Смолян

Смолян е град в Южна България, административен център на Община Смолян и областен център на област Смолян.



Смолянска област се намира в Южна България. Тя има обща граница с областите Пловдив, Пазарджик, Кърджали и Благоевград, като на юг областната граница съвпада с държавната граница с Република Гърция. Надморската височина на областта е от 600 до 2 191м. Върху голяма част от територията се простират гори — 2 093 хил. дка (66%), а земеделските земи заемат 851 хил.дка (27%).

Смолян се намира близо до ски-курортите Пампорово и Чепеларе в красивата Родопа планина.

Смолянска област се характеризира със съхранена чиста природна среда, което е едно от специфичните предимства, а другото е наличие на природни ресурси — руда, минерална вода, горски площи.

Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които живеели по тези места.

Смолян води началото си още от най- дълбока древност. Носил е имената Аетос, Езерово, Ахъ- Челеби, Пашмакли и пр.

Още според античният гръцки историк Херодот Родопа била населена с траки преди около 2500–3000 години преди началото на нашето летоброене. Филострат описва митологичния родопски герой Рес (Рез ???) като жрец, живеел край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес Омир чрез устата на Долон казва: „Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, по-бели от сняг, бързоноги като вихър“.

Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий бил издигнат на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии днешния Карлък. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.

През 1936 година в около запазените развалини на старата крепост над Смолян „Аетос“ (Орел) били направени разкопки, разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра и старо славянско селище „Могилата“.

Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на гр. Смолян, селата Езерово, Райково и гр. Устово. Смолян е бил стар административен и стопански център, Село Езерово се намирало сред Смолянските езера, Райково било търговски център, а Устово — занаятчийски.

По-голямата част от населението изповядва православието, има и последователи на исляма.

От 19 април 2008 г. Смолян отново, след десетилетия, е издигнат във владишки център, начело на който е назначен константийският епископ Антоний. Същевременно новият владика остава подопечен на Пловдивска епархия на Българска православна църква.[3]

В град Смолян също така се намира и седалището на „Районно мюфтийство“ - Смолян, което е постоянно действащ регионален изпълнителен орган на „Главно Мюфтийство“ - София, представляващо мюсюлманската общност в България.

Градът е седалище на фирми в техническата и обслужващата сфера. В последните години се наблюдава осезаем напредък на града. Изградена е нова главна улица (2003), построени са нови хотели, заведения и дискотеки. Инвестициите в града се увеличават с огромни темпове. Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България е ски център Перелик. Предвижда се инвестициите да надхвърлят 400 милиона евро. Ще се изградят 217 км писти за 27 000 скиори, 1500 оръдия за сняг, паркинг със 7740 места, тематични паркове за 4400 посетители. Заради проекта „Супер Перелик“ се предвижда и изграждането на летище, както и 100-километров трилентов път до Пловдив. В града отварят врати множество фирми. На Смолян бе присъден дългосрочен кредитен рейтинг „А“ с положителна перспектива. Мащабна инвестиция в размер на 5 милиона лева за закупуването на 11 нови противопожарни автомобила „Рено“ замениха старите. В рамките на 2 години от 2004–2006 инвестициите в инфраструктурни обекти стигнаха 50 милиона лева. През месец октомври 2007 се избра и инвеститорът по спортно-туристическия център „Момчиловци“. Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“. Инвестициите в СТЦ „Момчиловци“ се предвижда да надминат 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази и др. Всички тези проекти доказват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян.

За 2007 година строителните инвестициите в общината възлизат на близо 51 милиона лева и са построени 86 нови обекта. През 2008/2009 започва и изграждането на два търговско-развлекателни комплекса от типа МОЛ

Община Смолян разполага с много добра интелектуална и материално-техническа база за създаване и разпространяване на културни ценности. Смолян е център на значими културни прояви — Националният фолклорен събор „Рожен“, Международните младежки фолклорни „Орфееви празници“,Международен младежки хип-хоп фънк фестивал Jam On It, Международен пленер по живопис, Майски културни тържества, традиционния празник на кукерските и маскарадни игри „Песпонеделник“ в с. Широка лъка, Международен етно-джаз фестивал July Jazz, Празници на Смолян с 21 октомври — Празник на Смолян, по повод Освобождението на Родопите от османско владичество по време на Балканската война — 1912 г., и др.

Центрове на съхранени традиции и културен живот са Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“, Историческият музей „Стою Шишков“, който има изключително богата археологическа и етнографска музейна сбирка, Художествената галерия, притежаваща платна на най-големите български художници.[10]

По брой на читалищата Смолян се нарежда сред първите в България. Те кандидатстват всяка година успешно за различни проекти. Читалищата в Смолянска област, които са 87 на брой, са на първо място в България, а и са едни от първите в света по брой подкрепени проектни предложения.[11]

През далечната 1956 г. група ентусиасти начело с младия диригент Сашо Чобанов сформират към читалище „Христо Ботев“ в Смолян естрадно-джазов състав с група вокалисти към него. В първата оркестрова формация участват Ксения Иванова — пиано, Манол Кисьов — кларнет и алт-саксофон, Тодор Маринов контрабас и Радко Рибицов ударните инструменти. По-късно формацията прераства в Биг Бент. Вокалисти са ръководителят на състава С. Чобанов, Стефана Гозманова, Мария Кафелова, Анастас Попанастасов, Атанас Пацев и Христо Христов (Хитата). В концертния репертоар на състава се включват песни и мелодии от различни стилове на попа и джаза от онова време. Първата концертна изява е регистрирана през март 1956 година в стария военен клуб на Смолян.

Смолян е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.

Родопски драматичен театър[12]
Исторически музей[13]
Пещера „Ухловица“
Момчилова крепост
Църкви „Свети Георги“, „Света Богородица“, „Свети Теодор Стратилат“, „Свети Висарион Смоленски“, "Света Неделя", "Свети Николай Чудотворец".
Смолянските археолози откриха и проучиха най-старата църква в землището на града. В местността Могилата (3 км северозападно от Смолян, непосредствено до пътя за Пампорово) излезе на бял свят ранно християнски манастирски комплекс от V-VI в. Откритата в центъра на комплекса трикорабна базилика има тристенна апсида, едноделен нартекс и северно помещение към нея. Впечатляват нейните размери: дължина 19.50 м, ширина 12 м, а заедно със страничното преддверие — 17 м. Вътрешните размери на наоса са 12 х 10.60 м, едноделен нартекс — 10.60 х 3.40 м. Манастирската сграда заема площ 310 кв. м и има пет помещения, отделно магерница (кухня) — 8.80 х 4.80 м и две пещи, застлани с огнеупорни тухли. Манастирският комплекс е разполагал със собствена стъкларска работилница. В историята на най-старата смолянска черква се установиха два периода: от втората половина на V до края на VI в. и от края на IX до края на XIV в., когато била разрушена от османците. Съществуването на манастирския комплекс съвпада с първия период от функционирането на базиликата. Новооткритият раннохристиянски комплекс край Смолян, както и по-рано проучените култов център край с. Барутин (с трикорабна базилика от края на IV в.) и култов център „Гела“ (с трикорабна базилика от VI в.) потвърждават писмените сведения за налагането на християнската религия в тази част на стратегическата планина.[14]

Други забележителности в Смолян са: Мерамовата, Сариевата и много други възрожденски къщи, художествената галерия, Али-Бейският конак, Пангаловата къща, медникарската чаршия и др.