ходи никъде и се храни скромно. "Пари за храна студентите може да нямат, но за алкохол винаги намират", с усмивка разказва Мария. Предпочитанията били да се пие по домашному, така развеселителните питиета излизали по-евтино. Мария разбива и митът за гадната храна в студентските столове. Срещу скромната сума от лев и двайсет студентът получава топла питателна храна от първо, второ и трето. Особено момчетата, подтикнати от тънките си портмонета и по-голямата нужда от храна, редовно се възползвали от това студентско благо. За момичетата било икономически неизгодно, тъй като голяма част от тях били на диета или по-капризни и не обичали да ядат такива неща като таскебап и кавърма. Освен това женската част на студентите прави своите първи кулинарни опити в Студентския град. На малкото котлонче се обръщат омлети и други яйчени производни, а най-голямото постижение е "дробчета по селски". А и любвеобилните родители от провинцията не оставят своите млади ученолюбиви отрочета да гладуват. Извън класиката "лютеница и компоти" се изпращат всякакви видове манджи, надлежно стерилизирани в стъклени буркани - вадиш, топлиш и ядеш. Някои дори за затоплянето не използвали котлон, а слагали буркана направо под течащата гореща вода. Няма за какво да икономисват, тъй като водомерът е общ и накрая на месеца потреблението се разделя на броя на обитателите на блока, ядосва се Мария. Ползвал, не ползвал плащаш. Нищо, че водата не стига до седмия етаж.
Студентката и съквартирантката й Анна са разколебани. От една страна, условията не са цвете. Тълпи хлебарки са завзели целия блок, а борбата срещу тях е спорадична и неефективна. Девойките почти са се отказали от надеждата да им е топло през зимата. Радиаторът все не работел въпреки ремонтите. Ремонт на контактите не бил извършван отдавна и момичетата се притесняват от токов удар. Искри хвърчали при всеки опит да бъдат изключени електроуредите от мрежата. Май сме се примирили с положението, усмихват се те. И това примирение личи, тъй като те изобщо не мислят да се местят.
За местене и дума не може да става и заради липсата на чувство за безопасност, когато вечер са навън. Постоянно се чувало, че някой е ограбен или пребит. На въпрос защо има побоища, Мария е категорична - ами пияни са, затова се бият. И това е мистерия, уж пари няма, а много се пие.
Уж пари няма, а все лъскави автомобили с всякакви разнородни номера джиткат настървено по улиците на Студентския град. Уж няма пари, а заведенията и магазините са пълни с хора. И едва ли слуховете за ширещата се проституция в рамките на квартала са обяснението за наличие на потоци пари към студентските джобове. Всички обаче са категорични, че публични домове на студентската територия има, но не знаели къде са точно...хайде холан...не знаели. Май били в блоковете на Софийския университет, че там момичетата били най-секси, ама само май...твърдят, че полицията ги знаела къде са локализирани, но си траела, знаела и за дилърите на дрога, но пак си траела...Дрога можела да се намери всякаква тук, стига да знаеш кой е човекът, казват студентите. Търсиш лицето, дето я доставя, и готово, нямало обаче такива, дето да обикалят улиците и да я предлагат.
Студентките тук се радват, че в дискотеките дамите влизат свободно и не плащат куверт. Ние обаче сме подозрителни...не е ли всъщност това елементарен, но и хитър трик от страна на собствениците да осигурят за по- равнопоставената и платежоспособна част от населението, тоест на мъжете, количества от свежа плът, че нали иначе заради скромните си доходи женската посещаемост на заведенията в Студентския град ще спадне минимум наполовина. И печалба ще има, ама друг път.
За облекчаване на студентските мъки по чистотата в града са отворили врати няколко обществени перални. Съвсем на европейски принцип тук всеки може да си донесе прането, да изчака 2 часа и срещу сумата от лев и осемдесет със собствен консуматив или два и седемдесет с прах и омекотител на фирмата да получи дрехите си изпрани. Изсушаването струва 2 лева и се предпочита, че нали повечето от студентските стаи са без тераси. От таен източник научаваме, че в по-голямата си част студентското бельо било с анималистичен рисунък. Чудим се, чудим се, защо е така...и единственото предположение е - на нашего студента сред тази сивота най-много фауната му липсва.
Друг начин студентът да се чувства малко повече човек е да се хване на работа, а такава колкото искаш предлагат тук...сервитьори, бармани, продавачи, всякакви се търсят. Вратите на повечето заведения са украсени с надписи, че търсят персонал. Не че заплащането е някакво, но както се казва - колкото-толкова.
200 лева на месец получава студентката Любка от Батак. Тя работи в соларно студио и учи публична администрация в УНСС. От две години е в Студентския град. И Любка живее в същите условия като всички - кофти стая, счупен гардероб, мухлясала баня. Преди време решила и направила ремонт за своя сметка. Боядисала тавана и стените. За да комбинира учение и работа обаче, Любка трябва да прави компромиси - не само със свободното си време, но и с лекциите. Решила е въпроса кардинално - изобщо не ходи на лекции. Пропуснатото набавя от състудентите си. Все пак Любка съвсем не е зарязала учението - ходи само на упражнения. Работата й харесва, а и е възможност да си изкара собствени пари. Всъщност както повечето студенти.
А няма ли мъни, няма и фъни...да, ама нали студентството е само веднъж на сто години.

Източник:  в. Новинар
29-09-2005

МВР разкри организирана престъпна група за купуване на изпити в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Схемата включвала преподавател и посредници, а “услугите” – купуване на изпити, семестриални заверки и явяване на кандидатстудентски изпити от дубльори, стрували от 500 до 4000 лева.

Като организатори на престъпния механизъм са установени преподавателят от УНСС – П. И. (49 г.) и посредникът Б. Т. (37 г.).

Кавичките за разлика от скобите не биват малки, средни и големи. Но ако бяха, Студентски град би бил в големи кавички." По този начин министърът на образованието Даниел Вълчев определи в ефира на Би Ти Ви съответствието между заявените в името на Студентски град намерения и реалните му функции.

Дискусията за т.нар. студентско градче се роди и започна да набира сила като резултат от едно убийство. След като в ранните часове на 5 декември 20-годишният студент Стоян Балтов бе пребит до смърт пред местната дискотека "Амнезия", студентски организации и близки на загиналия организираха траурно шествие, което (не без помощта на асоциациите с привидно сходните като сценарий събития в Гърция) успя да привлече вниманието на медии и политици и се превърна в повод да се поставят за обсъждане проблемите на студентския квартал като цяло. Протестът стана причина за поредица от срещи и изявления на представители на местната и държавната власт и се преобрази в трибуна на популистки изказвания и инициативи. Сред редицата предложения и заключения обаче ясно се открои един основополагащ въпрос - студентски ли е Студентски град и има ли той шанс да се превърне в кампус от европейски тип с оглед на настоящото си състояние и наследството от миналото.

С аромат на Студентски град

Цветята на столичното академично градче за разлика от традиционните растения не обичат дневната светлина. Бъдещето на обществото избуява и събира енергията си след здрачаване - на лунна светлина, или по-точно под светлината на мощните лазери на дискотеките. Уханието, което пълзи на талази по улиците и очертава маршрута между заведенията, примесва ароматите на тежки парфюми със спиртните изпарения, тютюневия дим и лепкавото усещане за дюнери и пици на парче. Дневната пъстрота се изразява в зачервените от недоспиване и алкохолна веселба погледи, шарените витрини на множеството магазини, автомивки, квaртални минимаркети, будки за цигари и алкохол и други обекти от първа необходимост за редовия студент. Сред сивата поредица от строени преди десетилетия общежития единствените сгради, които изпъкват, са прясно изградените кооперации, хотели и бизнес сгради в свежи нюанси.

"37 кръчми, 11 дискотеки и 8 нощни бара са много", констатираха директорът на столичната полиция Николай Янев и кметът на район "Студентски" Димитър Дилчев. А президентът Георги Първанов допълни пейзажа, като цитира данни на МВР, според които на територията на Студентски град функционират над 150 заведения с денонощен режим на работа.

Сред тях обаче трудно може да се обособи група на такива, които са с образователна цел. "Имаше една книжарница на ъгъла, но я закриха", разказва Зорница, която живее в квартала вече четвърта година. Библиотеки и театри също няма. Подобна липса на загриженост към бъдещото образователно и културно развитие на академичната общност всъщност звучи логично. 30 794-те студенти (по данни на МОН), разпръснати в 49 общежития, далеч не са единствените жители на територията на академичното иначе градче. Сред тях отдавна вече са се интегрирали гражданите, закупили апартаменти в новопостроените кооперации и увеличили размера на кавичките в наименованието на квартала.

В един идеален свят

Въпреки хладната безкомпромисност на фактите членовете на Сдружение за развитие и обществен контрол на студентските общежития и столове (СРОКСОС) вярват, че статуквото може да се промени и има начин Студентски град да се превърне в истински кампус от европейски тип. Според тях основна стъпка в тази посока може да бъде одържавяването на Студентски град и изцяло държавното стопанисване на общежития и площи. По думите им "държавата много лесно може да изкупи всичките тези частни сгради, които се построиха тук. На много от тях пише жилищна сграда, тип общежитие". В представите им кризата, която засяга и пазара на недвижими имоти, би подтикнала инвеститорите към продуктивен диалог с държавата. От друга страна, проверката на извършените реституции би открила нередности и така стъпка по стъпка лентата може да се превърти назад. В мечтаната от тях визия, много напомняща за утопиите в учебниците по история и политика, Студентски град ще бъде място със значително подобрена инфраструктура, със затегнат пропускателен режим (за целта ще се построят обиколни пътища) и културно-информационни и оздравителни центрове. Обитателите на кампуса ще утоляват жаждата си за култура и информация в кина, театри и библиотеки, при това в трезво и бодро състояние на духа заради контрола на продажбата на спиртни напитки (тъй като на този етап, "след като има алкохол, те го употребяват"). Като основен законов стълб за решаването на всички базисни проблеми те определят приемането на закон за студентските градчета.
Следваща страница >> "Реалността обаче е друга" 1 2
Още материали по ключова дума:   инфраструктура, протест, студентска организация, студенти
Оцени:
   
    оценка 4.95, гласове 20, прочетено 10602 пъти  
Предишна статия: Следваща статия:
И без пари, и без гаранции
Сърбия се предаде пред Русия и остава без яснота за газопровода "Южен поток"
Да си измислиш живота
Група българи вярва, че може да промени бъдещето, и активно търси начини за постигане на идеите си

Реклама

Форум 80 коментара Правила за писане на коментари добавяне на коментар  скриване на коментарите

1 От: Чимиджимичамиджоми [Регистриран | неутрално]
19 декември 2008, 19:03 Оценка: 1, гласували:1- +

Обиден или неуместен коментар? Студентски град винаги е бил пародия: Пародия на студентски, пародия на град в която се рушат едни пародии на общежития, където други пародии на студенти пародират учене. В България целта на средния "студент" от провинцията е да стане "независим" от мама и тате, а дали ще стане истински студент е съвсем друг проблем. Той иска да пие и да се бие на воля, дали ще учи - на него не му пука. Тя иска да си купи парцалки, а напоследък също да пие и да се бие.
Търсенето определя предлагането, така че това, което предлагат (например в "Амнезия") е пряко следствие на това, което "студентите" искат.

При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.

2 От: 23 [Регистриран | неутрално]
19 декември 2008, 19:53 Оценка: -1, гласували:1- +

Обиден или неуместен коментар? Хайде,хайде. В студентски град са живели и живеят много хора,които предпочитат да учат и да се развиват. Спрете с тези обобщения от типа "всички са боклуци". Друг е въпросът,че на тях никой не им помага,нито пък ги слуша.
Голяма част от посетителите на тези заведения и дискотека не са от ,така оплюваната, провинция,а са жители на модерната и подредена София. Хора,които плащат 40лв наем,не карат лъскави коли, не си прекарват времето в казина.
Както всичко в държавата и студентски град е оставен да се носи по течението.
В една недоразвита държава това винаги води до отрицателни резултати.

3 От: Свестните деца [Анонимен | неутрално]
19 декември 2008, 19:57 Оценка: 1, гласували:1- +

Обиден или неуместен коментар? отдавна учат там, където не само кампусът, но и целият университет е частен. И където има и библиотеки, и всякакви други условия. Останалите плескат карти в кръчмата и реват за национализация.

4 От: Леля Славка [Анонимен | неутрално]
19 декември 2008, 20:15 Оценка: 1, гласували:1- +

Обиден или неуместен коментар? Идея си нямам как се учи в тоя бардак.

5 От: Деян [Анонимен | неутрално]
19 декември 2008, 20:26 Оценка: 0, гласували:0- +

Обиден или неуместен коментар? Здравейте.
Като бивш студент, живял 4 години в общежитие, мога със сигурност да кажа, че има хора, които имат огромно желание да се развиват и да получат това, което университетът предлага или поне трябва да предлага. За съжаление, обаче, по-голямата част от студентите са със съвсем друга настройка за живота в Студентски град. Тези ексцесии, които се случват ежедневно, не са случайни и едната страна на този проблем са със сигурност студентите.
Аз, например, трудно мога да повярвам, че тези млади хора, които последната седмица се събираха по улиците, за да си търсят правата, го правят, защото наистина го искат. Или поне голяма част от тях. По-скоро усещам онзи странен привкус на търсене на сеир и някакво разнообразие от тип "колективът е настъпан, да живее колектива!"...
Същите тези лица можете да ги видите всяка вечер пред входовете на бардаците в Студентски. Или пък редещи се на опашките във Фантастико с озорясал поглед в бутилките алкохол, натрупани в количката... Точно тези мили лица, които никога не бих си помислил, че перманенто се кълчат под звуците на ориенталски изпълнения в разните му там дискотеки.
Но е така. Елате и ще видите. На мен ми се смееха, когато се оплаквах, че ми е шумно и че искам по-добри условия. Наистина хората, които търпят това, са малко и повечето бягат рано или късно.

Все пак аз вярвам, че има млади хора, които искат промяната и разбират какво пишат на плакатите, които опъват пред Народното събрание.

6 От: oleg [Анонимен | неутрално]
19 декември 2008, 20:55 Оценка: 0, гласували:0- +

Обиден или неуместен коментар? Местенето на студентското градче след северната дъга на Околовръстното шосе ми се струва най- добрата алтернатива. За съжаление е и най- скъпата.
Все пак няма да е лошо да има обособен кампус, в който да има само учебни учреждения и общежития, и да не може да се влиза с коли, мотори и т.н.
Би могло да се помисли и за голяма мултифункционална спортна зала в близост до новото градче. Все пак софийското поле е доста голямо....

7 От: Miro Hero [Анонимен | неутрално]
19 декември 2008, 21:05 Оценка: 0, гласували:0- +

Обиден или неуместен коментар? Аз не знам в Америка или Европа университетски кампус, където собствеността не е на даден университет и се строят всякакви сгради, заведения и магазини без никакви ограничения. Тоест, тук просто банда кметски експлоататори използват възможността да продават на 30ина хиляди концентрирани на едно място потребители и да въртят сериозен бизнес под името "Студентски град". Това си е точно толкова източване на държавни пари, както беше схемата "Кремиковци". Не са ви виновни студентите, да не говорим че те са единствения двигател на прогрес за една нация, без значение дали всеки един от тях е гений или не. Не си оплювайте децата, ами се замислете колко народ е папкал, правейки алъш-вериш на територията на Студентски град.
За прагматиците - понеже отдавна съм разбрал, че подобни спорове са загубени, изпращайте децата си в чужбина, в реномирани учебни заведения. Възможностите, които ще получат там далеч надхвърлят потенциалните разходи. Отделно и разходите в България по учене вече са на доста световно ниво. Един ден, ако вашето дете реши че има потенциал и желание да се върне в Родината, ще го направи, заедно с новопридобити познания. Така е било по време на Възраждането. Трябва да се види свят, за да се придобие познание. Ако реши, че не си заслужава връщането, ще носи българщината по света - да чуе поне някой, че и ние съществуваме.

8 От: бивш студент [Анонимен | неутрално]
19 декември 2008, 22:21 Оценка: 0, гласували:0- +

Обиден или неуместен коментар? Студентският град е същата пародия като т.нар. "студенти"! Колко от протестиращите участват активно в научните изследвания на своите професори? Колко ли от тези малки гении замръкват над трудовете на корифеите в тяхната област? И нещо по-просто: Колко от тях - без да броим МИО и няколко подобни специалности - могат да проведат един простичък разговор н&#

Софийският квартал Студентски град изглежда като място, където са изсипани необитавани жилищни блокове. Той обаче е една огромна парти-зона за 30 000 студенти, които са активни предимно през нощта. 24 часа в денонощието тук се продават сандвичи, дрехи, презервативи, навсякъде е пълно с клубове и кръчми – и при постоянния купон следването се превръща в нещо второстепенно.

Разпадащи се блокове, чиято мазилка се рони от фасадите, въжета за простиране на пране, които украсяват балконите – този пейзаж не е необичаен за България. Но така типичната за други места баба, която влачи пазарските си чанти към дома, не може да се види в софийския квартал Студентски град. Тук на власт е младежта. Модерно облечени хора с големи слънчеви очила се шляят из засипаните с боклуци зелени площи. От уличните кафенета в наподобяващи картонени кутии контейнери, които са извоювали мястото си между сивите гигантски жилищни блокове, гърми музика.

“Това място е неповторимо”, сияе 24-годишната студентка по немска филология Полина. Тя затваря сребърния си мобилен телефон и отпива от своето “Нескафе”. “Никъде другаде не може да се запознаеш с толкова много млади хора и то толкова спонтанно. Това иначе съвсем не е просто.”



Навсякъде между панелките изникват нови кафенета и кръчми, които са обичано място за срещи през деня и през нощта. Снимка: Симоне БьокерОт две години Полина се наслаждава на живота си в Студентски град, ориентиран изцяло към нуждите на младите хора. Магазините работят през цялото денонощие, за да осигуряват на студентите сандвичи, дрехи или презервативи. В малките сгради между блоковете са приютени будки, безброй закусвални и салони с автоматични перални. “Можеш да отидеш да пазаруваш без значение колко е часът. И никой не го е страх, защото по улиците има хора, дори и в четири часа през нощта. Мисля, че това е супер.”

Само за студенти: зоната на купона расте непрекъснато

В Студентски град живеят повече от 30 000 студенти. Понякога обитателите му го наричат за по-кратко Студград. Средната възраст е 20 години. Кварталът с приблизително 60 блока в полите на Витоша е на седем километра от центъра. По времето на комунизма той е бил построен на голото поле извън София, но градът отдавна е стигнал до границите на квартала. Времето, необходимо да се стигне с автобус до университета е 30-40 минути и е съвсем нормално за столицата. А по пътя към Студград тръгват не само студентите, но и все повече хора от центъра, които искат да се потопят в младежкия нощен живот в новата парти-зона. Защото купоните са част от Студентски град също както киселото мляко от България. Броят на дискотеките и клубовете с имена като Infinity или Jimmy Beam расте непрекъснато. Тук се инвестира, защото бизнесът със студентите си заслужава. “Тук е по-евтино, има повече жени и повече места за пиене”, обяснява мъж на 25-30 години, окичен със златна верижка, който се мотае с приятелите си пред един клуб.

Това е място, което събира хората, но не е най-подходящото за учене. Защото пътят от бюрото до най-близкия бар не е дълъг. “Тук, в Студентски град, имаме всичко друго, но не и академична атмосфера”, казва 26-годишният студент по информатика Драгомир. Според него вероятността да срещнеш тук студент с книги в ръка или група, водеща задълбочена дискусия, е толкова голяма, колкото да уцелиш шестица от тотото. “Дори в помещенията, предвидени по-рано за книжарници, сега са се настанили ресторанти.”

Двама на 9 кв м, 40 евро наем

На входа на всеки блок зад малко прозорче стои портиерка – останка от социалистическите времена. Тя пуска вътре само тези, които имат чипкарта, чуждите трябва да бъдат записани. Госпожите обаче не всеки път постъпват така. Петя седи на малкия си матрак в блок 54, на 5-я етаж, стая 532. На девет квадратни метра са наблъскани две легла, две бюра, една етажерка и един гардероб. Мебелите са долнокачествени, килимът е протрит, тапетите са скъсани. Интериорът все още излъчва очарованието на социалистическото минало.


Панелните блокове са типични за много квартали на София. В Студентски град в 60 такива сгради живеят 30 000 студенти. Снимка: Симоне БьокерКакто всички други, и Петя трябва да живее с още някого в малката стая. От това страда личният й живот. “Често трябва да се живее в една стая с повече от двама души. Например с приятеля на съквартирантката или друг приятел, който точно в този момент си търси квартира и затова спи на пода”, разказва Петя. Според правилника за вътрешния ред това не е позволено, но портиерката почти никога не прави проблеми заради “нелегалните”.

Шумът отвън влиза в стаята и лека-полека нощният живот става забележим. Музиката разтърсва блоковете наоколо. Петя живее тук от пет години и затова е “ветеранка”. “Тук постоянно някой идва и си отива. Наистина трябва да имаш здрави нерви, за да се оправиш с целия този шум и многото хора.”

Затова пък наемът е изключително изгоден. 40 евро на месец – дори в България това е невероятно малко. Всеки семестър обитателите трябва да кандидатстват за стаите наново, защото могат да си ги запазят за следващия семестър само при съответната оценка. “Понякога животът тук би трябвало да е по-сериозен. Някои се сещат за това обаче прекалено късно. Но който знае защо е тук, ще се оправи”, казва Петя. И започва да се приготвя за поредната нощ на купоните.

Вече съм била с момче. Случи се за първи преди три години, когато бях на 12", признава 15-годишната Ваня пред "168 часа". Според наблюденията на специалистите от Българското дружество по акушерство и гинекология, средната възраст, на която родните тийнейджъри започват да правят секс, е 15 г. Страната ни е на трето място по брой тийнейджърски аборти. "Това е тревожна статистика. Наскоро имах две 12-13-годишни пациентки, които водят полов живот от 1 г. Младите българи нямат почти никаква сексуална култура", обобщава гинекологът проф. Никола Минчев.

Думите му потвърждава историята на 15-годишната Ваня, която не се притеснява, че е започнала да води редовен полов живот съвсем млада. Като нея е и година по-голямата Милена. За десетокласничката от столична професионална гимназия тайни в секса няма. Хвали се, че е опитала повечето популярни плътски удоволствия. "Само тройка и групов секс не съм правила", уточнява крехката Милена. За нея секса е секс. И толкова. Романтиката в отношенията с противоположния пол е пожелателна, а чувствата са силни, но временни.

"Бях на 14 години, когато го направих за първи път. Бяхме у тях. Предразположи ме. Не беше някакъв: Айде събличай се и лягай. Бях решила, че вече искам да правя секс", припомня си с усмивка Милена.
Гинеколози и психолози обясняват ранното влечение към секса с по-бързото физическо съзряване на тийнейджърите и навлизането на новите технологии.
16-годишната Милена не мисли така. "Направих го с момчето, което обичах", категорична е ученичката. Два месеца по-късно тя се разделя с приятеля си. След първия любовник бързо идва вторият. Гаджетата й са все по-големи. "На моите години са смотаняци! Повечето не са виждали женско през живота си и не знаят за какво става въпрос, махва с ръка Милена и засмуква тънка цигара. "Свирка направих за първи път на 15 г. Не съм се упражнявала. Идва ми отвътре. От само себе си. Нямам нищо против - щом искам да съм с това момче и го обичам, бих направила всичко, което му харесва", разказва със спокоен тон палавата ученичка.
За много български ученички темата за френската любов е далеч по-важен проблем от този за матурите и последните промени в образователната система. "Не може да се излагаш. Ще станеш за смях. Друго е, когато момчетата останат доволни. След това разказват колко готин секс правиш", откровена е 16-годишната Милена.
Майката на момичето научава за подвизите на щерка си в лекарския кабинет. "Много си малка", е единственото, което успява да каже майка й, когато ученичката и съобщава, че вече не е девствена.
"Какво да направя? Всички на моята възраст са така", невинно повдига рамене Милена. "От нашия клас три момичета не са го правили. Едното е дебело. Другото високо и дебело. Третото е нормално, но е грозно..., прегъва пръстите на едната си ръка Милена и попипва дясното си коляно. Наранила е нежната си кожа при едно от последните си сексуални преживявания. "Колата беше малка. Мястото не стига и често ми се получават синини" и добавя, че с нетърпение чака времето да се затопли. Тогава ще изпълни едно свое желание. "Секс на капака, голям мерак ми е", върти щастливо глава красивата ученичка. "Не знам. Не мога да кажа дори дали съм изпитвала оргазъм и дали знам какво означава това. Може би наистина трябва да се въведе сексуално образование. Не за мен, а за някои, които са по-неуки в тези неща", обобщава вещо десетокласничката и захапва предизвикателно поредната тънка цигара. /БЛИЦ

Министър-председателят Бойко Борисов е разпоредил делото “Галерия да бъде напълно разсекретено, научи блогът. Очаква се бял свят да видят всички подробности относно обектите на разработката. Това от своя страна ще предизвика колосален скандал.
Новината на блога, че “Галерия” е стартирала след неприлична  публикация за Станишев във вестик “Уикенд”, разбуни духовете и в редакцията на седмичника. Доволни от признанието, че те са в основата на злополучното дело, екипът на изданието посвещава на темата цели две страници в последния си брой. И отново публикува заглавието “Станишев е гей”.
“Като гръмна скандалът, започна да се пише, че всички журналисти от всички медии са били подслушвани. А това не е така. По тази разработка има подслушвани три лица”, коментира пред “Уикенд” генерал Атанас Атанасов. Той съветва вестника да се консултира с хората от Хелзинкския комитет, които се занимават с правата на човека.
“За мен е абсолютен скандал във всяка една точка на земното кълбо някой да подслушва журналисти”, казва пред седмичника и Николай Бареков. За него журналистите, които се занимават с разследване, са на първата фронтова линия. “Те са като Червения кръст, дават независимата гледна точка към събитията”, казва още той.
Междувременно стана ясно, че ще има нов шеф на митниците. Изборът е направен лично от Бойко Борисов и ще бъде обявен от него. Въпреки това финансовият министър Симеон Дянков побърза да оповести, че това е Ваньо Танов. Една от основните му цели ще бъде да разследва дали са източени стотици милиони левове от кантрабанда и къде са отишли.

Ето какво каза за Ваньо Танов бившият депутат от ДСБ Атанас Атанасов:

Ваньо Танов има добра комуникация с наши външни партньори, като ОЛАФ и др. Това първо е знак към тях, че митническата администрация ще претърпи промяна. Второ, назначаването на Танов за шеф на митниците е знак към българското общество, че ще се търси спиране на контрабандата, за да може да се увеличат приходите. И събиране на доказателства за търсене на отговорност на тези, които са експлоатирали контрабандните канали.
Към този момент тези, които са противници, врагове на Танов, нямат ресурс да се противопоставят. Може би на по-късен етап ще предприемат някакви действия. Защото там има война. Аз обаче бих искал да кажа, че това назначение е натоварено с много големи очаквания. Отделно от това има голяма дупка в бюджета, която трябва да се запълва. Донякъде и от приходите от митниците. И съществува много голям риск, включително и за самия Танов, да не се справи напълно със задачата. Така че - да запретва ръкави, защото лозето не ще молитва, иска мотика. Той ще бъде наблюдаван под лупа, 100 процента съм сигурен. Иначе знам за определени резерви към него за приятелства с икономически субекти и това може да му изиграе лоша шега. Така че приятелски предупреждавам.

Може да е дребно и дори дребнаво. Но става дума за доста едри звезди. От онези, които отглеждат в Холивуд. Робърт де Ниро, Ал Пачино и Силвестър Сталоун ще идват в България и това, както се подразбира, имало нещо общо с българската култура и нейното министерство.

Съобщението беше направено от Димитър Дерелиев в рамките на оповестяването на неговото назначване за заместник на министъра на културата Вежди Рашидов. Всичко е вярно ( може би, все пак става дума за холивудски звезди, може и да се променят плановете им). Има преговори и договори между частна фирма и големите актьори. Ако всичко е наред, те наистина ще се появят в България, както ме увери най-достоверният източник, шефът на компанията, която ги кани.

Новината обаче, както беше разпространена, превръща очакваното посещение на американските звезди в нещо като „заслуга” на културното ни министерство.

Шефът на компанията, с която тримата преговарят, дипломатично даде да се разбере, че са поканени да снимат в България, с чието правителство поддържа добри отношения. Попитах го по чия покана се очаква големите имена да се появят на снимачната площадка тук и той отново подчерта колко се радва, че биха дошли и че това е добре за всички.

Друг американски организатор на това звездно събитие ми каза буквално следното: „ ако дойдат, ще бъде заради договора им с „ Ню имидж”, не с правителството”.

Което повдига въпроса защо държавната институция, която отговаря за културата в страната, се опитва да си прави имидж по този не особено културен начин. Актьори от величината на Ал Пачино сигурно ще бъдат почетени подобаващо по държавна линия. Но опитът от техния избор да наминат насам в рамките на частен ангажимент да се прави изпреварваща реклама на държавната грижа за културата ни, не говори за добър вкус.

А точно в тази област той е задължителен.

Унищожаването на улики не е доказателство, че твърденията ми не са истина.

Това заяви учителката Калина Янева, която преди дни съобщи, че ще даде свидетелски показания по случая с убийството на сестрите Белнейски.

В ефира на БиТиВи тя разказа, че е видяла как двете момичета са оказали съпротива при опита да бъдат вкарани в къща на ул "Граф Игнатиев" в Пазарджик.

Янева поясни, че това се е случило на 28 януари 2006-та година. По думите й единният от мъжете е държал силно китката на Росица.

Когато се приближих, очаквах  тя да реагира, но това не се случи, посочи учителката. Тя добави, че момичето е било силно гримирано, с ярко червило и черна пола.

Попитана защо се е забавила с показанията си, Янева уточни, че е изпитвала затруднение при разпознаването на момичетата.
В началото изпитвах затруднение, защото разпространените снимки не бяха актуални, разясни тя. По думите й "паметта има необходимост от известно време, за да възстанови точно спомените".

Твърдя, че това бяха Христина и Росица, заяви Янева.

Учителката каза още, че след два дни - на 30 януари отново е видяла мъжете пред къщата на „Граф Игнатиев".

По думите й двамата са се опитвали да затворят багажника на колата си, но са изпитвали затруднения в това. Суетяха се около автомобила, имаха затруднение да го затворят, разказа тя.

Янева допълни, че единият от тях е държал лост. Беше изнервен и неовладян. Усетих, че ме приближава зад гърба ми и имах усещането, че ще ме удари с лоста, разказва още тя.

Забързах. Като се връщах, те усилено почистваха около автомобила, допълва учителката.Единият пак искаше да ме удари, другият го спря, продължава разказът й.

Калина Янева добави, че след случилото се е подала сигнал в МВР и е поискала СОТ-а на къщата на улица „Граф Игнатиев" да бъде проверен.

Тя отбеляза, че до момента не е била разпитвана, но има готовност да даде показания по случая.

Всичко казано от учителката обаче беше опровергано от следователя по делото Веселин Мартински.  Той уточни, че сигналът, даден от Янева, е проверен и това, което разказва тя не отговаря на истината. Поне доколкото се отнася за къщата, отбеляза Мартински.  

Даже и да е видяла нещо такова, това не се отнася за сестрите Белнейски, посочи Мартински. По думите му това е един от стотиците сигнали, които са проверявани и които не са дали резултат.

Той добави, че в периода, за който говори Янева, къщата на „Граф Игнатиев" е била обитавана от „едно нормално семейство чужденци". Такова събитие не се е случвало в този период, допълни Мартински.

От своя страна Калина Янева заяви, че през януари 2006-та година въпросната къща не е била обитавана от такива хора.

Следователят допълни, че учителката би могла да бъде разпитана  в качеството си на свидетел. Не е проблем да я разпитаме, посочи той.

Припомняме, в края на февруари месец тази година, три години след трагичното убийство, арестуваха и повдигнаха обвинения срещу Лазар Колев - 29-годишен мъж от Пазарджик, който към момента е излежавал присъда за дребно престъпление.
Защитата на Лазар Колев бе поета от известния адвокат Марин Марковски, защитавал не един обвинен по скандален случай.

Днес Веселин Мартински категорично заяви, че от ДНК експертизата става ясно, че Колев е съпричастен към смъртта на двете момичета.

Четири месеца след ареста прокурор Иван Даскалов, който водеше случая, призна, че по делото все още няма обвинителен акт.

В министерството на отбраната министър Николай Младенов ще представи приоритетите в дейността на ведомството и новото политическо ръководство.

Решението на правителството да не актуализира бюджета за тази година не е правилният ход.

Това коментира председателят на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм Мартин Димитров, цитиран от БНР.

Днес беше първото заседание на комисията.

По думите на Димитров, сегашният бюджет дава много по-малко възможности за силни ходове, които следва да бъдат направени, за да се "запуши" дупката в него.
Той поясни, че вижда причината за решението на кабинета в кратките срокове.

Една от антикризисните мерки, които трябва да бъдат предприети, е свиване на разходите, за което говори и финансовият министър Симеон Дянков, посочи Мартин Димитров.

Припомняме, на брифинг след вчерашното правителствено заседание финансовият министър съобщи мерките, предприети за покриване на бюджетния дефицит. Той поясни, че освен тях не е необходимо да се правят допълнителни съкращения в бюджета.
Министър Дянков подчерта, че правителството е решило да бъде ускорена процедурата за изготвяне на бюджет 2010.

Друг ход е спиране на всички пари, които отиват към обръчите от фирми, добави лидерът на СДС.Това е огромен резерв и не знам за малкото време докъде е успял да стигне министър Дянков, отбеляза още председателят на икономическата комисия.

Според него огромен риск за бюджета са проектите АЕЦ-"Белене", Бургас-Александруполис и "Южен поток". По думите на Димитров само те са в състояние да съборят бюджета и затова трябва да се види какви неустойки по тях са записани.

По-рано днес бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров коментира, че по строежа на централата в Белене би трябвало да се действа по-бързо, за да не се поемат твърде много рискове.

По време на заседанието на комисията Мартин Димитров съобщи, че е постъпил доклад на Агенцията за следприватизационен контрол за миналата година, според който в резултат на заведени дела срещу длъжници, на държавата са присъдени 300 млн. лв.

Агенцията обаче признава, че изпитва трудности при събирането и липса на капацитет, посочи той. Затова трябва да се мисли за законови промени.

Дела за други 800 млн. лв., заведени пак от Агенцията за следприватизационен контрол, се намират на различни инстанции, а предстои и завеждането на още - за 400 млн. лв., съобщи Мартин Димитров.

Така общо несъбраните вземания от приватизация достигат около 1,5 млрд.лв. обясни той.

Директорът на дирекция „Автомобилна инспекция" към ИА „Автомобилна администрация" Тодор Станишев е освободен от длъжност.

За това е разпоредил министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков късно вчера.

Мотивът за освобождаването е: системно несправяне с проблемите в областта на автомобилния транспорт.

Министърът на културата Вежди Рашидов ще представи екипа си днес. Срещата с журналисти е от 13.00 ч. в зала "Колегиум" в Министерството на културата, съобщи пресцентърът на ведомството.

Археологът Тодор Чобанов и кинаджията Димитър Дерелиев са спрягани за заместници на Вежди Рашидов в културното ведомство.

Първият ще отговоря за паметниците на културата, галериите и музеите, а вторият ще се занимава с театрите и киното. Димитър Дерелиев е български филмов експерт, кинодраматург, сценарист и продуцент. Автор на сценариите на 40 документални филма, между които „Неонови приказки", „Черна хроника", „Епизоди от живота на Леон Даниел".

Археологът Тодор Чобанов пък стана известен с това, че едновременно е член на националния предизборен щаб на ГЕРБ и експерт по паметниците на културата към Върховната касационна прокуратура.

Мъж опита да обере банков клон в София, съобщи БТА.

От МВР потвърдиха за случилото се.

От ведомството уточниха, че към 17 ч. мъж с качулка е влязъл в офис на Централна кооперативна банка на столичния булевард "Монтевидео". Той нападнал охраната, след което произвел един изстрел с газов пистолет.

Охраната успяла да го обезвреди. В инцидента няма пострадали.

Мъжът обаче успял да избяга. В момента се разпитват свидетели на случилото се.

Пиян шофьор блъсна полицейски автомобил в Сунгурларе.

Това съобщават от ОД на МВР в Бургас, цитирани  от БТА.

Управлявалият в нетрезво състояние е навлязъл в лента за  насрещно движение и е блъснал задната лява част на  разминаващия се с него полицейски автомобил, собственост на ОД МВР-Бургас.

На водача е съставен акт за административно  нарушение, направен му е и тест за алкохол, който е отчел - 1,91 промила.

Готов е графикът за провеждане на есенните матури. Това съобщиха от министерството на образованието, младежта и науката.

На тази сесия ще се явят зрелостници, които не са положили успешно единия или двата задължителни изпита за придобиване на средно образование.

Изпитът по български език и литература ще се проведе на 31 август. Вторият задължителен зрелостен изпит ще се проведе на 1 септември.

Срокът за подаване на заявления за допускане до изпит е от 27 юли до 07 август 2009 г., припомнят от министерството.

До 27 август учениците трябва да получат служебна бележка за участие в държавните зрелостни изпити. До 15 септември ще бъдат обявени резултатите.

Математика
2 септември
08:00ч.

История и цивилизация
3 септември
08:00 ч.

Физика и астрономия
3 септември
14:00 ч.

География и икономика
4 септември
08:00 ч.

Химия и опазване на
околната среда
4 септември
 14:00 ч.

Философски цикъл
5 септември
08:00 ч.

Биология и здравно образование
5 септември
14:00 ч.

Английски език
7 септември
08:00 ч.

Руски език
7 септември
14:00 ч.

Немски език
8 септември
08:00 ч.

Испански език
8 септември
14:00 ч.

Френски език
9 септември