Кандидатът за кмет в София Георги Кадиев обяви в първото си интервю на Барекадата, че на неговата партия БСП й трябва нов водач. Той обяви, че ако сегашният председател Сергей Станишев иска да оспори номинацията му за кмет, ще трябва лично да се яви на вътрешни избори срещу него. ”Ако му стиска, нека да го направи”, предизвика Кадиев своя вътрешнопартиен противник. Драмата между двамата достигна своя връх в предаването на Бареков, след като две години Георги Кадиев критикуваше яростно бившия финансов министър Пламен Орешарски, който минава за човек на Станишев. След катастрофата на изборите червеният кандидат-кмет пръв намекна за оставки в партията като обяви, че на мястото на лидера той би си я подал незабавно. По информация на блога до последно Станишев  е убеждавал червената фурия Илияна Йотова да се кандидатира за кмет на столицата, само и само БСП да не прибягва до услугите на Кадиев. Също така тайно се е обсъждала „широко скроена кандидатура” тип Орешарски, но и такава не се е намерила. Едно от спряганите имена в червените редици е било това на генерал Богомил Бонев, който понастоящем оглавява Пловдивския панаир на червения лидер и бизнесмен Георги Гергов. В крайна сметка не стана ясно дали Бонев е получил въобще покана, но само Георги Кадиев се оказа официален мераклия да води битка срещу Бойко Борисов от името на Партията.
На провокативен въпрос от зрител дали би се снимал на предизборен плакат в компанията на Сергей Станишев, Румен Петков и Румен Овчаров червеният кандидат се замисли драматично дълго, преди да отговори с тежка въздишка „да”. После  призна, че би се снимал с удоволствие само рамо до рамо с Овчаров, който го бил вкарал в политиката. Кадиев назова няколко пъти министъра на образованието Йорданка Фандъкова като сигурен негов опонент от ГЕРБ. Явно червените пиари вече работят по кампанията и са изчислили, че  Фандъкова е най-удобният възможен опонент за техния кандидат. „Нека софиянци избират между педагог или финансист, между жена или мъж” пожела си червеното юпи.
След пловдивчанина Георги Гергов неговият софийски адаш Кадиев стана вторият социалист, който призна, че политиката на Бойко Борисов да ревизира червените министри и сделки е правилна. „Ревизията доказва факти, които аз съм твърдял” аргументира тезата си бившият заместник – министър в кабинета „Станишев”. От своя страна Георги Кадиев също обеща ревизия на управлението в столицата, ако спечели изборите. „Там ще излязат не по-малко страшни неща” закани се той на финала на интервюто на Барекадата.

Ето и цялото интервю с Кадиев по бТВ:

Водещ: Сега при нас идва Георги Кадиев. Той ще отговаря на вашите въпроси в нашето студио, след като снощи… Добро утро, г-н Кадиев…
Георги Кадиев: Добро утро.
Водещ: Имаме новина с вас още от самото начало. Да я кажем още един път на зрителите на БТВ. Вие снощи бяхте издигнат, официално номиниран от Столичната организация на социалистите за кандидат-кмет на изборите в София. Постът беше овакантен от министър-председателя Бойко Борисов. Георги Кадиев сега предстои да бъде одобрен от Изпълнителното бюро на БСП, но и там нещата изглеждат абсолютно ясни, така че можем да кажем, че вие сте първият издигнат кандидат-кмет на изброите, които предстоят през месец ноември. Навремето много въпроси… между другото, зрителите питат онлайн на „Барекадата”… Навремето Бърнард Шоу беше написал най-кратката рецензия за една неуспешна театрална премиера – „Защо?”
Георги Кадиев: Ще ви кажа защо, но първо да ви кажа лека поправка на това, което казахте. Не е абсолютно и 100% сигурно, че аз ще съм кандидатът, тъй като предстои конференция на градския съвет на 7 октомври, която трябва да ме одобри. И след това предстои одобряване от Националния съвет. Така че теоретично има възможност да се появи друг кандидат и да бъде избран и той.
Водещ: Единствената възможност, която аз виждам, е г-н Станишев да върви по стъпките на Надежда Михайлова и оттегляйки вашата кандидатура да се кандидатира той самият…
Георги Кадиев: Той не може да я оттегли. Той може да се яви срещу мен. И ако спечели, съответно той да бъде кандидатът, което аз всъщност исках – да има силни кандидатури, за да може който и да спечели, да отиде с достатъчно самочувствие на финала, така да се каже. Но за съжаление, поне за момента, единствената кандидатура съм аз.
Водещ: Нямате ли достатъчно самочувствие, след като не спечелихте…
Георги Кадиев: Не, имам. Аз много държах на пряк избор, именно за да избегнем всякакви обвинения, че са се събрали 10 човека и са решили - еди кой си ще бъде. И второ, за да може по време на вътрешния избор да минем всички партийни събрания и после по време на самата кампания да не се занимаваме със събрания, а да говорим със софиянци.
Водещ: Защо една, така, лятна вечер вие решихте да подадете мотивационно писмо, че искате да станете кмет на София? Защо?
Георги Кадиев: Считам го за естествен ход на биографията ми, най-просто казано. В последните четири години съм в политиката, от тях две години в Министерство на финансите, две години общински съветник, по средата на мандат на кмет, според мен е логично кандидатът да бъде човек, който ако влезе в кметството, би влязъл с летящ старт. Тоест, вече по някакъв начин има досег с общината, с общинската администрация. И съответно би му трябвало много по-малко време да се ориентира, отколкото човек, който може да е много добър, но за първи път има достъп до администрацията.
Водещ: Тук зрителите казват, и то в няколко въпроса, че вие отивате на „заколение” буквално, тук цитирам ви, „Не ви ли е ясно”, казвате, „че отивате на заколение, макар че сте ни симпатичен, имате ли какво да губите?” Ето, това е един много хубав въпрос в личен план. Чувствате ли се като последния екшън герой, участвайки в едно предизвестено клане, е другият въпрос. Имате ли какво да губите?
Георги Кадиев: Първо, не е предизвестено клане. Нито един избор не е предварително загубен. В личен план, освен тия два месеца от живота си, които ще трябва да отделя за кампания, нямам какво да губя, защото в края на краищата аз имам и други интереси, други неща в живота, които ще продължат да се случват и след това. Една от основните мотивации да отида на този избор беше, поне както виждам в момента нещата, че ще бъде вероятно една кандидатура дясна, една кандидатура лява, и ще бъде много чист избор, много ясен за софиянци, които ще могат да изберат – искат ляв кандидат, искат десен кандидат, искат… ако бъде г-жа Фандъкова, както се говори от ГЕРБ, искат педагог или искат финансист, дори искат мъж или искат жена. И най-важното, искат човек от екипа на Борисов, или искат човек, който е алтернатива на Борисов. Защото това е в крайна сметка основната разлика…
Водещ: Или искат човек от екипа на Румен Овчаров примерно. Мога и така да перифразирам…
Георги Кадиев: Плюс това, ако гласуват… Румен Овчаров е човекът, който ме вкара в политиката. Аз съм му безкрайно благодарен за това нещо, при всичко плюсове и минуси на политиката, които има. В същото време ние сме работили заедно, докато той беше министър на икономиката, и аз във финансите, никога не е поискал от мен нещо, което е против интересите на държавата, и ако го беше поискал, нямаше да го получи. Така че в тоя смисъл – да, аз съм от неговия екип. От друга страна аз имам своята собствена стойност. И хората, когато гласуват за Георги Кадиев, те гласуват за Георги Кадиев. Те не гласуват за Румен Овчаров, не гласуват за Станишев, не гласуват за Първанов, не гласуват за който и да е друг.
Водещ: Вие сте достатъчно, така, фигура, която излиза извън рамките на БСП. Имате си лична харизма, да го кажа по-просто. Защо БСП търсеше и до последно говореха, поне това чувах, че говореха, че Станишев… говореха, че той говорил, че им трябва някаква кандидатура, която да бъде надпартийна.
Георги Кадиев: Точните думи на г-н Станишев бяха широкомащабни.
Водещ: А, широкомащабни? Вие не сте ли широкомащабна кандидатура?
Георги Кадиев: Сега, аз едва ли трябва да правя оценка за себе си, но не бях само аз - 13 номинации. Очевидно нито една не е била широкомащабна. Аз донякъде го приех и като…
Водещ: Може ли БСП в тази си форма, която е, да издигне широкомащабна кандидатура за кмет на София?
Георги Кадиев: За мен би било… Сигурно може. Но за мен би било политическа грешка. В такава ситуация, една сериозна партия би трябвало да издигне според мен политически силна кандидатура, именно за да успее и да консолидира вътрешното си ядро. Иначе, какво означава „широкомащабна”? Кой ще ми даде дефиниция? Трябва да обиколя шест партии и ще стана широкомащабен?
Водещ: Вие дайте, понеже вашият лидер е, така, изрекъл това твърдение. „Широкомащабна кандидатура” какво представлява? Може ли да бъде съотнесена с българските мащаби въобще на политиката широкомащабната кандидатура на едни избори?
Георги Кадиев: Хората не се оценяват по това дали са широкомащабни или не. Аз на един широкомащабен в Министерството на финансите му ядох попарата две години.
Водещ: Кой? Е, не, кажете го кой е.
Георги Кадиев: Е, министъра на финансите, кой?! Бившият.
Водещ: Пламен Орешарски?
Георги Кадиев: Да.
Водещ: Той широкомащабна кандидатура ли е?
Георги Кадиев: Кандидат за кмет на СДС и заместник-председател на СДС, а министър от БСП. Нали, горе-долу, широкомащабен…
Водещ: Къде бяхте 2003 г.?
Георги Кадиев: Аз ли?
Водещ: Да.
Георги Кадиев: В Полша. От 2000 до 2004 г. работех в Полша.
Водещ: Спомняте ли си как започна и завърши влизането на Пламен Орешарски в изборите за кмет на София?
Георги Кадиев: Спомням си, да. Сблъска се с Васил Божков, който…
Водещ: СДС… Не. О, не ви връщам към това…
Георги Кадиев: Ако ми се наложи да вляза в общината, пак ще има сблъсък.
Водещ: Не, става въпрос за нещо друго, че той беше издигнат като широкомащабна кандидатура Пламен Орешарски. Търсен е от СДС като такава, за да обедини всички лобита тогава в СДС. Образно казано Надежда Михайлова е лобито на Иван Костов. Накрая СДС завърши на изборите трети, защото се наложи широкомащабната кандидатура да бъде сменена от партийния лидер. Възможен ли е същият сценарии в БСП сега да стане?
Георги Кадиев: Не, не мисля. Това би означавало… Първо, няма начин как да ме изтеглят от състезанието. И трябва на тази конференция, която е на 7 октомври, някой да стане тази митична широкомащабна фигура, която от 2 месеца само се говори, пък никой не става, защото единственият кандидат съм аз, и никой не номинира никой друг. Най-после да се появи тази фигура, след като няма вътрешнопартиен избор, да направим избор на самата конференция и там да се види кой ще бъде кандидатът.
Водещ: Тоест, вие предизвиквате. Ако на някой му стиска от БСП и има себе си за широкомащабен, да излезе срещу вас и да ви победи на вътрешните…
Георги Кадиев: Може и извън. Не. За вътрешния избор вече е късно, но поне на конференция да се появи и там да го направим най-после това нещо.
Водещ: Сергей Станишев можеше ли да бъде такава широкомащабна кандидатура на БСП за тези избори? Бивш премиер, лидер.
Георги Кадиев: Не искам да давам… Кой съм аз, че да давам оценка на Станишев или на който и да е друг над моето ниво. Но в края на краищата той си поема отговорност за думите. Ако иска… Това, което аз помолих вчера на конференцията, хората, които ще ми помагат, да ми помагат, които няма да ми помагат, защото и такива ще има, поне да бъдат така добри да мълчат. Аз нямам нужда от хора, които ще гласуват за мен с отвращение. Да си седят вкъщи, това ми

Митичният лобист „ Красьо” е може би най-драстичният логичен абсурд на още по-абсурдната митология за реалностите на кукловодството, което напоследък дърпа конците на …нашия живот.
Защото е митичен. Всички говорят за него, но никой ( от т.н. широка публика) не го е виждал – особено зрителите на телевизиите и читателите на вестниците, които продължават да илюстрират публикациите си за него с приказки и преразкази.
Нови и нови връзки между Дон Красьо и управлението на държавата, които водят към този субект, излизат в публичното пространство. Красьовщината вече обраства с имена на депутати ( от ДПС и БСП), със съобщения за контакти с доскорошни висши управленци от изпълнителната власт. Но самият Дон Красьо си остава в сянка, досущ като герой на Марио Пузо.
Скандалът „Красьо“ избухна на 18 юни, когато членът на ВСС Иван Колев разказа, че „един Красьо от Плевен“ обещава на кандидати за шефски постове в съдебната система, че срещу 200 000 евро може да им осигури подкрепата на 8 до 13 членове на ВСС.
Темата стана особено актуална след шокиращите разкрития за контакти на членове на ВСС и ръководители на съдилища с Красьо. Досега единствените резултати са 2 оставки на членове на съдебния съвет и 5 оставки на назначени за административни ръководители съдии и прокурори. Всички отричат да са го молили за помощ за получаване на постовете и твърдят, че контактите им с плевенчанина били лични.

Не знам за вас, но в този цитат от сайта Медиапул за мен камбаната на тревогата повече от всичко дрънна оглушително именно чрез израза „молили за помощ” – за постове, кариера, пари, влияние ( думичките в тази редичка могат да бъдат размествани по всякакъв начин и всеки път ще бъде вярно).

Съдии и прокурори, а вече депутати, висши представители на изпълнителната власт, уличени в контакти с Дон Красьо, вкупом го познавали, общували, но се молят сега да им бъде признато, че не го били „молили за помощ”. Не че не са го познавали, не че не си говорили с него, но не го молили за помощ.

Направо ми иде до помоля : „помооощ”!

Щом тези върховни пазители и изпълнители на закона се оправдават по този унизителен за човешкото достойнство начин по отношение на някакъв ( уж презрян) посредник в тайното раздаване на постове и решения в държавата, чиито публичен образ продължава да е мистерия, какво ли остава за още по-мистериозния истински поръчител на този водевил.

Кой е босът на Дон Красьо, след като подчиненият му си остава недосегаем? Това е въпрос като във вица за Брежнев, който решил да подкара лично лимузината си с мръсна газ на излизане от Кремъл.  Постовият припаднал. „ Кой беше в колата”, попитал колегата му, когато го свестил. „ Не знам, но шофьор му беше Брежнев”, промълвил потресеният милиционер.


влияние върху съдебната ни система. Дали само върху нея? Нямам да питам, като в стария виц, къде отиде

Не съм ви „агитирал” досега да си купите определен вестник. Все се притеснявам, че мога да бъда заподозрян в някакъв личен интерес. Това се отнася особено до единствения седмичник, който редовно ме кани да публикувам, вестник „Седем”. Но този път ще го направя.

Прочетете статията на Рени Нешкова във в. „Седем” за убийството на Свилен Капсъзов и Красимир Чернев през 1992 г. Казва се „Мистериите на прехода” и както разбирам от финала, ще има продължение.

Няма да преразказвам текста на Рени, един от доайените на съвременното българско вестникарство, макар да има защо. Все пак е хубаво статията да бъде прочетена в нейната цялост.

Накратко, тя ни връща към потулената история за това как при твърде съмнителни обстоятелства на 15 септември 1992 г. депутатът от ДПС Свилен Капсъзов загина при автомобилна катастрофа, причинена от бившия служител на МВР Георги Едрев. За него Рени припомня ( както стана известно на процеса), че е бил обучаван ( на курс по външно разузнаване!) . Притежавал е специални умения по предизвикване на катастрофи ( имал много такива в биографията, но нито една присъда, включително и след раняване на хора).

Към написаното за хипотезите за убийството, разследвано единствено като „непредумишлено убийство по непредпазливост”, сред които като мотив за убийството са намеренията на Капсъзов да направи разкрития за големи икономически далавери, мога да добавя и нещо от себе си, за което съм споменавал и друг път, но сега имам повод да напомня.

Свилен Капсъзов, все по-ярък опонент на Ахмед Доган към есента на 1992 г., набираше авторитет и сред самата парламентарна група на ДПС. От лични разговори с него знам, че щеше да се противопостави на свалянето на кабинета на Филип Димитров с гласовете на ДПС.

Убийството му елиминира „вътрешната заплаха” за Доган в момент, когато историята на съвременна България беше преобърната с краката нагоре. Само три дни след катастрофата представители на практически всички силови структури на държавната машина ( т.н. служби), под командването на шефа на разузнаването Бриго Аспарухов, се появиха на пресконференция с обвинения срещу собственото си правителство и персонално срещу премиера Филип Димитров. С този дързък превратаджийски акт започна публичната част от плана за свалянето от власт на правителството на СДС.

Последиците са известни: заредиха се престъпните по своите действия и бездействия кабинети на Беров и Виденов, зароди се организираната престъпност.

В този смисъл смятам, че убийството на поета Свилен Капсъзов през септември 1992 г. е сравнимо по своето политическо значение за съдбата на България с разправата с писателя Георги Марков през септември 1978 г.

Георги Марков беше убит за назидание на дръзналите да си „отварят устата” български творци и за кеф на отмъстителния Живков (навръх рождения му ден на 7 септември). Целта беше постигната – устата им наистина беше затворена трайно и задълго. Родилните петна от това задушено състояние на българския дух избиват и до днес по изтерзаната снага на българската демокрация и нейното хронично болно от недостиг на борбеност хремаво свободно слово.

Разбитата му имунна система не се възстановя лесно. А и заразите на новото време, като финансовите инжекции за притъпяване на прекалената журналистическа чувствителност към болежките на обществото, си казват своето.

Свилен Капсъзов беше „катастрофиран”, за да последва много от онова, за което сега говорим като за катастрофални последици от т.н. преход и от твърде дискредитираната в очите на критична маса българи демокрация.


Европейски Съюз.За това е редно националното ни ХАНСКОЦАРСКО рицарско благородство, да призове мирно Олигарсите и техните организирани бандитски формирования в България и ЕС, да се предадът на Българските или на Европейските ни власти, и доброволно да ни върнат всичко което са откраднали от Българските Граждани и Държава.


Коментар от: Българския орел | ноември 18, 2009, 15:50

Във връзка с днешното предаване-дискусия за БАН и науката в България.

Трябва да се привеждат повече и по-конкретни данни, които обективно да посочват мястото ни сред другите държави и световната наука. Ето моята днешна справка примерно - използвайте я и я популяризирайте!



http://esi.isiknowledge.com/rankdatapage.cgi

Рейтинг на научните институции в света (за всички направления)

от 18 ноември 2009 г, извършен от Корпорация Томсън (Калифорния), най-добрия анализатор на науката в света от 45 години насам:

(актуализиран на 2 ноември 2009 г и покриващ период 10 години + 8 месеца, от 1 януари 1999 г до 31 август 2009 г)

Ранжирани са 4166 научни институции (академии, университети и други) и 148 страни и територии.

В класацията са намерили място само 2 български научни институции – БАН и Софийският университет.

По възприетите от Томсън критерии за класацията за всяка институция Българската академия на науките заема следните места:

1. брой научни статии на ниво –350 място.

2. брой цитирания – 631 място

3. брой цитирания/брой статии – 3825 място

БЪЛГАРИЯ е класирана на 48 място по брой на научни статии и цитирания и на 105 място по цитируемост (брой цитирания/брой статии).



          Извадка от оригиналната класация на ТОМСЪН (Калифорния):

1. INSTITUTION RANKINGS IN (ALL FIELDS) - 4166 Scientific Institutions

Sorted by: Papers


Institution
Papers
Citations
Citations Per Paper

350
BULGARIAN ACAD SCI
9,756
54,644
5.60

999
UNIV SOFIA
2,736
18,780
6.86




2. INSTITUTION RANKINGS IN (ALL FIELDS) - 4166 Scientific Institutions

Sorted by: Citations


Institution
Papers
Citations
Citations Per Paper

631
BULGARIAN ACAD SCI
9,756
54,644
5.60

1322
UNIV SOFIA
2,736
18,780
6.86




3. INSTITUTION RANKINGS IN (ALL FIELDS) - 4166 Scientific Institutions

Sorted by: Citations per Paper

3825
BULGARIAN ACAD SCI
9,756
54,644
5.60

3569
UNIV SOFIA
2,736
18,780
6.86




COUNTRY/TERRITORY RANKINGS IN (ALL FIELDS) – 148 Countries

Sorted by: Papers

48
BULGARIA
18,327
104,090
5.68


Sorted by: Sitations

48
BULGARIA
18,327
104,090
5.68


Sorted by: Citations per Paper

105
BULGARIA
18,327
104,090
5.68


(Тази справка е изготвена днес, 18 ноември 2009 г, от мене и може да бъде допълвана и актуализирана за всяка държава и научна институция в света)



От общо 148 обследвани страни по показател „all fields of science” - „всички насоки на науката” България е на 48-мо място, т.е. в първата тройка от страните в света.

(по химически науки – 45-та; по физически науки – 41-ва; клинична медицина – 63-та; биология и биохимия – 44-та; материални науки – 41-ва; инженерни н ауки – 46-та; бот/зоо-науки – 54; космически науки – 44-та; математически науки – 43-та; екология – 69; компютърни науки – 52-ра; социология – 91 и т.н.)



Само в научното направление на др. Андрей Райчев, „Социология", България е много назад – 91-то място от общо 150 оценявани страни в света!

Преди нас в СОЦИОЛОГИЯТА са Буркина Фасо и Румъния, а след нас е  Сенегал!








Нагоре
Следващ постингПредишен постинг
Организация на научно-изследователската дейност в ГерманияНОВОТО НИ ИБ ...Автор: iliaganchev Категория: Политика
Прочетен: 822 Коментари: 26 Гласове: 0
Тагове: политика, наука, левица, бсп, други, българска левица

Гласувай за този постинг: положително | отрицателно

така след много препирни, усуквания, заплашвания имаме си и бюджет за 2010 година.
Както Дянков каза  и показа преди време - постна пица.
Питам се аз, беше време без кризи, БСП на власт, за кой дявол трябваше да се раздухва че има криза. БСП случайно да са забелязали че ние не сме излизали от криза. Поне последните 20 години все сме в криза. Да ама идваха избори и трябваше да се отклони общественото внимание. Какво получихме?
Фирмите свиха разходите си от страх - тоест по малък оборот.
Други фирми съкратиха персонала си, пак от страх - хиляди семейства с една заплата по малко.
Това се отрази на магазините за Хранителни Стоки, на услугите, по малки разходи за телефон, за нет, за тв и едно по - едно нещата зациклят. За кой дявол на някой му трябваше да създава изкуствено напрежение, или на тях не им пука за нас?
Имало криза ама със няколко милиарда бюджетен излишък, е то ако е криза не трябва ли да се вземат мерки да се предотврати и тея излишъци да се налеят в Икономиката?
Не стига че не се наляха, ами се оказа като дойдоха ГЕРБ че сме и на минус няколкостотин милиона. Е така се харчат пари и ей така се прави криза.
Защо ли ми навява спомени за един друг виден член на БСП  с име Жан.
Все още помня опашките на който чаках за хляб.
Дано не го изпитате никога
Чета днес ДПС не им дали думата - хех, че те със закон трябва да ги забранят. Че да не би ИРА да има народни представители? Че да не би ЕТА в Испания да има? Няма позволена националистическа партия в други Европейски страни, само тук си имаме.
Искрено Ваш Иван.

Тази седмица темата за „прехода” ще отегчи до смърт публичното пространство. Медийните сутрешни блокове ще изтупат прахта от бивши депутати и провалени политици - неизбежни като варено жито, когато стане дума за помени и годишнини,  културтрегери, ченгета от ДС, обществено активни досадници с различен баланс между нарцисизъм и логорея... Вероятно като част от последните ще споделя една меланхолична гледна точка за „така наречения преход” – епохата на „така наречените” неща.

Ако гледаме на комунизма като на командно-административна система и икономически модел, то лесно ще заключим, че преходът е исторически успешен. Грубият строеж на новия живот е готов – извърши се промяна на собствеността от държавна в частна, съществува свобода на словото граничеща със слободия, право на пътуване по широкия свят, по телевизията има стотици програми, а по улиците – кореком до кореком. Освен това членуваме в американския военен и европейския политически блок. Всъщност тези постижения са исторически успехи на българската нация и иронията към тях е неуместна – тези стъпки, осъществени от неколцина решителни мъже закопаха комунизма и отъпкаха гроба му. Защо тогава 20-та поредна година блондинките от сутрешните блокове продължават да задават същите глупави въпроси отново и отново, а аудиторията все още надава ухо да чуе отговорите? Дали няма нещо, което пропускаме в анализа?

Ако гледаме на комунизма не само като нелеп политико - икономически модел, а преди всичко като на 50-годишна историческа несправедливост, система, в която обществото е обърнато с главата надолу, власт на простия над  образования, простака  над културния, кича  над стойностите, групова морална деградация,  то последните 2 десетилетия  трудно могат да се нарекат успешни, защото промяна няма. 20 години след падането на Стената на чело на българското общество все още са хората, в чиито нискочели глави се роди тази стена.



На 8 септември 1944г. българското общество имаше своите постижения, своите мечти, своята градска средна класа, своя духовен, научен, политически и стопански елит с всичките му  недостатъци, слабости и дефицити, разбира се. Този национален елит в голяма степен беше потомствен – силните на деня  бяха внуци на строителите на съвременна България, деца на героите от Дойран, потомци на първите фабриканти, фамилии, започнали своя възход още в турско време. Интелектът, националният дух и богатството на 8 септември бяха плод на натрупване на история на няколко генерации. Този елит,  наречен  от Стефан Попов „Третото поколение” беше най-подготвен и образован, най-мотивиран в цялата ни нова история. Съветската окупация и комунистите обърнаха обществото наопаки. Старият елит беше унищожен или стъпкан в калта, а начело на нацията дойдоха варвари, неграмотни, невежи и неуки, които плячкосаха  всичко морално и материално по пътя си.

45 години са малък период от време – в рамките на един човешки живот. Справедливостта изискваше реставрация - морална и материална реабилитация на погубеното от червените мародери. Нищо такова не се случи. Вместо реставрация, получихме „преход”.

Хората от „бившата буржоазия” които бяха затваряни, изселвани и тормозени днес, както и тогава получават мизерни  пенсии в сравнение с активните борци. Бившите фабриканти получиха хартийки, а предприятията им бяха продадени на комунисти. Емблема на циничната несправедливост е сградата на създадения през 1908 Съюз на запасните офицери, забранен след девети като „фашистки”, която бе върната не на ветераните от царската армия, които бранеха София от летящите крепости, а ... на бившите партизани-офицери от запаса на Народната армия. Могат да се дадат още стотици примери как поривът за връщане към живот на градския културен модел бе удар с глава в стената.

В резултат на порочния преход България няма елит. „Недоубитата буржоазия”, която единствена помни  високите стойности на нацията не можа да се изправи на крака, а нов елит така и не се появи. Елитът има свойството да не става за едно поколение, трябва му време. Затова 20 години след падането на Стената, въпреки че е член на НАТО и ЕС, България си е все същата непоклатима диктатура на пролетариата – лековата общност, чиито стремежи и мечти се изчерпват с телевизионни състезания, сапунени сериали, народни водачи с мускули и чалга във всяка една сфера на живота. Има свобода на словото, но отсъства словото на свободата. След 20 години „преход” ценностният разговор в обществото изобщо не е започнал. Честваме падането на стената, а българите още я носят в главата си.

И все пак има надежда: Тази година на фона на досадната говорилня за „прехода”, няколко души решиха да помълчат. Те изписаха със запалени свещи на стълбите на университета думата СВОБОДА... Може би разговорът за общия морал, който ни сплотява в нация все пак ще започне.



/в-к СЕДЕМ, бр.44/2009г /

Съвсем предизвестено посочената от Бойко Борисов Йорданка Фандъкова седна на кметския стол в столицата от раз. Тази победа наречена „смазваща”, „убедителна” и даже „потресаваща” не е изненада за никой и дори надмина прогнозните резултати на някои агенции и политици, които седмици наред ни обясняваха, кой ще е победителя.

Потресаваща обаче е ниската избирателна активност, невиждана досега в най-новата ни история. Едва 24% от имащите право на глас си дадоха труда да се разходят до избирателните секции. И това съвсем скоро след масовата еуфория възкачила Бойко Борисов до висините на изпълнителната и законодателна власт! Някак бързо му минава на този народ!

Тази стряскаща истина бе отмината с пренебрежение от повечето политици, заплеснати в това да се изкарат победители от поредния вот или да правят сметки, кой с какво е допринесъл за Победата. Е, Станишев спомена, че у избирателите се е натрупала умора от предишните избори, забравяйки по феноменален начин, че именно неговата партия бе причината за насрочването на евровота и парламентарния такъв в две различни дати и така спомогна доста за тази евентуална умора. Според съпартиецът му Овчаров обаче, резултатът на техния кандидат бил добър и достоен. Дрън-дрън! Да те победят на първия тур никак не е достойно, а си е чиста загуба!

На пресконференцията в НДК от ГЕРБ пък въобще не споменаха за този обезпокоителен факт, а и никой от присъстващите журналисти не посмя да ги попита за това, продължавайки вече отдавна наложената негласна директива за поддържането на медиен комфорт за управляващите. В една тържествена и самодоволна обстановка, след встъпителните слова, Цветанов побърза да даде думата на Бойко Борисов с незабравимите за политическата ни история слова: „Нека все пак да дадем думата на Учителя”. Учителят пък в типично байтошовски стил заяви по едно време: „Не на думи, на практика толерираме жените”. Майтапят си се хората! А може би не?

Янето се изцепи, че „РЗС е във възходяща тенденция и ще бъде непреодолим фактор след по-малко от две години на редовните местни избори в цялата страна”. И това при резултат от 2.80% и работеща цяла партийна машина за техния кандидат! Трябва да си голям наглец, за да го кажеш!

Четвъртият в класирането, Теодор Дечев взе едва 0,8% от подадените бюлетини, но си призна чистосърдечно поражението в неговия блог, без дори да направи опит да замаже положението с измислени причини. Неговият резултат обаче показва по недвусмислен начин, че от интернет пространството все още нищо не зависи, колкото и да се надъхваха подкрепящите го (вкл. и моя милост). Една от причините, разбира се е най-разнородния състав на неговите привърженици, прегърнали идеята само заради наличието на такъв кандидат, а не заради своите политически възгледи. Доколкото ги имат, де Друга основна причина може да се обобщи в едно изречение: Какъвто народа такъв и Интернета.

С пренебрежение бе подминат и фактът, че две седмици преди онзиденшните избори едва 15% от жителите на столичния Илинден си дадоха труда да гласуват за районен кмет на балотажа в този район, а седем дни преди това -едва 11%. Основната причина изтъквана от коментаторите бе, че много от хората не знаели, че имало избори. Е, в неделя знаеха всички, но активността се качи едва с 9 пункта.

Можем ли вече да говорим вече за оформяща се поредна спадаща крива на гласуващите или е още рано? Явно е, че хората никак не се интересуват, кой ще ги управлява, особено на местно ниво, а тези, които ги е еня, претворяват резултати достойни за епохата на зрелия социализъм. Едва ли може да констатираме, че това безразличие е пряко насочено към управляващите, но все пак е някакъв знак, който би трябвало да разтревожи поне леко ББ и компания, защото на всички е ясно, че техните избиратели не са от най-последователните. А когато избирателната активност намалява, всички знаем, че накрая печели само и единствено БСП и техните авери от ДПС.

Въпросът е, какво накара онези 76% от софиянци да не гласуват! Умора, незаинтересованост, успокоение или пълен непукизъм? А може би от всичко по малко. А?

Съвсем предизвестено посочената от Бойко Борисов Йорданка Фандъкова седна на кметския стол в столицата от раз. Тази победа наречена „смазваща”, „убедителна” и даже „потресаваща” не е изненада за никой и дори надмина прогнозните резултати на някои агенции и политици, които седмици наред ни обясняваха, кой ще е победителя.

Потресаваща обаче е ниската избирателна активност, невиждана досега в най-новата ни история. Едва 24% от имащите право на глас си дадоха труда да се разходят до избирателните секции. И това съвсем скоро след масовата еуфория възкачила Бойко Борисов до висините на изпълнителната и законодателна власт! Някак бързо му минава на този народ!

Тази стряскаща истина бе отмината с пренебрежение от повечето политици, заплеснати в това да се изкарат победители от поредния вот или да правят сметки, кой с какво е допринесъл за Победата. Е, Станишев спомена, че у избирателите се е натрупала умора от предишните избори, забравяйки по феноменален начин, че именно неговата партия бе причината за насрочването на евровота и парламентарния такъв в две различни дати и така спомогна доста за тази евентуална умора. Според съпартиецът му Овчаров обаче, резултатът на техния кандидат бил добър и достоен. Дрън-дрън! Да те победят на първия тур никак не е достойно, а си е чиста загуба!

На пресконференцията в НДК от ГЕРБ пък въобще не споменаха за този обезпокоителен факт, а и никой от присъстващите журналисти не посмя да ги попита за това, продължавайки вече отдавна наложената негласна директива за поддържането на медиен комфорт за управляващите. В една тържествена и самодоволна обстановка, след встъпителните слова, Цветанов побърза да даде думата на Бойко Борисов с незабравимите за политическата ни история слова: „Нека все пак да дадем думата на Учителя”. Учителят пък в типично байтошовски стил заяви по едно време: „Не на думи, на практика толерираме жените”. Майтапят си се хората! А може би не?

Янето се изцепи, че „РЗС е във възходяща тенденция и ще бъде непреодолим фактор след по-малко от две години на редовните местни избори в цялата страна”. И това при резултат от 2.80% и работеща цяла партийна машина за техния кандидат! Трябва да си голям наглец, за да го кажеш!

Четвъртият в класирането, Теодор Дечев взе едва 0,8% от подадените бюлетини, но си призна чистосърдечно поражението в неговия блог, без дори да направи опит да замаже положението с измислени причини. Неговият резултат обаче показва по недвусмислен начин, че от интернет пространството все още нищо не зависи, колкото и да се надъхваха подкрепящите го (вкл. и моя милост). Една от причините, разбира се е най-разнородния състав на неговите привърженици, прегърнали идеята само заради наличието на такъв кандидат, а не заради своите политически възгледи. Доколкото ги имат, де Друга основна причина може да се обобщи в едно изречение: Какъвто народа такъв и Интернета.

С пренебрежение бе подминат и фактът, че две седмици преди онзиденшните избори едва 15% от жителите на столичния Илинден си дадоха труда да гласуват за районен кмет на балотажа в този район, а седем дни преди това -едва 11%. Основната причина изтъквана от коментаторите бе, че много от хората не знаели, че имало избори. Е, в неделя знаеха всички, но активността се качи едва с 9 пункта.

Можем ли вече да говорим вече за оформяща се поредна спадаща крива на гласуващите или е още рано? Явно е, че хората никак не се интересуват, кой ще ги управлява, особено на местно ниво, а тези, които ги е еня, претворяват резултати достойни за епохата на зрелия социализъм. Едва ли може да констатираме, че това безразличие е пряко насочено към управляващите, но все пак е някакъв знак, който би трябвало да разтревожи поне леко ББ и компания, защото на всички е ясно, че техните избиратели не са от най-последователните. А когато избирателната активност намалява, всички знаем, че накрая печели само и единствено БСП и техните авери от ДПС.

Въпросът е, какво накара онези 76% от софиянци да не гласуват! Умора, незаинтересованост, успокоение или пълен непукизъм? А може би от всичко по малко. А?

Бизнесът с жива плът се рекламира безплатно в интернет, публичните домове се обзавеждат с камери, цените скачат. Коя точно е Страната на розите и как властта ще се справи с процъфтяващата търговия

 



 



В границите на България отдавна съществува една по-малка държава. Развива се по неписани закони и специфични пазарни принципи. Гражданите на тази държава рекламират безплатно, експлоатират пътищата, получават закрила от полицията, но не плащат данъци. Икономическият строй е микс между капитализъм и комунизъм - търсенето определя предлагането, безработица не съществува. Трудят се близо 10 000 жени, наети от мъже. В страната принудата, тормозът и насилието са разрешени официално.
Това е държавата на проститутките. След броени дни властта ще се опита да я превземе и разруши. От прокуратурата планират серия атаки срещу сводниците, т.е. нещо като акция “Секс респект”. Властите обаче ще се сблъскат с перфектно смазана машина. Браншът постоянно се развива, при това по нови икономически механизми и с помощта на високи технологии. Така че е възможно, докато сержант Петров трака докладите си срещу жриците на пишеща машина, сводникът Иванов да наблюдава компаньонките си дистанционно през лаптопа. Ето доказателствата:
В последните месеци проститутките минаха онлайн. Представителките на най-древната професия завзеха обикновените клубове за запознанства в интернет и ги


ползват като безплатен
рекламен канал


“Четири от пет момичета предлагат платен секс. А доскоро не беше така”, твърдят регистрирани в www.elmaz.com мъже. Това е един от най-популярните BG клубове за запознанства в мрежата. В него има над 420 000 профила, т.е. компаньонките се целят в огромен таргет.
Продажбата на плът се рекламира безплатно и другаде, например на адрес http://www.all-bgescort.com. “Няма нужда да плащате, за да представите момичетата си при нас. Пратете обаче техни истински снимки, без да се виждат лицата - обясняват изискванията си от сайта. - Дайте пълни данни за услугите, който девойките предлагат, ръст, години, работно време и цена. Както и информация за услугите - само на ваш терен или ходят и по адреси. Може и кратък текст на английски. Кажете обаче за кой клуб ще представите, защото с някои не желаем да работим.”
Освен бум в рекламата “малката държава” отчита и скок на цените. В момента на околовръстното искат 30 лв. за стандартен секс. В средна ръка клуб доскоро прибираха 40-50 лева за час (транспортът се заплаща допълнително). Сега много от същите публични домове са качили тарифата на 100 лв. Възможните обяснения са няколко - девойките са разделени на повече и по-малко оборотни, сводниците им опипват почвата за по-високи тарифи или се оформя нещо като средна класа. Година преди влизането ни в ЕС ние, естествено, се вълнуваме от представителките на тази прослойка. И по-конкретно от Жасмина*.
Брюнетката редовно минава на медицински прегледи.


Гримира се леко,
облича се прилично


изглежда невинна. Миналата година е завършила Техникум по обществено хранене, специалност технология на млякото. Потръпва при мисълта за последната практика, на която правила синьо сирене. “Трябваше да го наблюдавам всеки ден, докато мухляса напълно. Смърдеше ужасно”, разказва тя.

 


След като приключва с образованието си, Жасмина попада в много по-вмирисана реалност. “Татко ми се разболя от рак и трябваше да намерим 3000 лева за операция. Затова тайно започнах да проституирам”, мотивира решението си тя. Интервенцията се оказва неуспешна, баща є издъхва. На софиянката обаче не є минава през ум да излезе от занаята.
След няколко месеца в бранша тя е натрупала сексуален опит главно с наркомани и пияници. Работното є време започва в 19.00 вечерта и приключва в 7.00 сутринта. Лъже майка си, че е сервитьорка. На нас разказва истината с безразличие. Тръгва си точно час след като е звъннала за пръв път на вратата. В пепелника оставя тънък фас от цигара Parliament и недокоснатата чаша с Martini.
Освен проститутките бардаците също вдигат нивото. В приемната им все по-често могат да

 Проститутките дебнат пред всеки храст


 

 

бъдат забелязани
камери, които следят
клиентите и касата


“Картината се предава в определен сайт. Така мога да гледам какво става в офиса от лаптопа вкъщи - обяснява гордо сводникът Николай. - Момичетата не създават проблеми, ама гостите правят поразии. Оня ден един счупи маса, още събираме стъклата.” Девойките пък си шушукат, че във всяка спалня има “бръмбари”. Подслушвателите ловели тайните им уговорки за срещи с клиенти.
Да си сложиш камера в бардака, обаче е по-скоро гъзария, отколкото емблема на модерното мислене. Истински предприемчиви сутеньори директно изнасят бизнеса зад граница. Георги например държи 2-3 българки в малък австрийски клуб. “В този бранш съм от 1996-а. Печеля между 3000 и 5000 евро на месец. През последните години обаче компаньонките у нас станаха много, а цените логично паднаха. Освен това тази дейност не е регламентирана и сводниците често са рекетирани от полицията. Е, как да не изнеса момичетата в чужбина? Ми там се работи много по-спокойно!” - казва той. Георги и съпругата му официално са безработни. Младото семейство обаче разполага с апартамент във Варна, вила на брега на морето и два луксозни автомобила.
Повечето обикновени българи вероятно не познават подобен Георги. И се питат има ли пресечна точка между малката и голямата България?
Отговорът е “Да”. Тя се намира в блок 208 на столичния булевард “Владимир Вазов”.


На партерния етаж
е разположен клубът
за компаньонки


RealXXL, а над него - гневните съкооператори. От около година двата свята се сблъскват във входа.
“Вие в този апартамент ли живеете?”, пита изрусена жена на средна възраст младо момиче. “Това не е дом, а офис”, тросва се девойката, докато се измъква през черно-бяла врата без табелка. След което се понася по бизнес върху черните си ботушки с розови апликации.
Да намерите този клуб е лесно - адресът му е публикуван на www.realxxl.com, а точното място е посочено на карта. В сайта също така са качени снимки на момичетата, на офиса и на спалните. “Предлагаме дами от 18 г. до 39 г. за стандартен и нестандартен секс, лесбийки, групов, всички видове еротични масажи, стриптийз и други услуги по желание на нашите клиенти. Разполагаме с луксозен и уютен терен. Обслужване и по домове, офиси и хотели. Дискретност, медицински контрол и ниски цени”, пише в обявата.
На съседите тази “дискретност” не им е по вкуса. Решили са да пишат протестно писмо до всички институции. Основният им аргумент срещу компаньонките ще е: “Не заключват входната врата”.

 


Въпреки че вратата зее, голямата държава продължава да не познава малката. Организациите за защита на жените у нас са на коренно

 Властите у нас няма да преследват предлагащите се момичета, а само сводниците им


 


противоположни позиции
дали занаятът
да се легализира


Също така всяка фондация прави своя статистика за попадналите в трафик и сексуално експлоатирани момичета. В България няма и социологически проучвания за нагласата на обществото към проституцията. В тази мъглява ситуация обаче се раждат категорични мнения.
“В държавата се оформя нагласа за легализиране на проституцията, която е много опасна. Ако това стане, ще се легализират парите на мафията.” Това е позицията на прокуратурата, тиражирана в медиите. Обвинителите са решили да гонят сводниците, които били основни виновници за настоящото дередже. По този начин те ще подкрепят т. нар. аболиционистски модел, твърдят теоретици. Според него проституиращите са смятани за жертви, а насилниците са съдържателите на публични домове, сводниците и трафикантите.
Прокуратурата не е единствената, застанала на твърди позиции. “Евентуално узаконяване ще повиши трафика на хора, и в частност на момичетата с цел сексуална експлоатация. Престъпниците безпрепятствено ще изнасят българки за Гърция и Западна Европа. В Холандия например този бизнес е напълно легален и от него се печели изключително добре. Това обаче е и една от


страните, към които има
най-голям трафик


- включително на наши момичета. Затова ние сме категорично против легализирането на проституцията”, твърдят от организацията “Фейс ту фейс”.
Според мнозина обаче забраната на всякаква законна организация ще насърчи свързването с престъпността. “Повечето членки на ЕС официално забраняват търговията с плът. На практика обаче те имат повече или по-малко контролирана проституция. Симптоматично е, че дебатът за легализирането є у нас се случва, без да бъдат включени нейни представители. Истинският диалог ще започне само тогава, когато всички седнем на една маса”, казват от фондация “Анимус”.
Според представителите є най-цивилизовано ще е прилагането на т.нар. трудов подход.
Идеята е проститутките да получат права като останалите работници и дейността им да бъде регулирана чрез гражданското и трудовото право, а не чрез наказателното. Така ще могат да се поставят и стандарти за условията и защита на труда им.
По въпроса кой е правилният подход тепърва ще се спори. Сигурно е едно обаче - спорадичните акции по околовръстното няма да решат проблема.

 

ЛИЦЕ И ОПАКО

 

Марина,
18-годишна компаньонка

Работя от един-два месеца. В клуба ме доведе приятелка. Още малко ще постоя, после ще ходя в Щатите при леля ми. Ще уча компютри или медицина.

Аз съм най-малка, затова шефовете много се грижат за мен. Когато се разболях от гнойна ангина и вдигнах температура, единият ме занесе на ръце до вкъщи. След като оздравях и се върнах на работа, ме посрещнаха с цветя.

Не ми е кеф да се ч***м с клиенти. Само веднъж ми беше хубаво с някакъв грък. Те обикновено са големи простаци. Този също беше много луд, но правеше добър секс. Е*****o няма общо с чувствата. Досега съм имала две гаджета. Едното го обичах, 6 месеца бяхме заедно. Но през това време той излизаше с други, аз също.

Отворила съм си сметка в банката. Защо да не спестявам, като ми стигат парите?

Няма проблем да се откажа, когато искам. Само трябва да предупредя предварително, така си мисля. Все пак шефовете влагат големи пари в нас - за реклама в интернет и т.н. Дали някое друго момиче от клуба се е отказало ли? Ами не.

От София съм, от нормално семейство. Майка ми не знае какво правя. Като є давам редовно пари, не ме разпитва.

Всички мъже са комплексари. Попадам на наркомани, пияници, отрепки всякакви. Вече не вярвам, че са останали някакви нормални. Поръчват ме и момичета, с тях е по-лесно. Те някак могат да те разберат.

 


Надя Кожухарова, психолог
във фондация “Анимус”

Повечето момичета започват да проституират с идеята, че правят компромис за кратко. Например твърдят, че ще работят година-две и после ще отворят фризьорски салон.

Сутеньорът често редува жестове на насилие с прояви на щедрост. Подобно поведение обърква момичето, то започва да се чуди дали е лошо или добро, дали е принудено да се продава или само се е съгласило.

В съзнанието на проституиращата жена се сблъскват два модела - на моралните норми и на тоталното им противопоставяне. За да оцелее психически, жертвата си избира единия модел. Попадайки в този бизнес, визията є за интимност и за отношения между хората тотално се променя.

Разбира се, луксозният живот също е една от причините да е в бранша.

Психиката ни е устроена така, че се чувстваме добре, само когато сме сигурни, че контролираме нещата. Готови сме да произвеждаме такива заблуди. Проститутката се самоубеждава, че винаги може да се откаже.

Човекът срещу Машината.
Звучи толкова смразяващо, че първата реакция е да откажете подобно интервю. В самата процедура няма нищо страшно: зловещите детектори от полицейските филми отдавна са отстъпили място на лаптоп и една кутия с кабели. Въпреки това "човекът срещу машината" е формула, която продължава да действа стряскащо. Особено ако сте чели доста научна фантастика като дете. Или ако имате добре развито (учтиво казано) въображение.
Какво правите, когато ви вържат към детектора? Вариантите са два. Или говорите максимално честно, или се пробвате да мамите ловко. Всъщност в лицето на Карбовски се появи и трети вариант: да заявите, че смятате да лъжете най-безогледно.
В последния вариант обаче се подменя самото значение на думата "лъжа". Смисълът на лъжата е да измамиш и да заблудиш противника. Когато предварително обявиш, че лъжеш, всъщност заявяваш, че казваш истината, но с обратен знак. В този смисъл "лъжата" не е лъжа, а индиректен път към истината.
Журналистът Мартин Карбовски дойде в редакцията на "ТЕМА" с твърдото решение да излъже за някои ключови положения детектора. Решение, което Карбовски не се поколеба да заяви на глас. Какво точно се случи и колко истини се казаха в желанието да не бъдат казани - може да прецените и сами.
Колкото до практическото решение на въпроса може ли да измамите детектора, еднозначен отговор няма. Факт е, че Интернет гъмжи от упражнения за надлъгване с машината. Те обаче са възможни само ако си купите собствен скъп полиграф, а идеята да направите това за единия двубой с машината в най-добрия случай не звучи много сериозно, а в най-лошия звучи направо подозрително. При това дори дългите и изтощителни "битки" с полиграфа не гарантират, че ще надхитрите машината. По прозаичната причина, че въпреки хай-тек цивилизацията човекът си остава субективно, ирационално същество. И слава Богу.
"Детекторът все пак може да се излъже - категоричен е пенсионираният кадър на ЦРУ Дъг Уилямс, - но наистина трябва да знаеш как." За целта Уилямс предлага да ви продаде изгодно наръчник с изпитани в неговия дългогодишен "къртичен" опит тактики. Ако пък ви мързи да четете книгата, дядо Уилямс се е погрижил да произведе и аудиозаписи с инструкции - тях може да слушате, дори докато шофирате из града. "Няма излъган детектор, има излъган полиграфист" - това пък смятат съвременните професионалисти. Когато мислите, че сте преметнали машината, може би просто полиграфистът не е разчел реакциите ви добре. Което е достатъчно добро обяснение за победата на Шарън Стоун над детектора в "Първичен инстинкт" - кой нормален полиграфист би могъл да отчете хладнокръвно резултатите на ослепителната блондинка?!



 

 

 

ПРОФЕСИЯТА

 

Карбовски, правиш ли халтура?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Всичките ти медийни изяви на ниво ли са?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.

Ти персонално харесваш ли журналистическата си "поточна линия"?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Талантлив ли си?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Задължително ли е в журналистиката да има провокация?
Карбовски: Да.

Детекторът: Не.
Карбовски: Може би тук съм се замислил за обвиненията, че на всяка цена търся провокацията. Журналистиката, която се опитвам да правя, не е просто провокация. Но като започнеш разговор с един човек, на всяка цена трябва да го провокираш, дори да го обидиш. Тази провокация е добронамерена, тя не е лошо отношение. Необходима, е за да отвориш човека. Като натискаш дръжката на вратата, ти си добронамерен, но все пак я натискаш, защото трябва да отвориш тази врата. Когато провокираш хората и им се усмихнеш, те виждат, че ти си лош, но нямаш лоши намерения.

Изчерпваш ли се откъм идеи?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.

Страхуваш ли се от момента, в който няма да можеш да се сетиш за нищо предизвикателно?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.
Темата проститутки ще ти омръзне ли някога?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.

Ти расист ли си?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.

Циганите вдъхновяват ли те за медийни изяви?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Крадеш ли чужди идеи?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Можеш ли да напишеш сериозен аналитичен текст на някаква международна тема без елементи на скандал?
Карбовски: Да.

Детекторът: Не.
Карбовски: Тук малко преувеличих. Осъзнах, че мога да го направя, но няма как да не включа в материала любимите ми метафори, лошите сравнения, леко обиденото, дори обидчивото писане. Иначе написаното няма да ме изкефи. Аз съм писал доклади още като комсомолец. Скучни неща мога да пиша. Но това не е моят пиниз. Истината е, че сериозното не е интересно. Сериозното трябва да бъде поднасяно по по-лековат начин, аз искам да е четимо. Да, по този начин журналистическата професия олеква, но защо трябва да бъде тежка, защо трябва да е Washington Post? Има два типа журналистика: човешка и официозна. Аз искам да правя човешка журналистика.

Паникьосваш ли се понякога на репортаж?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Има ли въпрос, който никога не би задал на твой събеседник?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.

Случва ли ти се да лъжеш в твой репортаж?
Карбовски: Да.

Детекторът: Не.
Карбовски: Лъжа много рядко в репортаж, почти никога. На този въпрос нарочно се пробвах да излъжа детектора. Е, няма как да не си субективен в журналистиката. Особено в електронните медии ми се случва да манипулирам истината, но в писането в "Егоист" - не. Там е повече фикция, художествена измислица. По-скоро обогатяване на разказа, отколкото лъжа.

Необходимо ли е един журналист да е груб?
Карбовски: Да.

Детекторът: Не.
Карбовски: Аз съм си грубоват човек, идва ми отвътре. Е, някой като се сдуха много, се опитвам да го успокоя, но не мисля, че съм бил чак толкова зъл в някои интервюта. Държа всичко да е изяснено и да се казва истината. Истината е по-важна от това да си щастлив, може би това е някакво графично лого в опита ми да живея. Имам проблеми заради това, но какво да се прави...

Родителите ти харесват ли репортажите ти?

Карбовски: Не.

Детекторът: Не.

 

"ВСЯКА НЕДЕЛЯ"

 

Харесваш ли господин Кеворкян?
Карбовски: Да.

Детекторът: Не.
Карбовски: Харесвам го, но ме дразни понякога. Знаеш ли какво ме дразни? Това, че е единствен, уникален, суперяк журналист. Даже думата журналист за него е обидна, той е съвсем различно нещо. Някой път си губя мисълта, като виждам той какво прави в работата. Дразни ме колко е по-добър от мен. Това е малко като отношението към командира на поделението - не го харесваш, а трябва да служиш в това поделение, трябва да го уважаваш, на всяка цена да си в час. Но в края на краищата това е командирът на поделението, винаги ще трябва да избягаш до съседното село и да си купиш пиене...
Кеворкян се отнася с мен добре, за разлика от много други хора. Но задачите понякога са неадекватни. Той иска да му гостува Аллах, да речем. Аллах трудно ще го намерим, дори телефона му трудно ще намерим. А Кеворкян казва: "Не ме интересува, искам Аллах"... Да, с Кеворкян имаме война между поколенията. Аз съм голям геронтофоб. Мисля, че онова поколение, което ни ръководи, не ни даде шанса, от който се нуждаем. В този смисъл с Кеворкян имаме противоречия, но те са си вътрешни, не бива да се вадят. И са по-скоро емоционални, отколкото работни. За моето поколение Кеворкян например казва: "Вас ви интересуват само пиенето, ебането и хомосексуалистите."

Съобразяваш ли се със забележките му по твой адрес?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.
Чувстваш ли се равностоен партньор в предаването?
Карбовски: Не.

Детекторът: Да.
Карбовски: Тук излъгах. Аз се имам за равностоен партньор. Лошото че, че това не излиза в ефир. Ние сме абсолютно равностойни зад студиото. Сядайки в някаква сладкарница да обсъдим нещата, всичко е партньорско. В студиото обаче Кеворк е яко авторитарен типаж. Ако не е такъв, всичко ще се разпадне. Все пак това е неговото предаване. Аз съм добър изпълнител. Аз съм работническата класа. Но нямам желание да ръководя. Бих изпитал голяма досада да водя цялата "Всека неделя" по кеворкянския начин. Дали съм Ванката на Кеворкян ли? Ужас! Това ли се говори? Вярно е, че понякога на човек му се налага да козирува, но това е нещо, което просто трябва да направиш. Иначе другото е хайдушка, партизанска бунтарщина: аз съм много велик, сега ще еба майката на старите вълци в тая казарма. Не става така. Няма да има система, няма да има структура. Понякога аз опонирам на Кеворкян, но му давам да победи.
Колкото до коментара на Слави, че аз съм едно момче, което Кеворкян е взел да обучава - това беше весела ситуация. Събрали се бяха динозаврите: Лили Иванова, Слави Трифонов и Кеворк, и единственото, което на мен ми оставаше, беше да се усмихвам. Между другото, Слави още преди предаването ми беше казал: "Аз не искам да говоря с тебе!"

Предаването твой приоритет ли е в момента?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Усещаш ли го като вид ракетоносител към по-голяма слава?
Карбовски: Не.

Детекторът: Да.
Карбовски: По-високо от "Всяка неделя" трудно може да се стигне. От друга страна, пък едно време си мислех, че по-високо от "Егоист" трудно може да се стигне... За мен е много важно да ми е интересно. Не приемам предаването просто като ракетоносител към слава.

Ако не участваше във "Всяка неделя", щеше ли да добиеш сегашната си популярност?
Карбовски: Да.

Детекторът: Не.
Карбовски: Ако не се занимавах с "Всяка неделя", щях да правя нещо друго.
Притесняваш ли се да водиш предаването без тъмни очила?
Карбовски: Не.

Детекторът: Да.
Карбовски: Не се притеснявам. Очилата ми помагат да гледам в няколко посоки едновременно, да се съобразявам с мониторите. Но понякога ги забравям някъде и съм без тях седмици наред.

 

ПАРИТЕ

 

Името "Мартин Карбовски" престижна търговска марка ли е?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

Би ли написал репортаж, без да получиш хонорар?
Карбовски: Не.

Детекторът: Да.
Карбовски: Излъгах. На конкретните въпроси се пробвах да лъжа, за да проверя машинката. Писал съм доста пъти без хонорар. Работил съм например без пари за Съюза на инвалидите, защото идеята беше благородна. Но принципно не бива да казваш, че работиш без пари, защото хората се научават така.

Има ли нещо в професионален план, което не би направил за пари?
Карбовски: Да.

Детекторът: Да.

 

ЖЕНИТЕ

 

Харесваш ли жените?
Карбовски: Да.

Детекторът: Не.
Карбовски: Харесвам жените неимоверно много. Но този въпрос трябва да се раздели на две. Аз ги харесвам като сексуални обекти и като добри другари. Но като социални партньори, например като партньори в брака... тук аз съм пълен с омраза. Все пак съм имал два несполучливи брака. Жените прекалено много се глезят и не правят това, което се изисква от тях. Ние, мъжете, обаче го правим и тук сме много преебани. Звучи обобщаващо, но моята извадка е много голяма. В работата също мразя да си общувам с жени.
Да, вярно е, че имам интимни страхове спрямо жените. Спомням си как един път например изпих литър и половина бяло вино и не ми стана. Направо се побърках! Така че ако имам някакъв голям страх, това е, че няма да ми стане. Разбира се, тук има едно много готино измъкване, чисто мъжко: "Тя не ми го вдига". Но това не е вярно. Съвсем нормално е по начина, по който живея аз и повечето съвременни хора, към 40 да започнеш да изпитваш проблеми с ерекцията. Не, не съм ексхибиционист. Ако знаеш какви неща крия, просто ще се побъркаш...

А жените теб харесват ли те?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.

Истинската любов измислица ли е?
Карбовски: Не.

Детекторът: Не.
Падаш ли си по платената любов?
Карбовс

Къде са ви ръцете?", крещят по концертите си фолк идоли като Азис, Ивана, Глория и ДесиСлава. "Къде ви е акълът", съскат от своя страна противниците на фолка. И едните, и другите обаче знаят, че чалгата е хит по нашите ширини, управлява вкусовете и бълва най-големите музикални звезди.

Имат ли обаче стойност тези имена извън границите ни? Чували ли са чужденците за тях? Би ли си купил някой европеец албум на Костинбродския славей Азис? Или пък билет за концерт на Повелителката на кръчмите Ивана?

Отговорът на тези въпроси е "по-скоро да", ако се съди по бавното, но осезаемо проникване на българските фолк телевизии в ефира на други страни. Засега главно на съседните.

Хърватска е поредната балканска държава, чиито кабелни оператори ще разпространяват родна програма. "Балканика" бе създадена преди две години, за да популяризира регионалната музика. Сега първа от нашите телевизии тръгва на тамошния пазар. Към момента сигналът на канала покрива около 70 на сто от територията на Хърватска. Надеждите са до края на годината да достигне 90 процента. В България тази телевизия се приема на около 65 на сто от територията. Подобно е съотношението в Босна и Херцеговина. Каналът е "легнал" върху половин Сърбия.

 

Най-разработени са пазарите в Албания и в Македония.

Преди месеци българската фирма "Кейбъл Тел" погълна десетина от най-големите местни мрежи. В Албания "Балканика" вече се гледа в около 90 на сто от районите, а при съседите - в 95. Там телевизията се разпространява в пакет с "Фен тв", с която имат общи шефове. По-трудно нещата вървят в Словения, където програмата на "Балканика" присъства на едва 10 на сто от територията. Следва я Румъния с 25 процента.

"Най-трудни са пазарите в Турция и Гърция, където телевизиите се разпространяват по различен начин - коментира за "ТЕМА" PR-ът на "Балканика" Александър Попов. - В тези държави аналоговото кабелно покритие е ограничено. Основно се приемат сателитни програми в цифрови пакети. В Турция най-гледаните програми присъстват на системата Turk SAT, където на този етап няма свободен капацитет. В Гърция кабелните мрежи също са рядкост и програмите също вървят преди всичко по сателит. Към момента преговаряме за включването ни в такъв."

 

Собственици на "Балканика" са Виктор Касъмов (управител и на музикална компания "Ара мюзик") и Тони Танов (един от създателите на тв ММ). При старта на медията през август 2005 година те обявиха, че целта им е телевизията да достигне до колкото може повече зрители на полуострова. "По обясними причини сме се насочили преди всичко към разпространение по кабел - конкретизира Александър Попов. - Постигнатите резултати можем да определим като много добри. Телевизията си извоюва място на полуострова. Все по-често показвани от "Балканика" изпълнители са канени да работят с режисьори и композитори от съседни държави. И Джина Стоева, и Ивана заснеха клипове в Македония. Миналата година Теодора записа песента "Някой като мен" на един от най-популярните сръбски композитори - Пера Стоканович, който работи с имена като Драгана Миркович, Цеца Величкович, Лепа Брена, Халид Муслимович. Планове да снима със сърби имаше и Алисия. Тя обаче забременя и снимките на видеото се отложиха."

 

Основният конкурент на "Балканика" и "Фен тв" и лидер по зрителски рейтинг сред музикалните телевизии в страната - "Планета", също отдавна присъства в повечето балкански страни. Фирменият фолк канал на "Пайнер" бе първата българска телевизия, която преди няколко години стигна по кабел в Македония и Албания. Според шефовете й в момента там тя върви в почти 100 на 100 от мрежите. "В Македония отдавна изместихме по рейтинг сръбската Pink - съобщи за "ТЕМА" пресаташето на "Планета" Гергана Петкова. - Разпространяваме се и в 12 града от източната част на Сърбия.

 

Гледат ни още в Молдова и Украйна.

Най-вече в районите, където живеят бесарабски българи. Преговаряме за кабелно разпространение и в Румъния, където в момента вървим само по сателит."

"Планета" излъчва от 2001 година и първа успя да привлече интереса на българските изселници по света. В момента се разпространява от пет спътника на четири континента - Европа, Африка, Северна Америка и Австралия и Нова Зеландия. "В САЩ интересът към звездите на "Пайнер" е още от 1998 година, далеч преди старта на телевизията - поясни Петкова. - Така че там те от години са добре познати и много обичани. Само от началото на 2007 година досега в Щатите концерти имаха Анелия, Есил Дюран, Милко Калайджиев, Биляна и Мая. В Австралия интересът към изпълнителите на "Пайнер" също расте. Едномесечни турнета вече направиха Глория, Емилия и Преслава."

В близко бъдеще "Планета" ще започне да се излъчва по сателит и в Южна Америка, обещаха шефовете й. Предстоят тежки времена за аржентинското танго и за бразилския baile funk.

 

 

Ивана пее на руски богаташи

Мегазвездата на телевизия "Планета" Ивана е поканена като специален гост на частно парти в Йордания, съобщиха от пресслужбата на канала. Следващия месец фолкдивата ще пее и в Белгия на купон на руски бизнесмени. "Ако допреди две години на моите участия в чужбина изпълнявах най-вече стари песни, то сега пея новите си хитове, които почитателите ми зад граница са видели в ефира на "Планета" - каза неотдавна тя в интервю за телевизията.


 

 

"Балканика" - медиен партньор на "Ролинг Стоунс"

Телевизия "Балканика" ще бъде медиен партньор на два от концертите на "Ролинг Стоунс" от европейското им турне A Bigger Bang - в Черна гора и Сърбия. Поканата за сътрудничество била отправена от фирмата организатор "Горатон". Комшиите преценили, че "Балканика" е достатъчно популярна на тяхна територия. В България медията ще даде 10 билета за концерта в Черна гора. Шоуто ще бъде на плажа в Будва на 9 юли. Желаещите да спечелят трябва да участват в игра. Условията є са публикувани на адрес www.balkanika.tv.





назад съдържание  напред  
 



съдържание  


Царска пиеса
Лидерът на НДСВ заличи от историята извънредния конгрес и запази целостта на парламентарната група - поне докато ...



Или всичко, или нищо
Сергей Станишев игра вабанк пред конгреса на БСП и получи единодушна подкрепа за цялостната си политика. Опонентите ...



Търсенето на работна сила намалява
Новоразкритите места в икономиката през май са едва 2034 Търсенето на работна сила през ...



Стоян Желев: Можем да продаваме 100 000 нови автомобила годишно
Интервю на Красимир Тодоров с председателя на Управителния съвет на СВАБ за бизнеса с автомобили, държавната политика ...




...



Картон и картун
...


 

начало

Месеци след ноември 1989 г. тази ментална социалистическа крепост бива разрушена. Още през 1988 г. се появяват статии за професията на манекенките, поставено е и началото на конкурсите за красота — провеждат се някои регионални конкурси, първият конкурс Мис „Родина”, Мис „8-ми декември” и т. н. Информацията за тях е предадена свенливо, липсват дори снимки на спечелилите, а през 1989 година сп. „Младеж” обговаря втория подред национален конкурс в ироничен тон, преутвърждаващ приоритета на духовното и идейно развитие пред красотата на тялото: „Тестът за интелигентност се разпростря дори до филми от световната кинопанорама, а името на Беназир Бхуто извика гробно мълчание в потресената душа на една от тях. За сметка на това момичетата се оказаха домакини — знаеха готварски рецепти, танцуваха джаз-балет и диско. Най-интересното хоби принадлежеше на една ученичка, която обичаше да се вози на такси и да ходи на гости... Преднина набра музикалното шоу на тазгодишната „Мис басейн „Република”, която се опита да наподоби шума на автомобил от нечленоразделни звуци. Нейсе.”[1] Вече след 1989 г. реакцията на същото списание е значително по-добронамерена. Фотографираната на предната му корица „Мис България 90”, получава специалната награда на сп. „Младеж” и представянето й е съпроводено с посреднически анонс, който с фриволна естественост предвкусва мъжкия интерес към хубавите жени: „Очакваме вашите писма и въпроси към Милена Панайотова на адреса на редакцията. Може би се интересувате дали си има приятел или какво не обича да прави. Очакваме ви.”[2] Другите издания, включително и сериозният комунистически печатен орган „Работническо дело”, също влизат в надпреварата по отразяване на конкурси, публикуване на снимки и вземане на интервюта с новопоявявилите се многобройни модели и миски, спечелили различни състезания.[3] Уважаваната заради трудовите си постижения, комунистически дух и висок морал другарка минава в историята, заменена като обществен идеал от образите на красиви девойки, използващи всички начини да демонстрират своята привлекателност. Падането на тоталитарния режим, освобождението, разбирано като насоченост срещу всичко, което той е представлявал, се възприема от жените като отрицание на ценностите на женската еманципация и завръщане към традиционното разбиране за женственост. „Женствеността”, „красотата”, „сексапилът” излизат на преден план в ролята на основни качества на жената, на нейно основно достойнство. В началото на прехода снемането на сексуалните задръжки, съпроводено с бързата еротизация на женското тяло концептуално се изравнява с премахването на политическите ограничения — върху свободата на словото, печата, сдруженията, митингите и т. н., а сексуалният консерватизъм се обвързва с властта на бившата БКП. След 40-годишно сковаване на женското тяло в комунистическите морални рестрикции на него за пръв път не му е забранено да се показва, да се разголва, да се грижи за себе си, да привлича. Но възникнало като компенсаторна реакция на обществото, воайорски заинтригувано от доскоро табуираните, разголващи се еротични топоси и същевременно като еуфорично опиянение от свободата, като форма на протест срещу социалистическия ценностен порядък това сексуално освободително движение бързо се комерсиализира. За да поддържа любопитството, женското тяло се съблича все повече и повече и този процес, започнал като освобождение от тоталитарните репресивни структури, постъпателно превръща — изразено в марксистка терминология — жената в стока. През 1990 г. са открити първите стрийптийз барове, които въпреки очевидно дилетантстката си програма печелят с простото предлагане на търсения еротичен продукт.[4] Действително, последвалите ги елитни заведения за стрийптийз като „Табу”, „Плейбой” и т. н. обръщат внимание на по-сериозна хореография, подбор на момичетата и обстановка, което, обаче не отменя факта, че и най-пошлите стрийптийз барове, както и мероприятия от рода на „Мис „Еротик”, „Най-хубав бюст”, „Мис „Бюст”, „Мис „Монокини”, „Мис „Топлес шоу”, „Мис „Мокра фланелка”, набират клиентела и персонал, благодарение на за дълго неизчерпаемия интерес към голото женско тяло, пазарната ориентираност на посттоталитарните български момичета и нестихващия им стремеж да докажат, че са освободени от задръжките си. Още в началото на 90-те, възникващите един след друг национални, регионални и други конкурси от всякакъв вид и мащаб като „Мис Университет”, „Мис Спорт”, „Мис „Черно море”, „Конкурс за „Мис” и „Мисис” 8-ми март”, „Мис Чар”, „Мис Кристал”, „Мис Великден”, „Мис Пролет” и т. н., освен оценка на красотата на кандидадките, поставят началото на кариерата на първите български манекенки и фотомодели. Откриват дейността си агенции за набор на манекенки и организиране на мис-конкурси, повечето от които влизат в жестока конкуренция помежду си.[5] И за разлика от социалистическите си предшественички, избраните момичета имат амбицията да извлекат, полагащите се на тяхната красота, дивиденти като популярност, материални приходи, дори социален авторитет. Неограниченото разрастване на развлекателната сфера откроява множество подходящи за социалната им реализация топоси. Конкурсите и неотменно следващият подиум подсигуряват на миските и редовите манекенки рекламни ангажименти, снимки в български — по-рядко чуждестранни — списания,[6] участие в ревюта, телевизионни предавания и кинопродукции, покани за светски събития, задаващи възможността за създаване на важни социални — и не само — контакти с представители на политическия и бизнес елит. Дори да води началото си още от плейбойските изпълнения на Тодор Славков и брака на Калин Балев с една от първите български манекенки, връзката: красива манекенка - проспериращ бизнесмен[7] се явява парадигматична в годините на прехода. Крайният й вариант при естетично нелепи двойки, в които мъжката страна е представена от развлечен, грозен, дебеловрат „сенчест” бизнесмен — тип мутра, а женската — т. нар. „мутреса” — от привлекателна, полусъблечена, сексапилна манекенка (жена с манекенска външност), демонстрира в изчистен вид пазарните измерения на този тип отношения. Привлекателното женско тяло съвсем открито се предлага на пазара като стока с определена себестойност. Циничната — според социалистическата идеология — реципрочност между красотата и славата, сексапила и богатството се вкоренява дълбоко в общественото съзнание, преобръщайки аксиологическата скала — не само — от времето на социализма, но и на досоциалистическата българска традиция. Посттоталитарното общество все повече възприема това приравняване на физическата привлекателност със социалния успех по-скоро като проекция на детерминизъм, близък до природния, отколкото като вариативен социално-исторически модел. Репродуцирането на образите на манекенките в печатните и електронни медии, използването на известността им в ролята на трамплин към по-сериозни занимания — от основаване на собствени манекенски агенции и модни къщи до юридическа или политическа кариера или дори просто широко разгласените контакти със заможни бизнесмени, за кратко превръщат манекенството от почти несъществуваща професия в идеал за реализация на българските момичета. Образите на женствеността Медиите работят за култивиране престижа на този идеал и в необремененото от образност и доскоро принудително обречено на пуританизъм общество, женското тяло, неговият еротичен заряд, неговата прелъстителна мощ очертават една огромна ниша, чийто пазарен потенциал започва да се разработва от предприемчиви издатели и редактори. В разгара на хартиената криза вестник „Спорт”, пръв улавя търсенията на предимно мъжката си аудитория, публикувайки снимки на голи чуждестранни модели. С подобен подход изкушават читателите и други издания — най-вече ежедневниците на ВАЦ: „24 часа” и „Труд”. Последният дори разгръща тази маркетингова стратегия, като не просто излага препечатки на снимки от „Интернет” и западни списания, а в рубриката си „Момичето на „Труд” помества фото-сесии на предизвикателно облечени български манекенки и модели, „съпътстващи” седмичната прогноза на времето. Дериватите на същия вестник — „Жълт Труд”, „Нощен Труд” пък поставят началото на българската жълта преса, „усъвършенствана” чрез в. „Шок” и производните му „Сензация”, „Нов шок”, „Уикенд”, „Папарак” и т. н. По образеца на западните таблоиди и българските разгръщат съдържанието на светските рубрики, налични и в други издания и предавания, до цели страници, запълнени с клюкарски подробности от интимния живот на представители на българския хай-лайф, сюжети около техните вражди, пристрастия, любови. Въпреки обидния си тон, жълтата преса поддържа жив, а в някои случаи, дори генерира интереса към тях. Наред с това, тя, на първо място — популяризира многобройните „ползи” от любовните връзки на българските секс-символи и на второ — претендирайки, че разбулва тайните на тяхната красота[8] и известност, всъщност представя като постижим и реален един начин на живот, отговарящ на фантазното мислене (най-вече) на женската аудитория. Като се прибави преднамерената вулгарност на езика, целяща (освен опита за дискурсивна конкуренция на визуалните кодове) внушението, че „показва нещата каквито са”, таблоидният печат изиграва ролята на един от основните фактори, който насажда сред определени сегменти от обществото идеала за пропорционалната зависимост между щастливия живот и красотата, сексапила, сексуалната компромисност. Подобно послание за нарастващата мощ на женското тяло носи и специфицирания по полов признак печат, насочен към жените в качеството им на „предмет на репрезентация” или на потребителска група. Тези издания, някои от които регистрират само един два броя могат да бъдат условно разделени в две категории. Към първата се причисляват както многобройните и краткотрайни порнографски вестници и списания, кулминиращи в периода 1990–1992 г., така и life-style списанието „Клуб М” и луксозния български „Плейбой”. Обединяването на тези качествено разнородни издания в обща група се дължи: първо — на категоричната им ориентация към мъжките читателски групи и второ — на инструментализиращото представяне на жените като тяло-обект, като оръдие за задоволяване на мъжките желания. Наситена с дръзка еротична образност, мъжката преса отказва да завоалира сексуалните си интенции спрямо женското тяло в куртоазността на флирта. Открито равнодушна към политически коректния език, към феминистично обговорената изначална женска неразбраност тя не се опитва да демонстрира несъществуващ интерес по отношение на женските интелектуални амбиции, душевен живот и романтични очаквания. Изданията за мъже безапелационно редуцират множеството възможни репрезентации на жените до модуса им на противоположен пол, на сексуализирано тяло.Ако порнографията и директното експониране на сексуално въздействащи телесни детайли отговаря на търсенията на мъжката аудитория, то женските издания залагат предимно на разработването на романтичните любовни модели и тези на битовия комфорт, на психологическото изучаване на другия пол и нарцистичното вглеждане в своя. През 1993 г. прекратява съществуването си митологичния вече ор

Притурката на френският „Монд” за външна политика, която през юни публикува моя статия за евроизборите, помества сега статия за „странните журналисти” от Варна. В нея се цитират блоговете на трима български журналисти, включително и този ( в частност статията ми „ Знае ли пожарната в София, че във Варна няма огън без ТИМ”, която привлече миналата седмица рекорден брой читатели в блога).
Courrier international

BULGARIE • De drôles de journalistes à Varna
Ignorée des grands médias nationaux, cette déclaration a en revanche provoqué les réactions de plusieurs journalistes bulgares de renom, qui ont dénoncé à titre privé cette prise de position. Sur son blog, Ivan Bedrov exprime du „dégoût“. „Il y a vingt ans, ce genre de propos était le fait des flics du régime“, écrit cet ancien journaliste de Radio Free Europe, aujourd’hui présentateur sur la chaîne de télévision privée RE-TV. „C’est une trahison et une honte pour le journalisme bulgare“, renchérit Edvine Sougarev, écrivain, journaliste et militant écologiste de la première heure, sur son site personnel. Un autre vétéran du journalisme bulgare, Ivo Indjev, tourne, lui, en dérision le „courage“ des signataires, qui prennent ainsi le parti du plus fort au détriment de „ceux qui tentent de réveiller une société civile anesthésiée depuis des années“.

А ето и превода, публикуван в Лондон в сайта Кафене.нет:

Странни журналисти във Варна

Александър Леви
Courrier International

Група журналисти от главния български порт на Черно море изобличават „тормоза“ на „така наречените“ еколози и представители на гражданското общество. Но без да споменат основната причина: приватизацията на крайбрежието при съмнителни условия.

Често се случва насаме журналистите да мърморят срещу методите на НПО, асоциации и други активисти, за чиито действия пишат. Но инициативата на група представители на пресата от Варна, най-големият български порт на Черно море е безпрецедентна. Те са изпратили писмо, в което изобличават „натиска“ на представители на „така нареченото гражданско общество“ във втория по големина град в страната и твърдят, че са жертви на истински тормоз от тяхна страна. „Те си позволяват непрекъснато да ни засипват с декларации, обръщения, позиции, изпращат на мобилните ни телефони съобщения по всяко време на денонощието, без да се съобразяват с нищо и с никого.“ – възмущават се подписалите писмото.

Декларацията е подписана от представители на местните медии, между които ежедневникът „Черно море“ и едноименната телевизия, но също и местните кореспонденти на Националното радио БНР, БТА и софийския ежедневник с голям тираж „24 часа“. „Ние не се страхуваме да посочим имената и организациите на тези „защитници“ на интересите на варненци – продължават те и посочват екоактивиста Николай Цветков и двама представители на граждански организации – архитект Калина Митева и Светлозар Георгиев. „Ще бойкотираме изявите на тези хора въпреки, че по принцип подкрепяме всички смислени прояви на гражданското общество“ – продължава писмото „Не можем и да не си зададем въпроса кой издържа тези „защитници“ на истината, за да се занимават по цял ден с протести“ – питат се те преди да заключат : „Ние, журналистите във Варна държим на професионалното си име и няма да занимаваме обществото с дребнотемие и с проблеми, които нямат нищо общо с гражданското общество и с безкористните каузи!“

Премълчана от големите национални медии, декларацията провокира реакцията на множество реномирани български журналисти, които като частни лица отхвърлиха тази позиция. Иван Бедров написа в блога си, че това е „гнусно“. „Подобни въпроси задаваха ченгетата по време на протестите преди 20 години.“ – пише този бивш журналист от Радио Свободна Европа, който днес е водещ в телевизията RE-TV. „Това е предателство и позор за българската журналистика“, наддава на личния си сайт Едвин Сугарев, писател, журналист и един от първите активисти-еколози. Друг ветеран на българската журналистика, Иво Инджев, осмива куража на подписалите се, които заемат страната на по-силния за сметка на тези, които се опитват да „събудят гражданското общество… приспано в цялата страна от години“.

За да разберем възмущението на тези пера трябва да припомним, че тази декларация идва в точния контекст на полемиката върху приватизацията на част от Морската градина във Варна в полза на мощната българска икономическа групировка ТИМ, чието ръководство произхожда от редиците на командосите на Черноморския флот. Граждански и природозащитни организации се обявиха срещу условията на продажбата и се опитаха да привлекат вниманието върху влиянието на ТИМ в града и в региона. В едно неотдавнашно разследване върху тази приватизационна сделка софийският седмичник за икономика „Капитал“ припомня, че тази групировка, която е начело на икономическа империя с 15000 души персонал в цялата страна и контролира пакет от акции за над 5 милиарда лева, има за седалище Варна. „Групата притежава фабрики, магазини, заведения, вестник, телевизия. Нейни дъщерни фирми държат на концесия четирите плажа в града. Неин е футболният отбор „Черно море“. Централна кооперативна банка, част от групата, обслужва община Варна, общинското имущество е застраховано в „Армеец“ – също част от групата. Кметът е избран с подкрепата на ТИМ. В общинския съвет групата на „Нашия град“ – приемана за партията на ТИМ, е важен балансьор между управляващата БСП и ГЕРБ.“ – продължава седмичникът. Без да отсъжда за същината на аферата, Капитал съжалява за липсата на прозрачност в тази транзакция и за диаболизацията на нейните противници. Колкото до Иво Инджев, той е по-прям в своя блог: „От ТИМ трепери май цялата държава, а не само Варна“. В книгата си Новите български демони немският автор Юрген Рот, известен с разследванията си върху организираната престъпност, посвещава няколко глави на действията на ТИМ и ги определя като истинска „Държава в държавата“. Тези притеснения са смекчени от мнението на многобройни българи, които смятат, че подобни икономическо-мафиотски феномени са проява на необходимо зло в прехода и припомнят, че с времето групировките и особено ТИМ са се „цивилизовали“ значително…

Удивително, но авторите на писмото не споменават никъде за полемиката, докато нападат тези, които се обявяват против ТИМ. След публикацията на писмото някои от авторите дори се обадили в медиите и изразили своето възмущение от начина по който е била интерпретирана тяхната инициатива, съобщава информационният сайт Mediapool. Те подчертали, че бойкотът им „няма нищо общо с ТИМ“ а хората, чиито изяви ще бойкотират, действително били „маргинали“.

Бат’ Бойко, тупаниците и специфичната настройка на паметта

Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com

България се радва на поредния джумбуш: бат’ Бойко набил гаджето на дъщеря си. Новина №1 в българските медии – не само в жълтите, а във всички.

Дословно – по повод настойчивото питане след срещата на Националното сдружение на общините: „Ще ме извиняват колегите кметове. Дано не се оплаквам, но беше гадже на дъщеря ми. И я заварих плачеща една вечер и го набих.”

Нищо кой знае колко изключително няма в това изказване. Отдавна знаем, че бат’ Бойко има навика да раздава тупаници. Тъй се е научил още по време на трудното си детство в Банкя, дето споровете се решавали предимно с помощта на юмруците. Нали той поиска Станишев да му дойде „на една ръка разстояние”; нали той призова скандалджиите от ДАНС – който иска да се бие, „при мен, в Министерския съвет”. Пък и някак си като го погледнем, няма как да избегнем факта, че му прилича да бъде екшън-герой.

По форумите обаче си задават разни въпроси по този повод. От въпроса дали след този прецедент доведената му дъщеря Ралица изобщо си е намерила гадже – до въпроса какво би се случило, ако примерно Барак Обама вземе, че изтресе на някоя пресконференция в Белия дом, че наскоро бил набил гаджето на дъщеря си.

Не че нещо подобно не може да се случи с един американски президент. От Клинтън насам знаем, че и президентите са хора – и че отвреме-навреме и на тях им се случват едни по-особени неща. Разликата е една – когато такива неща им се случат, те мълчат като ремсист на разпит – или в краен случай обясняват как френската любов не била полов акт.

Докато бат’ Бойко чистосърдечно си го признава – пред журналисти, кметове и прочее народ. Той знае, че хората, народът сиреч, е достатъчно обръгнал и ще го разбере. Че млатенето е всъщност ежедневие и че всеки сегиз-тогиз по някого побийва – кога гаджето на дъщерята, кога самата дъщеря, кога пък майка й като отговорен за челядта човек. Тъй де – какво толкова ни е срам – да се покажем пред света кои сме ние и какво сме. „Булгар! Булгар!” – както викаше бай ни Ганя в банята.

Единственият въпрос, за който няма отговор, е кой оттук нататък ще ни приема насериозно – след като имаме такъв премиер. Не такъв, който шамаросва гаджето на дъщеря си, а такъв, който чистосърдечно споделя този си опит. Публично и пред журналисти. Силвио Берлускони, който вероятно е водещия пример за бат’ Бойко? Не, дори и за него това би било малко… хм, как да го кажем – прекалено.

Може би пък човекът – въпросния Стенли, иначе казано Стоян Сарийски (като такъв се оказа, че го знае бат’ Бойко, а не с прякора му), просто си е заслужавал боя? Нищо чудно – след като злополучният чейнджаджия Кирил Добрев го познава достатъчно добре – то с каквито се събереш, такъв ставаш.

Лошото обаче е, че този Стенли изникна в публичното пространство по конкретен повод: Кирил Добрев си връщаше за изнесените в публичното пространство данни, че е един от депутатите, контактували с черничкия Красьо с ланците.
По този повод той заяви: заяви: „Какво ще правим, ако просто хипотетично се докаже, че бившият кмет и настоящ премиер също е водил кореспонденция и телефонни разговори с нерегламентирани субекти?” След което конкретизира въпроса си: „Щом е ясно кой е Черничкия, аз имам един такъв въпрос – кой е Стенли и какви са му връзките с управляващите?”
На първоначалния журналистически въпрос дали познава Стенли, Бойко Борисов отговори с думите: „Кой е Стенли. Питате ме, че някой е казал да ме питате кой е Стенли, а кой е Чики или Пики? Кирил Добрев да каже кой е този Стенли. Той има ли име, има ли фирма, какво е направил?”

Оказа се обаче, че си има и име, и фирма. И че въпросът е свързан със строежа на софийското метро, а фирмата се казва „Бул лес строй”, където Стоян Сариев е в съдружие с Иван Стойчев и Антон Гешев – като тази именно разложка фирма е подизпълнител на втория метродиаметър в София. И че за да могат да покрият своите задължения, съдружниците са изтеглили доста голям заем от СИ-банк, за да купят необходимите камиони и друга строителна техника. Според в. „Струма”, където данните за въпросния Стенли са се появили за пръв път – още през март миналата година, обществената поръчка, получена от „Бул лес строй”, е била за 50 милиона евро.

Това не можа да си спомни бат’ Бойко, когато го питаха дали познава такова лице. И се измъкна с думите: „С клевети не се занимавам. Добрев, ако има съмнения или данни за нарушения, отива и ги внася при прокурор и с това се приключва случаят. Направили сме 24 км метро. Десетки фирми участват в това метро. За коя отсечка, за коя станция става въпрос. Ще отговоря на всеки въпрос, когато ми бъде поставен конкретно.

Кажете името на този човек.” Когато му казаха името на „този човек”, той си спомни, че го е натупал, защото разплакал дъщеря му – но не можа да си спомни да му е възлагал изпълнителска поръчка за софийското метро.

Може би става дума за характерологични особености, за специфична настройка на паметта. Но да забравиш на кого си дал обществена поръчка за 50 милиона евро – това не е ли прекалено къса памет за един бивш кмет – и настоящ премиер на България?

Политика ли е да говориш за БАН или не е политика? Различни хора дават различни отговори на този въпрос. И затова говорят прекалено различно. А различното говорене понякога предизвиква искри, понякога – мъгла. В случая имаме и двете.

БАН е „сталинистка структура“, в БАН има „фрапиращи неща“ – оценките са на вицепремиера Дянков и на премиера Борисов. От друга страна Дянков беше обвинен в „агресивно невежество“ от президента Първанов, а председателят на академията заяви в декларация, че „в БАН се прави наука, при това на високо международно равнище”.

В идеите за ликвидация на БАН президентът видя материални подбуди - „многобройните имоти и сгради…“, а премиерът обяви, че „една тухличка няма да се вземе от БАН“.

Най-вероятно тази размяна на реплики ще доведе до нищо. Възмущението от статуквото и запазването на статуквото са в странна симбиоза. Размяната на оценки и детайли дава работа за нас, журналистите, но не дава перспектива. След едноседмични реплики по темата, гражданите все още не знаем какво е бъдещето на науката в България.

Проблемът е заровен в подхода. Бъдещето на БАН не е експертен въпрос. Бъдещето на БАН не е въпрос, който трябва да бъде решен от тесния кръг на „просветените“. В БАН вероятно има учени и постижения на световно равнище, но вероятно има и „феодални старци, които събират заплати“. Бъдещето на БАН е политически въпрос, който трябва да бъде решен от политиците. Както здравната реформа не е работа на лекарите, нито образователната реформа е работа на учителите. Това си е чисто политическа задача.

„Целта на днешната среща е науката да се извади от полето на политическите спорове“, каза премиерът след срещата си с председателя на БАН. Прав е – науката не е политика. Но ако е имал предвид БАН, не е прав. Създаването на условия за модерна наука и премахването на соц. отживелиците не може да бъде нищо друго, освен политика. Колкото по-бързо модернизирането на БАН бъде формулирано като политическа задача от политиците, толкова по-добре.

Преди по-малко от 2 месеца ви предупредих: „Приберете децата, затворете прозорците, изключете електроуредите и внимавайте – радикалният Ислям идва. За пореден път.“ Днес това може да ви се стори пресилено и неуместно. След няколко дни обаче няма да мислите така.

Новината, че прочутите братя Юзеирови отново строят паметник в двора си в село Славяново, днес започна да се промъква тихо покрай останалите новини: ужасно дръзко двойно убийство, нов министър на образованието, дори и приет държавен бюджет. В по-късния следобед новината от Славяново вече се появи като водеща на някои информационни сайтове. Нали знаете много добре, че след няколко дни няма да говорим за нищо друго.

И това е най-лесната прогноза. Братя Юзеирови ще продължат да строят новия паметник. На мястото на стария, който в интерес на истината, беше разрушен незаконно. Но пък и той беше незаконен. Но пък всичко това няма толкова значение, защото важното е да имаме повод. Ще се събудят патриотите, ще се сепнат правозащитниците, ще се задейства държавата, а вие ще зяпате.

Пари, здраве, имунитети, Красьовци… всичко това може да почака. А на братя Юзеирови винаги може да се разчита в трудни моменти.

ГЕРБ фактически още не е партия. Тя не се чувства, не се усеща. Всъщност има една личност – Бойко Борисов, която е еманация на периодически избухващата българска енергия, която се събира в обществото. Бойко беше човекът, който олицетвори тази енергия в последните 2-3 г. и дано издържи още 2-3 години”. Това пророкува тази сутрин На Барекадата бившият началник на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов. Той разсъждава в ефира на бТВ по актуалните теми -  ще има ли нова лява партия, разпада ли се БСП, имало ли е сценарий за прехода, къде са червените куфарчета.

„В България има една политическа партия. Тя е истинска, на 120 години. Тя се нарича БСП – с механизми, със сцепление, с искрено безкористно чувство на принадлежност на голяма група хора към нея, поради което тя не може да се разцепи”, отсече Иванов. Според него Станишев говори за нов ляв проект, защото очевидно не е на нивото си на лидер на тази партия и се стряска. “Малко бой е ял досега”, заключи Иванов по адрес на БСП-лидера. Събитията от преди 20 г., преходът, демокрацията в България са се случили по предварително разписан от върхушката на БКП със съдействието на тайните служби сценарий. Тази теза развиха символи на прехода като Константин Тренчев и Димитър Луджев през последните дни. Според полковника от ДС Димитър Иванов обаче категорично не е имало сценарий – нито във вътрешен, нито във външен план.

Той бе категоричен също, че червените куфарчета са медиен мит: “Ако ДС беше такъв фактор и имаше тези пари, за които се говореше, промяната нямаше да се случи. Това с куфарчетата звучи крайно несериозно”, заяви Димитър Иванов. Всички дейци на демокрацията твърдят, че Тодор Живков остави България с 10 млрд. долара външен дълг – т.е. не само с изпразнени, но и със скъсани джобове. И изведнъж при наличие на този дълг започваме да раздаваме едни куфарчета с пари? Това е невъзможно. Така аргументира тезата си, че червените куфарчета са мит, Димитър Иванов. Той отрече съществената роля на Любен Гоцев в прехода. Демокрацията е нещо хубаво и добре стана, че настъпи краят на съветсткия тип социализъм. За 70 г. в СССР и за 45 г. в Източна Европа той показа трайните си несъвършенства. Не беше модерен проект за обществено развитие, той беше догонващ проект, смята Иванов и призна, че съветският тип социализъм е фалирал, защото не можа да стане водеща в икономическо отношение сила в света.

Той прогнозира, че със световната икономическа криза идва краят и на американския тип глобализъм. Както на 9 септември 1944 г. с решаващата помощ на Съветския съюз дойде социализмът в България, така 10 ноември с решаващата помощ на Съветски съюз си отиде, обясни полковникът от ДС. Според него не е имало и никакъв сценарий за създаванвето на Мултигруп, чийто вицепрезидент беше. Димитър Иванов коментира тезата, че групировката е била създадена от службите като контрапункт на опита на Андрей Луканов да заграби икономическата власт в страната. „10 ноември ме завари на 38 г., с три висши образования и три деца. Когато правителството на моята партия, начело с Андрей Луканов, ме уволни, останах на улицата и шанс беше, че ме покани пръв Илия Павлов, а не Валентин Моллов, Венцислав Йосифов или някой друг от тогава възникващия частен капитал”, разказа житие-битието си Иванов. Покойният бос на Мултигруп се шегувал по адреса на полковника от ДС, че е „златна монета”, която човек като срещне на паважа, не може да не се наведе да я вземе.

Първите групировки се създадоха в суматохата от по-безскурупулните по-ловките млади мъже, които имаха капиталистическа нагласа за развиите, успяха. Когато отпаднаха ограниченията, когато системата за вътрешна сигурност, прокуратурата, съдът бяха разбити тотално, се появи криминалният капитал, каза Иванов. Той коментира, че първото поколение от СДС „бяха хора с чисти помисли, идеалисти”. „Този диалог ме дразни страшно много. Такива неща не се говорят дори и на сън”, каза Иванов по повод размяната на реплики между Цвятко Цветков и Румен Петков за „нашите момчета” - братята Маргини. „Излагат се и двамата, когато изнасят такива неща. Едва ли диалогът се е състоял в този вид, а дори и да се е състоял, говорят ли се такива неща. Или се правят, или не се правят, но не се говорят”, допълни Димитър Иванов.

Категория: Новини, Топ интервю
Тагове: Features, Бойко, БСП, българска енергия, власт, ДС, сценарий
170 Отговори в “Димитър Иванов: На Бойко му остават 2 години, БСП се връща на власт”
ANGEL в ное 10th, 2009 в 13:09
Добър ден ,бате !
Точно бях решил ,че няма да дочакам Ники да пусне интервюто с Димитър Иванов и той взе ,че ме изненада.
Онова ,което мога д акоментирам за казаното от него е СМЕХ ,СМЕХ ,СМЕХ и тук -там смислена приказка .
Бате за едно му свалям шапка -аз толкова убедително не мога да лъжа ,признавам си ! Има още на какво да се учим от него двамата с теб Ндаааа…..седя и го мисля какво ще прави с тези три деца ,които определено му скачат по главата в последно време
Бате ,на някои от пишещите тук им е скучно да четата всеки ден едно и също ,но това няма да ме откаже ! За огромно тяхно съжаление аз ще продължавам да пиша и да ти припомням ,че има разни работи за вършене . Да видим какво беше :
1. Полицията в Бургас ! Попитай Цецо какво се случва там !
2.Пенчо Ангелов , синът му и Цоцомански кога ще понесат съдебната си отговорност?
3. Три фирми трябва да бъдат разследвани -”Баскуил 90″ ,”Примавера ” и “Примакаса ”
4. Собственикът на едната Цветан Димитров многократно е задържан с крадени автомобили ,а къщата му на ул.”Иван Шишман ” 43 е незаконна.
5.Служителката в 1 РПУ Бургас Ирена Илиева Манолова злоупотребява със служебното си положение за ллична изгода и трябва да бъде уволнена!
6.Виж строителството на Дунав мост 2,там се нарушава трудовото законодателство.
7.Кметът на Ветрино Георги Андреев уволнява уволнява служители с ТЕЛК !
8.Лекарството срещу рак “АНТИМАЛИГНОЦИД ” трябва да бъде патентовано !
9.Фирма “Арвекс ” трябва да бъде раследвана и дейността и спряна. На собственикът и -Пламен Моллов да с еконфискува имуществото и да се запорират сметките му от Интерпол. Тази фирма е отговорна за смъртта намного хора ,тъй като е внесал вагони ,определени за скраб.
10.Погледни молбата на Зофия Счербак ! Хора с ДОКАЗАНИ възможности трябва да имат възмножност да помагат !
11.Кметът на общинаПордим да задейства процедурата ,за да може училището в Вълчи трън да получи своят училищен автобус !
12.Кога ще има промени в съдебната система ,в наказателният кодекс и в начина ,по който дърбавата подпомага бизнеса ?
13. Търговете в Марица -Изток отново се печелят с корупция !
14.Искаме президентска република !
15.Какво става с Мургина ?
16.Сртоителство на скоростни влакове -три милиона вложени за три години, ползата -безценна !
15 Обърни внимание на д-р Емил Митев и неговите разработки !!!
16 Накрая отново за Иво Инджев . Една от жертвите на “моралът ” на агент Гоце .
Нека всички гласуват за него в класацията Човек на годината

http://humanoftheyear.org/?p=530

Благодаря на всички ,които са го подкрепили

Накрая ,бате , припомням ,че кокошките и гнидата са блокиран до мен достъп и абсолютно всчики трябва да направят същото. Цялото им свижимо и недвижимо имущество да бъде иззето в полза на държавата. Свинята сиостав аокачена на ченгелът докато не видя ,че е започнала да улавя правилно сигналът от кораба -майка.
Инак аз все така ти се радвам и се надвам рано или късно да успееш да свършиш всичко ,за което си предопределен !
Погали караканчикте и поздрави онези от родата ,които са достойни хора .
Лек ден

АНГЕЛ НУРС-а

Частичните избори пак изненадаха вечно знаещите социолози. Уж ниската избирателна активност щяла да поднесе неприятна изненада за ГЕРБ и да помогне на партията с най-челиченото ядро БСП. Нищо подобно. Червените бяха разгромени от Борисов, въпреки избирателите, отишли за гъби в късната есен. В романа си „Разгром” любимият съветски писател на червените кръжочници Александър Фадеев описва крахът на революционните илюзии. Нещо подобно се случи и сега, когато висшите функционери от БСП, надявам се, разбраха, че са стигнали дъното на своето падение . В партията вече няма твърдо ядро и само една червена Раймонда Диен, сиреч Велислава Дърева, с  голи ръце брани честа на фамилията, и то с цената на 2000 лева  глоба, които партията и Станишев, ако имат достойнство, трябва да платят от спестеното през мандата.
Ако има голяма новина от изминалия вот, то това е разпадът на българския политически модел до една партия, която принципно е разположена само в единия полюс и фактическото докарване на БСП до една клика, разделена с пропаст от избирателите си. Няма друго обяснение за феноменалното съчетание на ниската избирателна активност с разгрома на социалистите. Те загубиха навсякъде в съотношение 1:3, дори и в своята крепост Враца,  а в родния на Тодор Живков Правец не успяха даже да издигнат кандидат. Единственият останал по-сериозен балотаж в Разлог ще се проведе пак без БСП – само между десните и ГЕРБ!
На този фон поведението на лидерите на БСП в нощта на изборите беше неадекватно. Председателят Станишев запази менторския и назидателен тон от нощта на предишния червен погром. Тази дидактика на тема „как само ние от БСП знаем  да управляваме” изглежда нелепо, след като видяхме и оценката на управляваните. Кадиев също изглежда безпомощен, защото и неговите планове за партийна кариера рухнаха, след като не постигна целите си – да се добере поне до балотаж. Неговата загуба го нареди в редиците на другарите, безславно записали името си като неуспешни кандидат кметове в столицата - Татяна Дончева и Бриго Аспарухов… И какво от това? Най-точната присъда произнесе един анонимен коментатор в интернет форум, очевидно вбесен от нелепите опити на социолозите да замажат положението, като твърдят, че БСП постигнала „изненадващо висок резултат”. Човекът беше написал: „Няма как от БСП да ни убедят, че са партия на бедните, при положение, че там всички станаха толкова богати”.

Категория: Новини
Тагове: Features, БСП, избори, кандидат-кметове, разгром, социолози
365 Отговори в “Разгром на червените илюзии”
ANGEL в ное 16th, 2009 в 12:35
Добро утро ,бате !
Честита ти победа на теб и на Йорданка Фандъкова
Пожелавам и да няма много проблеми !
Поздравявам и Геоги Кадиев ,заради достойната му загуба !
дедо Поп в ное 16th, 2009 в 12:41
Бареков да не пропуснеш да поканиш Кадиев да ни обясни,че те са загубили по малко гласове от ГЕРБ в сравнение с предишните избори.Ако го пропуснеш него може да поканиш тандема Стойчев Райчев ,в краен случай и Станишев може да ни разсмее.Действай!
Мата Хари в ное 16th, 2009 в 12:42
Стойчев -Райчев са достатъчни за сутрешна веселба  
Kari в ное 16th, 2009 в 13:02
АААААААА, не така Сер-гея е черешката на тортата, него да покани, все пак може и да се изяви като Мъж ( не че е, ама поне да се пробва).
Лошото е, че Кадиев си вярва : “Направих максималното, повече от това не можах. “Котараците” в общината получиха отсрочка от две години. След две години – нов тираж” .
Мата Хари в ное 16th, 2009 в 13:05
Хихихихихихихих ами тогава -черешката и ще се повеселим  
ANGEL в ное 16th, 2009 в 13:13
Добър ден , бате !
Отдавна не съм ти писал ,но сега компенсирам .Още веднъж поздравления за победата на ГЕРБ / не само в София ! /
Аз все ти напомням разни нещица ,които трябва да свършиш покрай всичко останало. Да видим какво беше :
1. Полицията в Бургас ! Попитай Цецо какво се случва там !
2.Пенчо Ангелов , синът му и Цоцомански кога ще понесат съдебната си отговорност?
3. Три фирми трябва да бъдат разследвани -”Баскуил 90″ ,”Примавера ” и “Примакаса ”
4. Собственикът на едната Цветан Димитров многократно е задържан с крадени автомобили ,а къщата му на ул.”Иван Шишман ” 43 е незаконна.
5.Служителката в 1 РПУ Бургас Ирена Илиева Манолова злоупотребява със служебното си положение за ллична изгода и трябва да бъде уволнена!
6.Виж строителството на Дунав мост 2,там се нарушава трудовото законодателство.
7.Кметът на Ветрино Георги Андреев уволнява уволнява служители с ТЕЛК !
8.Лекарството срещу рак “АНТИМАЛИГНОЦИД ” трябва да бъде патентовано !
9.Фирма “Арвекс ” трябва да бъде раследвана и дейността и спряна. На собственикът и -Пламен Моллов да с еконфискува имуществото и да се запорират сметките му от Интерпол. Тази фирма е отговорна за смъртта намного хора ,тъй като е внесал вагони ,определени за скраб.
10.Погледни молбата на Зофия Счербак ! Хора с ДОКАЗАНИ възможности трябва да имат възмножност да помагат !
11.Кметът на община Пордим да задейства процедурата ,за да може училището в Вълчи трън да получи своят училищен автобус !Видях го отново в новините на BTV как мазно се опитваше да се измъкне с аргументът ,че нямало достатъчно деца. Кажи на кретенът ,че няма да опредлч той какво ще съществува!
12.Кога ще има промени в съдебната система ,в наказателният кодекс и в начина ,по който дърбавата подпомага бизнеса ?
13. Търговете в Марица -Изток отново се печелят с корупция !
14.Искаме президентска република !
15.Какво става с Мургина ?
16.Сртоителство на скоростни влакове -три милиона вложени за три години, ползата -безценна !
15 Обърни внимание на д-р Емил Митев и неговите разработки !!!
16 Накрая отново за Иво Инджев . Една от жертвите на “моралът ” на агент Гоце .
Нека всички гласуват за него в класацията Човек на годината

http://humanoftheyear.org/?p=530

Благодаря на всички ,които са го подкрепили

Накрая ,бате , припомням ,че кокошките и гнидата са блокиран до мен достъп и абсолютно всчики трябва да направят същото. Цялото им свижимо и недвижимо имущество да бъде иззето в полза на държавата. Свинята сиостав аокачена на ченгелът докато не видя ,че е започнала да улавя правилно сигналът от кораба -майка.
Инак аз все така ти се радвам и се надвам рано или късно да успееш да свършиш всичко ,за което си предопределен !
Погали караканчикте
Ангел Нурс-а
Мата Хари в ное 16th, 2009 в 13:15
А така , напомни му ! Той нещо се разсейва ,но се надявам рано или късно да свърши нещо !
илия в ное 16th, 2009 в 13:21
Сократ, Добро Утро  

Искам да споделя , че другите кметове имаха интересни идеи и е добре да ги разгледате !

Не се учим само от грешките на другите но и от техните успехи и идеи  
илия в ное 16th, 2009 в 13:24
Ачо  мерси за вечерното пожелание  

http://www.youtube.com/watch?v=icD8mBBeIwU&feature=PlayList&p=FBEA801D9F89A3A8&playnext=1&playnext_from=PL&index=6
Никола в ное 16th, 2009 в 13:24
Слабо, слабо та дрънка. 30 реда мисли взети от някой друг само за да се възхвали Бойко и неговата ялова победа. Какъв кмет като е избран няма и от 100 000 гласоподаватели?
илия в ное 16th, 2009 в 13:26
Кари  цунки  
Kari в ное 16th, 2009 в 13:37
Анджело и без това толкова малко са Мъжете, че е радост когато видиш някой и се чудиш, това реално ли е или не ……    

http://www.youtube.com/watch?v=pEiIe55lv_U&feature=related

Без коментар ——Man on fire ——-
mama в ное 16th, 2009 в 13:39
— a4o,
— rqdko sa istinskite maje no ti si edin ot tqh !!!!
— takiva maje ni trqbvat v RODINATA !!!
— BRAVO,4e napomnqsh na BOIKO,4e politsiqta tam e neshto ujasnoo !!!!
Kari в ное 16th, 2009 в 13:39
Илийка, добър ден и на теб    Ах тези котараци  
Xtrem в ное 16th, 2009 в 13:43
Ейнджъл, наистина ли мислиш, че някой ще ти прочете писанията, па макар и в “този така авторитетен блог” ))))))
Според мен само се хАбиш, ама карай )))
mama в ное 16th, 2009 в 13:47
— ostana im LESBIIKATA valislava dareva !!!!
— mojeha da q izdignat zaa kandidat kmetitsa !!!
— palen RAZGROM i BEZPOMOSHNOST za,kakva pobeda govorqt tiq,GLIPATSII ????
— ot 5-6g. gi BIEM,KATO SI ISKAME i KADETO SI ISKAME !!!!!
— tiq nqmat zasramvane !!!
— tova sa komunistiteee !!!!
— da se zalichat ot darjavata !!!!
mama в ное 16th, 2009 в 13:52
— koito trqbva ve4e gi e pro4el !!!!
— dostata4no shpioni ima tuk !!!
Kari в ное 16th, 2009 в 13:54
Мама, тя Дърева е дотоен мъжки представител в БСП, то мажете се свършиха, останаха само сер-гей-човци………….
Никола в ное 16th, 2009 в 13:59
Няма ли някой който да му каже на Бареков че е гол?

Или той сам си пише коментарите? Нещо като ментална че..ия
mama в ное 16th, 2009 в 14:05
— kari,te tam pri tqh “majete” sa JENII,a “jenite”,MAJEE !!!!
— DA VZEMAT i ana to4no sa ot edin akal !!!
mama в ное 16th, 2009 в 14:08
— partiqta na “bednite” BSP hahahaaaaaa…………….
— TOVA E PARTIQTA NA BOGATITE I AL4NITEE………………..
mama в ное 16th, 2009 в 14:10
— v4era napravo gi RAZTSEPIHAAA NA TIQ IZBORIIII…………………….
— HAK DA IM EEEE !!!!!
Kari в ное 16th, 2009 в 14:15
Мама,там им е мястото, на бунището на забравата, жалки червени човечета…………..
mama в ное 16th, 2009 в 14:23
— mn sa nasrani,kari !!!
— tam na zabravata tapata stoletnitsaa !!!
— samo te “mojeli da upravlqvat”.
— kvi sa tiq IDIOTSHTINI I GLUPOOSTIII ????
— OLIGOFREEENIIII………………………..
ANGEL в ное 16th, 2009 в 15:08
Хей ,хей и от мен цунки за Кари
Като гледам очертава се да е най-целуваната жена тук
Няма лошо , илйка , ние ще и изпращаме целуваки ,а тя ще гледа влюбено Мъжът си  
Мата Хари в ное 16th, 2009 в 15:13
Кари , прекрасен поздрав  
Гутенберг в ное 16th, 2009 в 15:34
Всяко зло – за добро! Хубаво е, че семплото Данче ще се върне в кметството. След Бойко на кметския стол там и куче с без три крака да вържеш, все ще е добре и няма да изглежда неадекватно. Все пак визията за развитието на родното образование на Данчето се изчерпваше с „обхващането на 5-годишните в предучилищни групи“, което на фона на европейските стратегии си е направо абсурдно (да не кажа налудно).
Остава ни да се надяваме на интуицията на Вожда и Ръководителя, който без да ще (т.е. да си дава сметка и да проумява), ще постави за министър на образованието някой що-годе читав.
P. S.
Не ми е ясно защо МО(младежта)Н е и на младежта – изглежда, че за хората от ГЕРБ с образование са свързани само младите хора. Ако се бяха понапънали да чуят (съзнателно не казвам да четат, щото… май не могат), щяха да разберат, че хората в Европа отдавна не ограничават образованието възрастово. Ама… нейсе!
Гутенберг в ное 16th, 2009 в 15:36
Щях да забравя!
Бареков, дерзай! Има време и ти да се научиш – млад си.
Mladenov в ное 16th, 2009 в 15:50
Тая безлично женица и 10 % нямаше да може да вземе ,ако не беше Бойко.Тя няма и 10% от потенциала на Кадиев.Всички я избраха заради Бойко.Няма какво да се лъжем и да и ръкопляскаме.
От нея става само учителка в забавачката.Не и кмет на такъв голям град.Но да е яка гърбината на Бате.
Mladenov в ное 16th, 2009 в 15:51
Ако Бойко има силата да носи толкова дини под една мишница нека опита.Ама дано не му изпадат и всичките.Тогава ще пада смех.
Kari в ное 16th, 2009 в 16:33
Anjelo,grazie  Мъжът ми заслужава, затова го гледам така, надявам се и вие с Илийката, да имате покрепата и сърцето на достойни жени, за да се развивате ………
Мата Хари, радвам се, че ти
хареса поздрава, това е един от най-емоционлните филми, който съм гледала с такава тематика.
На тая държава и трябва точно това, Мъже с харакер, морал и сърца, не е толкова сложо, ама…………Дано.
илия в ное 16th, 2009 в 16:46
Кари за теб  

http://www.youtube.com/watch?v=HTvvg8lYatk
Kari в ное 16th, 2009 в 16:58
Илийка мерси    за теб, за Анджело, за Моя мъж най-вече и за всички истински Мъже,без коментар …………
http://www.youtube.com/watch?v=HGC003Xz3CY
Петър в ное 16th, 2009 в 17:40
хахахха евала Ники това за Велислава Дърева и 2000-те хилки изби рибата просто! Браво! Нахилих се яко благодарим.

А иначе г-н Бареков е напълно прав! Това са 6-ти избори поред които Борисов ги разбива. Не знам как не им омръзна на комунягите да падат?!?!?!
Никола в ное 16th, 2009 в 17:42
Kari - Илия

Боже ще повърна, то бива бива култ към личността ама това е нещо много повече. А личният разговор за истинските мъже с големите мускули и малкото мозък… Мда велик е Бойко, ВЕЛИК ама то всяка държава според възможностите си.
д-ра в ное 16th, 2009 в 17:56
Та Бареков, де… На блога си това майна написало скромно: „Най-влиятелният блог за анализи и политика”. Според мен не е далече денят, когато ще напише едно “Ecce Homo”, в което ще даде израз на отдавна мъчещите го въпроси: Защо съм толкова умен? Защо пиша толкова прекрасно?… И ще дойдат онези с белите престилки… Те винаги идват, когато в ума и личността на някого настъпят необратими нематериални промени. При Бареков и материални настъпиха, но то е отделно…
От братска Америка ми донесоха един термометър. В упътването пише: “След ректална употреба да не се ползва орално”. Прости, прости американците, ама и те знаят, че не бива от г… в устата…
Това малко просташко се получи като за край…
mama в ное 16th, 2009 в 17:58
— kari,
— tova e hubava muzika !!!
Кадровика в ное 16th, 2009 в 18:02
Едно качество трябва да се признае на Борко.Разбира от хора.Дянков е най-точния пример. Досега такъв министър от световна величина не сме имали.Евала Дянков това е говорене това е политика по наглите муцуни дето 20 години живеят като пиавици на гърба на народа. Ама не сме лош материал пък какво като си хвърляме боклука през блока и през