Проституцията - бомба със закъснител
Най-древният занаят е превърнат в хранилка за партиите  
понеделник, 08 септември 2008 Проституцията - бомба със закъснител
Мартин Карбовски

Патим си от глупост, не от съдбата. Ако от една дейност човек може да изкарва пари, същият човек дали ще позволи тя да му носи неприятности вместо пари?!

Това правят българите. След демокрацията всеки един от нас е приел проституцията за нещо съвсем нормално. Нямало срамна работа. Хиляди момичета, още деца, продават тялото си - за малко, под наем. Чичковците със семействата, любящи бащи, турски закъсали тираджии - всички те плащат на мафията, за да правят секс. А можеха да плащат на държавата
Това е бизнес за милиарди, съизмерим с излишъка в бюджета. И вместо да приемем нормалното за законно, ние седим и гледаме как проституцията у нас генерира престъпност. И то узаконена вече българска престъпност. Турски продавач на женски тела просто сваля цените, а нашите момчета го взривяват. Става дума за дъмпинг, който се наказва в престъпния свят. Ако публичните домове у нас бяха законни, щяха да дават освен данъци и възможност да се знае кое колко струва и как се прави.
Но срамежливите ни политици не приемат вече готовия почти закон за проституцията. И правят това не от срам (те са потребители на услугата), а от интерес. Косвено или пряко всеки незаконен бизнес захранва партийните каси. Момичетата плащат на сводниците, сводниците плащат на полицията, полицията се отплаща на големите босове, големите босове бутат на политиците
В бизнес за няколко милиарда лева има място за всички. Клиентът е най-мърлявата фигура в тази пирамида - той дори не държи момичетата да са красиви. Каквито и да са, винаги ще са по-хубави от старата му жена от времето на соца.
А на един от големите съдържатели на бизнес с жени му викат Наско Депутата. Сигурно никой не знае кой е този човек, нали?
Ние харесваме работата на Наско Депутата - той е успял да организира на територията на София един голям завод за удоволствие. Но е време Депутата (и едни други като него - Петър Щангата и Пепи Австрийката), да разберат, че дължат нещо на държавата. Заварено положение - до днес кой каквото взел - взел. От утре ще квалифицирате проституцията като занаят при фризьорите и ще плащате данъци - от тия данъци всички пенсионери могат да отидат на море. И още - регистрация на всички, които си продават задниците
След като няма срамна работа, трябва да има регистър на мъжете и жените, които се занимават с това. Медицински контрол, контрол за хигиена, за пожарогасители и за дератизация на публичните домове. Това вече е правено в повечето европейски страни. А у нас, ако не знаете, драги читателю - вчера момичето, което ви направи услуга, беше болно от СПИН. Да, точно това момиче, с което ви се скъса презервативът. Хубаво е да знаете!
Има поне няколко десетки действащи проститутки със СПИН в София според статистика на благотворителните организация. Статистика в момент, когато някой се заразява. И си плаща, за да се зарази.
Ако не се случи узаконяването на проституцията, интернационализацията на този бизнес тепърва ще взима жертви. И то не от СПИН, а от бомби. В България като една туристическа страна идват новите съдържатели. Те сега са турци и руснаци, но след време ще дойдат азиатци и африканци. Това ще предизвика дъмпинг и нови престъпления. Това вече не е България, това е Европейски съюз и тук е прекрасно да се прави бизнес. Ако този бизнес е узаконен, всеки ще знае с какво се захваща и колко ще плаща на държавата и колко ще остава за него. Покрай проституцията обаче винаги върви бизнесът с дрога, с жени, с органи и с оръжие. Легализацията на едното ще се опита да раздели престъпните браншове и най-малкото ще ви даде информацията за другите занимания на същите хора.
А сега ситуацията е като на булевард "Христо Ботев". От едната страна са застанали травеститите, от другата са проститутките, а по средата патрулка, която им проверява личните карти. Театър "Сълза и смях".
А театърът скоро ще се казва - още СПИН и често бомби.

Мартин КАРБОВСКИ

Не вярвах, че ще го доживея. Децата, родени през 1989 г., днес напускат училище. Късметлии – пропуснаха социализма, караха детството си в прехода, а ще карат живота си в Евросъюза. Безспорно – живяха и ще живеят в интересни времена.Тези, които не помнят робството, са щастливци. Никога няма да разберат какво е това политически виц, милиционер, ЦК на БКП, „Кореком“ или кубински зелени портокали от показния магазин. Няма да знаят каква ценност и западно влияние беше дъвката „Би-бип“ с картинка и дънките, които днес са турски, а преди бяха западни. Щастливи хора, на които не можеш да обясниш, че преди 18 години, ако някой напсуваше държавния глава, директно отиваше в лудница, а ако имаше късмет и връзки – в затвора. Затова пък не им завиждам за мутрите, чалгата и днешното образование. Малко им завиждам заради разюздания секс от 13 години нагоре (и надолу!), заради свободата и заради лукса, който някои от тях демонстрират. Не им завиждам въобще заради натрапчивия хомосексуализъм и вещомания, повсеместното порно и „чалга лайф до смърт“ (цитат от тяхното говорене).

За Тодор Живков те казват: „…знам за него тези неща… идеологията му… И знам, че като бях малка, беше жив… Бил е политик… тогава държавата е била по-добре… така казват хората…“.Тези, които не помнят робството, са първите свестни хора в тази страна. Ако погледнем назад в историята, такива са били само родените след 1878 г., които до началото на великия ХХ век са били първите свободни и непомнещи робството българи. След тях всъщност първото поколение ученици, родено покрай началото на века, вместо абитуриентски бал са имали участие в Първата световна война през 1913 г. Следващите, родените в края на Първата световна, пък, веднага са станали ремсисти към 1938 г. След това диктатурата на пролетариата през 1956 г. започва така, сякаш никога е нямало да свърши. И робите наистина вярваха, че тя няма да свърши. Така на всеки 18-20 години – или робство, или война, или диктат. Тези, които днес не помнят нито едно робство – не ги познавам добре – но те имат шанс да са първите, които да изживеят живота си без война, без робство и без диктат. Имат и проклятието да се превърнат в служещи на един-единствен Господ, нещо като Исус Консуматорът.

Тези, които не помнят робството, са най-ценните в

Румяна Желева и Божидар Димитров на изпит пред българското общество!  | 02 Август 2009


Текст изпратен от моята приятелка Паула Лайт


Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…
Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани. Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-м исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.

Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма” :

Двадесет и три годишната Спаска Митрова е студентка по английска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е завършила семестриално, но й предстои полагането на държавен изпит. Подобно на много жени по цял свят, е направила грешката да се омъжи за тираничен, своеволен и груб съпруг, който системно я малтретирал физически и психически. Мъжът е със сръбски произход и е с маниакална антибългарска нагласа.
По произход, Спаска осъзнава себе си като българка, а и по думите на майка й корените им са български и през 2005 г. подава молба за придобиване на българско гражданство. Наред с това, избира да учи в български университет. Отношенията в брака й се влошават и тя се развежда. Нейният партньор просто не желае да приеме елементарното й човешко право сама да определи своята национална идентичност и оказва на жена си натиск да оттегли документите си за гражданство.
След раздялата им, отправя заплахи, че ще й отнеме дъщеря им, за да я възпита като “македонка”. Следва друга форма на тормоз, съдебният. По македонските закони, освен правото на лични контакти, Митрова трябва да осигури на бащата и стая и легло по време на срещите му с детето, независимо, че домът й е лична собственост на родителите й и на нея.
Жената отказва такъв достъп на бившия си съпруг в дома си, заради страх от скандали и саморазправа. Той подава оплакване и българката е осъдена условно, а втори път - три месеца ефективно, защото не била изпълнила съдебно решение. Тя категорично отрича да е уведомявана за такова, а в цял свят съдебните книжа се връчват срещу подпис. Митрова обжалва присъдата, но Апелационният съд в Скопие я потвърждава. Съобразно този съдебен акт, на 14.06.2009 г. Спаска трябва да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата.
От април, 2009 г. тя е български гражданка, съгласно указ на вицепрезидента, господин Марин.
Жената не получава помощта на българските власти, която отчаяно търси и на 29.07. (четвъртък) е отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие.
Малко преди 22.00 часа я извадили насила от дома на родителите й и, заедно с майка й и малката й дъщеря, Сузана, ги заключили в стая в полицията. “Цяла нощ бяхме на един стол. Нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха” - плакала по телефона Сузана Митрова, майка на осъдената пред журналисти от вестник “Струма”.
Впоследствие социалните служби изтръгнали детето от ръцете на баба му. То било болно от пневмония, в период на интензивно лечение и още сучело. Спаска също била на лекарства, заради тумори в двете гърди. Задържането на кърма може да се окаже не само вредно, а и фатално за нея.
Както виждате, изправени сме пред един неописуемо варварски акт. И в най- примитивните човешки общности майчинството се счита за нещо свято. Дори животните избягват да нападат женски, които кърмят своите малки. Тези действия водят до сериозен риск за живота и здравето както на детето, така и на майката.
Вярно, има независима съдебна власт и законни процедури, но в цял свят съществува и възможност за отлагане изтърпяването на наказанието, помилване, екстрадиране в държавата, чиято гражданка е осъденото лице, искане за отмяна на присъдата от Върховния съд със спиране изпълнението й. Възможностите са много.
Нека видим сега какви действия са предприели българските власти и доколко Спаска има основание да се гордее с новопридобитото си българско гражданство.
Жената незабавно потърсила съдействие от своето правителство. Българските дипломати в Скопие мънкали, че ще проучат случая, но, верни на присъщите на нашите дипломатически представители мижитурщина и безгръбначие, нищо не предприели. Говорителят, Драговест Горанов, лъгал многократно журналисти и самата пострадала, че ще предприемат действия, но на 23.07.2009 г. се измъкнал и излязъл в отпуск.
От външно министерство, премиер и президент последвало само глухо мълчание. Вероятно чиновниците, жалки и страхливи като героите на Чехов и Гогол, предпочели да се свиват зад бюрата си с оглед предстоящите избори. Президентът Гоце Първанов пък сигурно счита, че от висотата на Олимпийското си величие, не е нужно да предприема стъпки в защита на една обикновена българска жена. А се пише патриот и историк. Срамота!
Ако пък българските власти смятат, че твърденията, изложени в вестник “Струма” и “Народна воля”, не отговарят на истината, защо не декларират това открито и ясно?!
Господин Божидар Димитров пък е заклеймил станалото като “драстичен и нехуманен случай”, но побързал да се застрахова, че правомощията му не са големи и че щял да се намесва по “свой си начин”.
Начинът, господин министър, е само един ОФИЦИАЛНА ДИПОЛОМАТИЧЕСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ и неофициални политически способи.
България е страна, членка на ЕС, а Македония иска да стане такава. Нима това обстоятелство не може да се използва? Няма европейска държава, която да не следва политиката на защита правата на малтретираните жени и деца. Защо не се потърси съдействието на Европейската народна партия? Или на европейските правозащитни организации?
Ако нищо друго не помогне, следва да се предприемат по- драстични мерки като нота, изразяваща “крайно безпокойство”, “силно неудовлетворение” или “възмущение”?
Външният ни министър, госпожа Румяна Желева, е член на един и същ екип с Вас и е жена и, вероятно, майка. Разговаряхте ли вече с нея? Премиерът открито заяви в ТВ ефира приятелските си чувства към Вас. Именно той създаде поста министър, отговарящ за българите в чужбина. Уведомен ли е? Какъв свой начин на действие ще използвате, министър Димитров? Дано вече не Ви е налегнал балканският синдром да преклоните глава и да се снишвате, та да не загубите скъпоценния си нов пост! Тогава бихте заслужавали да сте не само без портфейл, а и без кресло!
Поне Вие сте добре запознат със случващото се с българите и българските граждани в Република Македония.
В периода между 10 и 16.05. 2009 г. двадесет и три годишна българска гражданка от Петрич, Ани Паскова, е бита, унижавана и малтретирана само, защото е направила изявление, че е българка в един автобус. Това било обявено за “морални щети” за пътниците, македонски граждани.
Мирослав Ризински бил арестуван, защото развял българското знаме.
Гробовете на българските войници, за чието поддържане пледирахте и Вие, са безочливо поругавани.
Премахната е мемориалната плоча на Мира Бунева на моста край река Вардар.
По думите на човек, работил на българо-македонската граница, сънародниците ни, които пътуват към тази страна, системно са нагрубявани и малтретирани.
Докога?!
Нима, когато представяме български документи за самоличност, трябва да навеждаме засрамено глави? Защо тогава си харчим парите за данъци? Биха ли си позволили да третират по този начин гръцки, британски, руски или американски граждани?
Бъдете не само политици, а и мъже! И запомнете: Цивилизованият свят уважава миролюбивата, но твърда и достойна външна политика. Никой не почита раболепието и пълзенето. Никой!
Друго, което ме разтревожи във връзка с този случай, е реакцията на нашето така наречено гражданско общество. Чудя се защо петицията в защита на Спаска е подписана предимно от българи, живеещи в чужбина. Една наша сънародничка, госпожа Таскова, от далечна Австралия е сезирала със случая българския омбусман. А ние тук бездействаме. Даже прочетох някакъв премъдър коментар, че проблемът бил битов и това, че Митрова се била омъжила за деспот си било нейна грижа. Прозвуча ми като твърдение, че битите, малтретирани или изнасилвани жени си го “просят сами”. Каква гнусота! Или че, все пак, жената била нарушила закона. Що за европейска държава е тази, в която задължават бивши съпруги да пускат в собствения си дом мъжа, от когото съзнателно са се разделили и да му осигуряват легло?! А защо не и да му лъскат обувките и да му сервират кафето? А къде отива международната конвенция за човешките права и неприкосновеността на жилището? Аз също бих нарушила такива безумни изисквания!
Трябва да осъзнаем, че сами сме безпомощни и беззащитни, а обединени - могъщи. Ако утре същото се случи на теб, на майка ти или сестра ти, от кого ще чакаш помощ, след като сега отказваш да подадеш ръка? Хайде да се вземем в ръце и от овче стадо да еволюираме в народ? Не е ли добра идея, а?
А от Вас, господин Димитров, очаквам бързи и ефективни действия и да еволюирате от красиви думи към красиви дела!

P.S. Аз лично съм скептично настроен, че този призив на Паула ще бъде чут. Очаквам агентът Телериг (Божидар Димитров) да си направи оглушки и под граждански натиск да излети заедно с креслото си без портфейл на историческото бунище. Включете се във Facebook групата създадена за разпространяване на петицията в защита на Спаска и да действаме!

хвалебствията ще заприличат на анализи тип "к'ва я мислехме ний, к'ва стана тя!". На Нова година се очаква офанзивата на скритите днес врагове на Борисов. Както и на тези, които не са получили пост.
Този капан може да се избегне само с открито говорене. Днес Борисов трябва да отвори за обществото Сива книга на далаверите, която да спаси от амнезия гражданите и съдилищата и да отсява плявата от зърното. Вчера "Стандарт" разкри, че един шофьор от Държавната агенция по лекарствата е получил огромна премия върху солидната си заплата. Същият случай ще влезе в съда и ще излезе оттам с онова, с което се характеризираше управлението на Станишев. Ще се окаже, че не е морално, но е законно. Защото съдилищата ни няма да станат по-адекватни и по-бързи в следващата година. Затова Сивата книга трябва да регистрира този и подобни случаи. Първо - за да се види как и кой работи в правосъдието. И второ, за да може държавата повече да не работи с шефовете на агенция, която си раздава огромни премии, докато хиляди хора нямат пари за лекарство за рак.
Сивата книга трябва да е и за малки, и за големи далавери. Регистрацията в нея ще даде да се разбере кой работи срещу държавата и интересите на гражданите - дори и същият да не е осъден за престъплението си. Сивата книга трябва да внесе правила в заемането на държавни длъжности - от шофьора до министъра. Антъни Хопкинс казва на един прокурор във филма "Пропукването": "Това е държавна служба, някой трябва да го отнесе..."
Сивата книга ще даде представа на избирателите с каква хидра се бори техният любим днес генерал.
Ще извади шушукането по институциите
кой в какво е замесен. Ще даде повод на прокурорите да си намерят работа и на съдиите, че нещата не могат да бъдат покривани. Престъпления, за които се знае, са наполовина осъдени престъпления.
Вторият капан на правителството е под собствената му кожа. Това са пресаташетата на отделните институции. Ако те работят като досегашните - няма да има значение дали се краде тайно, или се управлява добре (пак тайно!). Това е простата идея за прозрачност в управлението - какво работи държавата и министерствата. До днес никой не даваше обяснения какво точно работи един отдел в едно ведомство - примерите са хиляди. Оказа се, че само пресслужбата на Станишев е била от 25 човека! Какво работеха тези хора - криеха шефа си от неправилни въпроси. Отношението на Бойко към медиите трябва да се клонира сред хората му. У нас е по-лесно да намериш телефона на един комисар от Еврокомисията, нежели третия говорител на седмия зам.-министър в най-простото ведомство. Телефоните на комисарите от ЕК са в техните сайтове. Другото е информационен феодализъм, какъвто сме наследили от социализма. Сакън да не развалим рахата на другаря министър и прочие смешен чиновник. В същото време скъсваме от неудобни въпроси примерно Сидеров. Адски лесно!
Първото дране на свещените крави - министри и прочие хора на властта, трябва да се случи - трябва
да им се смъкне дебелата кожа откъм неудобни въпроси
Засега те са насочени само към предишното управление - ако вие нямате отговори на тези първи въпроси, то значи ще криете и следващите далавери. Вчера служителка в държавна институция бе загубила факс на журналисти. Търси го по бюрото си и го няма. Същата поиска да й пратят втори факс. Процедурата по прозрачност започна отначало. И ние очакваме от тези хора да ни кажат за нередностите в институциите си?! Тези хора не трябва да ги има. Те са букаите на всички добри намерения. И са похлупаците на търкулнатите гърнета, и са мерудията на всяка корупционна схема. Хората, които не дават отговори, а държавата ги пази на постовете им, докато те си прибират премиите. Всеки, който мълчи и се крие, е гузен. Отнякъде трябва да се почне. Дължите ни отговори - особено за предишното управление. Живеем в свят на думите. И ако думите на Борисов спечелиха изборите, то мълчанието и вдигането на рамене оттук нататък винаги ще работи срещу него

Моля, копирайте поста ми, за да получи гласност! Това ще ми е необходимо при бъдещи правни мерки. Благодаря предварително!


Здравейте, казвам се Стела Башева, на тридесет и девет години съм, от София. Омъжена съм и имам две дъщери. Едната живее във Франция, защото спечели стипендия поради отличен успех и беше приета да следва в Сорбоната.
Другата още е ученичка - 10 клас в английската гимназия. Съпругът ми Деян Башев е строителен инженер и работи като главен мениджър на един голям строителен обект, аз самата съм химик и работя в частна хирургична клиника св. Панталеймон.

Наложи ми се да прибегна до вашето отношение по следния случай.

От две години си закупихме жилище в района на община Студентска. Личните ни карти са с адресна регистрация от предишния адрес, към община Средец. До този момент не сме сменяли адреса, защото имаме и още един имот в район Средец. Но тъй като се налага смяна на личната карта на съпруга ми, поради изтичане на срока, решихме така и така, че щом ще се ходи по този повод в общината - да си направим и постоянна регистрация на настоящия адрес. Предния ден ни обясниха, че документите, които са необходими за тази цел са ЕДИНСТВЕНО личните ни карти и Нотариален акт, който да удостовери, че сме собственици на апартамента, в който живеем и където искаме да бъдем регистрирани. И нищо друго!
Вчера с посочените документи предиобяд се наредихме пред едно от гишетата на служба ЕСГРАОН в община Студентска. Прие ни една служителка и ни насочи да платим първо таксата за заявленията. След това се върнахме със закупените бланки и започнахме да ги попълваме с  необходимите подробности, около нашите лични данни. След като приключихме, се върнахме на същото гише. Но там имаше трима чакащи. В съседство имаше едно свободно гише и попитахме най- любезно служителката зад стъклото, дали е склонна тя да ни обслужи, тъй като бързаме да се върнем на работа. Тя кимна потвърдително и повече от енергично дръпна документите ни. Нотариалният акт хвръкна нанякъде и падна неизвестно къде на пода около краката й. Личните карти също. След, което  - тя с менторски тон ни разпореди: "Освободете мястото !"
На въпроса какво място да освободим, тя отговои троснато, че има да обслужва хора преди нас, а ние да си чакаме реда?!!!
Поискахме си обратно документите, съобщавайки й, че се отказваме от нейните "услуги", поради това, че сме изумени от тона и начина по който си "върши" работата. Съответно й се извиних, че ще й се наложи да стане от стола си, за да се наведе за да вдигне документите ни от пода. И това я вбеси. Започна да вика, че я иронизираме и още, че от такива като нас не й се ходи на работа...
Виновно наведохме глави и се преместихме пред първото гише, където вече никой не чакаше. Трябва да спомена, че двете служителки седят една срещу друга и успяха да си разменят спесифичните погледи...
Последва рутинно обаждане в община Средец, за да потвърдят от там, че ние сме с адресна регистрация там. И ни заяви, че оттам й отговорили, че такива лица не съществуват в регистрите! Бяхме шашнати. помолихме я да попита отново, но тя отказа и даде предположение, че регистрационните ни картони по всяка вероятност са били "затрити". Съпругът ми я попита - означава ли това, че ние не съществуваме след като никъде няма данни за нас, а тя взе да ни чете конско, че вместо да се "правим на важни", да вземем, че да си вървим  и да се върмен при тях в общината с
- удостоверение за граждански брак
- актове за раждане на нас и децата ни
- есграони на родителите,
братя и сестри и официоални справки-удостоверения кой къде живее...

Вече достатъчно изнервена се поинетресувах защо предния ден като сме питали за необходими документи са ни спестили сегашната информация и тя каза, с пригласянето на другата колежка - че вместо да им губим времето да правим това, което се изисква по закон.
Бяхме бясни. Съпругът ми настоя да отидем на Леге 6 в Средец, и да питаме дали действително ни няма в регистрите.
И о, Слава Тебе Господи! Имало и нормални хора сред чиновниците. Една жена на средна възраст, с интелигентен и приятен вид съвсем нормално и спокойно след като й обяснихме нашия казус, просто отвори един шкаф и там в две различни отделения, защото докумнтите са по азбучен ред - намери нашите регистрационни картони и ни увери, че никой до този момент не се е обаждал в тяхната служба от община Студентска. Каза да се върмем там и да им съобщим, че проблем за приемане на заявленията ни за нова адресна регистрация няма и да й се обадят, за да им съобщи, че ние съществуваме в регистрите и, че картоните ни са налице, а не "затрити".
Преодоляхме задръстванията, решихме да не се ядосваме, и с вярата, че вече ще се придвижи този наш случай, се върнахме в Студентска.
Но не би!
Там попаднахме под обстрела на тази, която ни беше запратила документите на пода, като каза, че няма да ни приеме заявленията, защото не сме й донесли брачното, актовете за раждане  и т. н... При изказаното ни негодувание, че нали проблемът били рег. картони, които са налице и е само въпрос да звънне в Средец, тя се развика, и се скри някъде. Потърсихме шефа им и една друга чиновничка ни посочи вратата на кабинета му. След като ни беше разрешено да влезем при него се наложи да даваме обяснение от начало до край. Съответно той се опита да поясни, че ние не сме редовните, но като му казахме, че държим пред нас да се обади на служителката от Средец и да пита за тези картони, той го направи. Установи верността на думите ни и това, че не сме фантоми. И ни попита какво всъщност искаме!!! Казахме му, че най-малкото, което е необходимо да стори е да повика двете си подчинени  и да им нареди да ни приемат заявленията и може би да ги помоли да ни се извинят за неудобствата, нервите, загубеното време и явната гавра, която са си направили с нас, след като са ни излъгали, че са се обаждали в Средец.
Той ни помоли "да я караме по-спокойно" и че ще говори с тях, но ето на - сега те "работели" и не му се искало да им пречи.
Тогава кипнах и поисках да направи нещо адекватно за началник и че ако трябва и медиите ще занимаем с тази "комедия", той взе, че набра телефона на Цветелина - тази със замаха.
Чухме я от разстояни как крещи истерично, че няма да стане нашето и да не я занимава повече!
Дойде другата и започна да ни дава съвети да си донесем брачното и-.. пак същата песен, ЗАЩОТО - да, картоните били намерени(сякаш си вярваше, че някога са били губени), НО в централната база данни не пишело никъде, че имаме брак!
Просто полудяхме. Набрах номера на една моя близка - режисьор в телевизията и я помолих за съдействие. През което време тези мили чиновници - поомекнаха и ме помолиха да не създаваме усложнения, и ни гарантираха,че на следващия ден ще ни подпишат и приемат заявленията, защото Цветелина сега си била тръгнала, а пък само тя давала Разрешение с Подписа си?!
Тръгнахме си, смазани и като пребити от умора. А трябваше да довършим малкото останало от нашия работен ден.

Не знам докога ще се гаври бюрокращината с хората и с какво право!?
Ще пиша за развоя на нещата, които още са в това състояние. Пожелайте ни успех и здрави нерви, докато получим благоволението на Цветелина..

първо място успя да се класира в заключителния етап на националната олимпиада по география и икономика габровският ученик Ивайло Тотев. Той е в IX клас и е възпитаник на Професионалната гимназия по туризъм "Пенчо Семов". Самата олимпиада се проведе в СУ "Св. Климент Охридски". Преди да стигне до финалния етап, Тотев бе в десетката на проведената в края на април национална олимпиада в Несебър, организирана от Министерството на образованието и науката.

В столицата деветокласникът отново показа класа и затвърди впечатлението, че в Габрово има географска школа, в която възпитаниците на учителя Христо Кичиков, носител на наградата "Неофит Рилски", за седми път излъчва състезатели, които достигат национална ниво. Уникалният успех на Ивайло му отрежда отговорната задача да води българския национален отбор на световната олимпиада по география, която ще се проведе от 10 до 16 юли в Мексико сити, столицата на страната на древните маи.

"Ивайло прояви голяма амбиция и дисциплина, макар и деветокласник, той е един от десетте финалисти, включени в националния отбор. В София борбата бе много жестока. В продължение на два дни в четири етапа бяха проверени знанията и практическите умения на учениците във всички области на географията. Първият етап включваше 70, а вторият 50 тестови задачи. До последно не се знаеше, кой какви резултати е показал. След четвъртия етап комисията, водена от доц. Румен Пенин от Софийския университет, обяви, че Ивайло е на първо място с 299 точки от възможни 348. По право победителят е и капитан на националния отбор. Той е добре с английския език. Вече работим по географската терминология с четириезичен речник на анлийски, немски, руски и испански език, предоставен от доц . Румен Пенин, който ще е научен ръководител на отбора. Подготвяме необходимите документи за участие. Предстои да бъдат изработени екипите на отбора в София", сподели развълнуван преподавателят Христо Кичиков.

Габровският учител е избран да бъде асистент на научния ръководител на националния отбор, което се случва за първи път.

var carousel_1249818821 = new SimpleCarousel('slideshow',{ navigation : { prev : 'material_header_prev', next : 'material_header_next'} }); carousel_1249818821.init();
Столичният автотранспорт е с 11 млн. лв. загуба за 2008, а електротранспортът с близо 2 млн. лв. загуба.
Това обявиха на пресконференция от Дискусионния клуб за социална и местна политика.

От там коментират, че интересът на обществото по обясними причини е насочен към първите стъпки на новите министри. От ДКСМП обаче посочват, че голяма част от вниманието и ограничения потенциал на ГЕРБ за сметка на София е насочен към Министерския съвет.

Те допълват, че за разлика Народното събрание, което работи, Столичният общински съвет и администрацията са в отпуск.

Позицията си към ГЕРБ от клуба аргументират с негативните резултати във финансовото състояние на столичния бюджет. Те според ДКСМП са вследствие на сбърканата политика на общината.

Като грешки те изтъкват неактуализирана от десетки години транспортна схема, пренебрегване на общинския транспорт за сметка на частни превозвачи по автобусни линии и маршрутки, както и корупционни схеми, водещи до печалби за частните превозвачи и загуби за общинските фирми

ДКСМП допълва, че необоснованото повишаване цената на билета през миналата година с над 42% не е довело до подобряване на състоянието на услугата и до подобряване на финансовите резултати.

От клуба изтъкват и факта, че чрез медиите са разбрали, че спешно и без конкурс е подменен бордът на МБАЛ „Свети Георги" в Пловдив.

В същото време столичният общински съвет е взел решение да даде лоша оценка на ръководството на І МБАЛ, но не е освободил от отговорност членовете на Съвета на директорите.

Двама от съвета на директорите на болницата получиха положителна политическа оценка и вече са депутати от листата на ГЕРБ. Не са освободени от отговорност, но са с имунитет, поясняват от клуба и допълват - а болницата в момента се ръководи еднолично от последният представител на скандалният борд на ГЕРБ.

Естествено и в този случай не е обявен конкурс за ръководство. Очевидно е, че имаме наличие на двоен стандарт, а вероятно и за политическа чистка, посочват от ДКСМП.

От клуба допълват, че много решения на Столичния общински съвет изчакват за подпис и публикация, а сериозните проблеми, натрупвани с времето, остават.

Балите с боклук не са извозени, завод не се строи, фирмите престанаха да извършват предизборното запълване на дупките по улиците, непрекъснато се строят „нови" детски градини, а недостигът на места в тях се увеличава, следизборно продължава използването на стари автобуси, зелените площи намаляват, изреждат от там,

Това са само два от многото проблеми на София, за които СОС не прецени, че трябва да бъдат решени и не отмени своята лятна ваканция. По този начин обсъждането на тези проблеми се отлага най-рано за след празника на София, твърдят още от клуба.

Приветстваме всяко усилие на управляващите за прибиране престъпниците на „топло", но не искаме пропаганда, а конкретни резултати! Това се отнася и за установените случаи на корупция в София, сред които противозаконно предрешаване на конкурси, завършват от Дискусионния клуб за социална и местна политика.

Пазарните принципи на работа при износа на проститутки, малките „семейни фирми“, „приятелските мрежи“ и останалите описани по-горе форми, свързани с предприемачество на дребно при проституцията, не предполагат организираната престъпност да отсъства при тези услуги.


Автор: Тихомир Безлов
3.4. Организираната престъпност при износа на проституция




1. Проституцията в България (Част 1)

2. Проституцията в България (Част 2)

3. Проституцията в България (Част 3)
Пазарните принципи на работа при износа на проститутки, малките „семейни фирми“, „приятелските мрежи“ и останалите описани по-горе форми, свързани с предприемачество на дребно при проституцията, не предполагат организираната престъпност да отсъства при тези услуги. Точно обратното – масираното българско присъствие във високодоходните пазари за сексуални услуги в ЕС е приоритетна нейна област за дейност, която предлага безпрецедентни доходи при минимален риск. От интервюта с изявени представители на българския криминален контингент става ясно, че проституцията, заедно с бизнеса с недвижима собственост, вероятно в настоящия момент е най-привлекателният пазар, който превъзхожда пазарите на наркотици, контрабанда на стоки, фалшиви пари и т.н. Основният проблем обаче, който трябва да се реши от структурите на организираната престъпност, е как да си осигурят редовен и максимално висок доход от проституиращите и техните сводници. Тази задача се усложнява, след като през 2001 г. достъпът до Европейския съюз става свободен, а след 2003–2004 г. институциите, отговорни за вътрешната сигурност там, обръщат специално внимание на трафика на хора от България и като цяло успяват да получат нарастващо сътрудничество със съответните български институции.

При интервютата се очертаха различни преки или непреки форми на влияние от страна на организираната престъпност. Както бе посочено при анализа на трафика на хора, участие на организираната престъпност е възможно на всички етапи – от набирането на момичета, през преминаването на границата, до организирането на сексуални услуги в чуждата държава. Подобна е ситуацията с участието и получаването на доход от проституция извън страната и при трите форми за организация (самонаемане, партньорство и наемане), както и при трите етапа за организация в участието на чуждия пазар (набиране на момичета, организиране на достъпа до чуждия пазар, предлагането на сексуални услуги). В много от случаите е изключително трудно да се направи преценка къде точно свършва услугата на доброволно проституиращите, семейните и малките фирми и къде започват монополното контролиране на определени услуги, рентата, рекетът и т.н от страна на организираната престъпност. При разглеждане дейността на българската организирана престъпност много от характеристиките на представените по-горе типологии за трафик на хора са разпознаваеми при описанието на конкретни структури на организираната престъпност, свързани с пазарите на проституцията във и извън България. В отделните градове/региони може да се открият както йерархични модели с различна сложност и големина на структурите, така и ресурсни модели, при които самонаетите, семейните фирми и малките фирми се разглеждат като ресурс или стока, както и примери за предприемачески модел, където криминалните босове действат като предприемачи на някои от етапите или на всички етапи на участие. За разлика от трафика с цел сексуална експлоатация обаче принудата и насилието почти липсват. Проституиращите работят срещу доход или плащат, за да работят на лица от организираната престъпност, като при това схващат проституирането си като свободен избор и нормална професия.

За механизмите, чрез които българската организирана престъпност функционира извън страната, има само фрагментирана информация, която макар да не дава пълен отговор как действат те, разкрива няколко важни закономерности.

Разпределение на европейските пазари. Подобно на вътрешните пазари сводническите мрежи, и сводниците разпределят „постовете“, т.е. работните места на европазара (независимо дали са улици, хотели, барове, витрини и пр.). Контролирането и получаването на нови „постове“ са показател за влиятелността на съответния сводник. При съпоставянето на данните за произхода на проституиращите (регистрирани, екстрадирани и интервюирани лица) се очертават българските градове/региони, които покриват определени градове/региони в Европа (също няколко града в САЩ), като например:

Пазарджик, Стара Загора и Хасково изнасят момичета за Австрия, Франция и Германия;

Пловдив изнася за Италия, Франция и Белгия;

Сливен, Варна и Бургас – за Белгия, Холандия, Германия и Франция;

Кюстендил, Плевен, Благоевград и Русе – за Италия, Испания и Гърция.

Освен регионалната специализация съществуват и свързвания град–град за определен период. Например Сливен с Брюксел, Добрич с Манхайм, Габрово с Валенсия, Варна с Лион и т.н.

Може да се предположи, че основната причина за това териториално разпределение е, че формиралите се по места в България криминални структури пренасят своята организация в съответния регион в Западна Европа. Може да се предположи също, че сводническите структури са само част от криминалните градски/районни мрежи. Те се доверяват на същите момичета като в района, в който работят в България, и дори помагат на конкуренти, с които договарят цени и ограничения на територия. Съществува хипотезата, че този модел на „райониране на Европа“ е резултат от наученото в началото на 90-те години как да се избягват конфликти. Обикновено инцидентите (убийства, сбивания, избягали момичета и пр.) водят до активизиране на правоохранителни и правораздавателни органи и фокусиране върху българските своднически мрежи.

Скачени съдове. Разпределянето на западноевропейските територии в много отношения се предопределя от необходимостта да се поддържа постоянна връзка с градовете/районите, откъдето идват сводниците. На практика европейският град/регион, в който работи сутеньорската мрежа, е като резервоар, който е скачен с този на българския град/регион. Пълненето на европейския резервоар става за сметка на българския. На равнище граничен пункт всекидневно се виждат стотици момичета, заминаващи (доброволно) в чужбина да работят като проститутки. Причината за този поток е, че до януари 2007 г. законово разрешеният период на пребиваване за шенгенските страни е три месеца, след изтичането на който те се връщат в България, като се заменят от колежка, чакала в България. Микробуси, които пътуват редовно по определи маршрути са като „совалки“, обслужващи схемата на тримесечния престой в държави от Европейския съюз. За нивото на организация е показателна съгласуваността на графиците за замяна на проституиращите и разписанията на микробусите – тръгващи от определени български градове в определени часове и пристигащи в определени часове в определени европейски градове. (Например микробус тръгва от бензиностанцията на 50-хиляден град в Северна България и премива през три-четири града във Франция и Испания.) Необходимо е да се уточни, че българският „резервоар“ обикновено е голям град или няколко малки града, които от своя страна се „пълнят“ почти задължително от други градове. Причината е в малкия размер на българските градове – с изключение на 3–4 най-големи града (София, Пловдив, Варна и Бургас), а и показването на обвързване със сводническите мрежи в собствения град е невъзможно поради семейните познанства. Ето защо „резервоарите“ в България работят на принципа на „размененото пълнене“ от други населени места. При необходимия престой извън държави от Европейския съюз момичетата в повечето случаи не работят на българския вътрешен пазар, защото ако се изключат София, Варна и курортните градове през туристическия сезон, пазарът е много малък. Това е особено вярно за новата вълна проституиращи, навлезли в професията след края на 90-те години. Значителен процент от тях не са имали практика в България и не се опитват да работят в страната.

Специализация. Сред основните факти, които подкрепят оценката, че износът на проституция е организирана престъпност, са декомпозираният процес на износа и специализацията. Съществуват различни роли, някои от които са модификация на свързаните с трафика на момичета (възможно е едни и същи лица да участват и като трафиканти на момичета с цел сексуална експлоатация, и като участници в огромния пазар за сексуални услуги извън България). В резултат на специализацията се обособяват няколко основни категории действащи лица.

1. „Ловец на нова плът“ – лице, което набира момичетата в България. Това е същият тип роля като при трафика, но при „износа“ е ясно предлагането на работа, свързана с проституиране (дори да не е само проституиране). Намирането на момичета е тема на много криминологични изследвания в Западна Европа и САЩ, но в България напълно отсъстват. Съществуват различни схеми за работа в този модел. Първата е свързана с преминаване на намереното момиче („прясно месо“) през българския вътрешен пазар т.е. не бива изнасяно веднага от страната, а „се учи“, работи поне няколко месеца в България. При новите условия обаче проституцията тук е значително по-нискодоходна и престоят в страната се разглежда като загуба на пари. През последните години се наблюдава масово практиката на директно изнасяне. Втората схема е за набиране на момичета („ловът“) в съответната европейска страна, където момичето работи или учи. Там шансът лицето да е попаднало в кризисна ситуация (липса на пари, загуба на работа, проблеми с намиране на квартира, задлъжняване, административни проблеми с властите, дребни криминални престъпления и пр.) е значително по-голям и възможностите да се „хване“ са много големи. И при двете схеми „ловецът“ трябва да прецени правилно икономическите и психологическите проблеми. Възможно е той да не извърши никакви действия, а само да предаде информацията. При този процес първият сутеньор е ключов – той е и основният износител. При по-примитивните мрежи „ловецът и първият сутеньор“ са едно и също лице. Честа практика е при ниския сегмент на пазара (улична, магистрална) проститутките да се продават от един на друг сводник, като цената им в Западна Европа е в пъти по-висока, отколкото в България. При „фамилните“ и „малките фирми“ намирането на момичето и наемането (партньорството) се извършва от едно лице, което след това осъществява всички роли и плаща за услугите в системата.

2. „Мулета“ – водачи, които транспортират проституиращите до съответната страна, като най-често това става микробуси, но понякога се налага да се ползват и редовни автобусни линии. Шофьорите и водачите обикновено придружават момичетата. Ако шофьорите работят за някоя голяма структура, е възможно да извършват услуга срещу заплащане на фамилните и малките фирми.

3. Сутеньор – лице, което поема момичетата в чужбина и ги разпределя по предварително уговорените места за проституиране. Тази роля може да предлага и услуги за малките фирми, и „поста“ на нови включващи се на пазара.

4. Контролиращи („мадам“, „първо момиче“) – обикновено са издигнали се проститутки, които наблюдават колко печели всяко момиче, което работи за дадената сутен

Пазарните принципи на работа при износа на проститутки, малките „семейни фирми“, „приятелските мрежи“ и останалите описани по-горе форми, свързани с предприемачество на дребно при проституцията, не предполагат организираната престъпност да отсъства при тези услуги.


Автор: Тихомир Безлов
3.4. Организираната престъпност при износа на проституция




1. Проституцията в България (Част 1)

2. Проституцията в България (Част 2)

3. Проституцията в България (Част 3)
Пазарните принципи на работа при износа на проститутки, малките „семейни фирми“, „приятелските мрежи“ и останалите описани по-горе форми, свързани с предприемачество на дребно при проституцията, не предполагат организираната престъпност да отсъства при тези услуги. Точно обратното – масираното българско присъствие във високодоходните пазари за сексуални услуги в ЕС е приоритетна нейна област за дейност, която предлага безпрецедентни доходи при минимален риск. От интервюта с изявени представители на българския криминален контингент става ясно, че проституцията, заедно с бизнеса с недвижима собственост, вероятно в настоящия момент е най-привлекателният пазар, който превъзхожда пазарите на наркотици, контрабанда на стоки, фалшиви пари и т.н. Основният проблем обаче, който трябва да се реши от структурите на организираната престъпност, е как да си осигурят редовен и максимално висок доход от проституиращите и техните сводници. Тази задача се усложнява, след като през 2001 г. достъпът до Европейския съюз става свободен, а след 2003–2004 г. институциите, отговорни за вътрешната сигурност там, обръщат специално внимание на трафика на хора от България и като цяло успяват да получат нарастващо сътрудничество със съответните български институции.

При интервютата се очертаха различни преки или непреки форми на влияние от страна на организираната престъпност. Както бе посочено при анализа на трафика на хора, участие на организираната престъпност е възможно на всички етапи – от набирането на момичета, през преминаването на границата, до организирането на сексуални услуги в чуждата държава. Подобна е ситуацията с участието и получаването на доход от проституция извън страната и при трите форми за организация (самонаемане, партньорство и наемане), както и при трите етапа за организация в участието на чуждия пазар (набиране на момичета, организиране на достъпа до чуждия пазар, предлагането на сексуални услуги). В много от случаите е изключително трудно да се направи преценка къде точно свършва услугата на доброволно проституиращите, семейните и малките фирми и къде започват монополното контролиране на определени услуги, рентата, рекетът и т.н от страна на организираната престъпност. При разглеждане дейността на българската организирана престъпност много от характеристиките на представените по-горе типологии за трафик на хора са разпознаваеми при описанието на конкретни структури на организираната престъпност, свързани с пазарите на проституцията във и извън България. В отделните градове/региони може да се открият както йерархични модели с различна сложност и големина на структурите, така и ресурсни модели, при които самонаетите, семейните фирми и малките фирми се разглеждат като ресурс или стока, както и примери за предприемачески модел, където криминалните босове действат като предприемачи на някои от етапите или на всички етапи на участие. За разлика от трафика с цел сексуална експлоатация обаче принудата и насилието почти липсват. Проституиращите работят срещу доход или плащат, за да работят на лица от организираната престъпност, като при това схващат проституирането си като свободен избор и нормална професия.

За механизмите, чрез които българската организирана престъпност функционира извън страната, има само фрагментирана информация, която макар да не дава пълен отговор как действат те, разкрива няколко важни закономерности.

Разпределение на европейските пазари. Подобно на вътрешните пазари сводническите мрежи, и сводниците разпределят „постовете“, т.е. работните места на европазара (независимо дали са улици, хотели, барове, витрини и пр.). Контролирането и получаването на нови „постове“ са показател за влиятелността на съответния сводник. При съпоставянето на данните за произхода на проституиращите (регистрирани, екстрадирани и интервюирани лица) се очертават българските градове/региони, които покриват определени градове/региони в Европа (също няколко града в САЩ), като например:

Пазарджик, Стара Загора и Хасково изнасят момичета за Австрия, Франция и Германия;

Пловдив изнася за Италия, Франция и Белгия;

Сливен, Варна и Бургас – за Белгия, Холандия, Германия и Франция;

Кюстендил, Плевен, Благоевград и Русе – за Италия, Испания и Гърция.

Освен регионалната специализация съществуват и свързвания град–град за определен период. Например Сливен с Брюксел, Добрич с Манхайм, Габрово с Валенсия, Варна с Лион и т.н.

Може да се предположи, че основната причина за това териториално разпределение е, че формиралите се по места в България криминални структури пренасят своята организация в съответния регион в Западна Европа. Може да се предположи също, че сводническите структури са само част от криминалните градски/районни мрежи. Те се доверяват на същите момичета като в района, в който работят в България, и дори помагат на конкуренти, с които договарят цени и ограничения на територия. Съществува хипотезата, че този модел на „райониране на Европа“ е резултат от наученото в началото на 90-те години как да се избягват конфликти. Обикновено инцидентите (убийства, сбивания, избягали момичета и пр.) водят до активизиране на правоохранителни и правораздавателни органи и фокусиране върху българските своднически мрежи.

Скачени съдове. Разпределянето на западноевропейските територии в много отношения се предопределя от необходимостта да се поддържа постоянна връзка с градовете/районите, откъдето идват сводниците. На практика европейският град/регион, в който работи сутеньорската мрежа, е като резервоар, който е скачен с този на българския град/регион. Пълненето на европейския резервоар става за сметка на българския. На равнище граничен пункт всекидневно се виждат стотици момичета, заминаващи (доброволно) в чужбина да работят като проститутки. Причината за този поток е, че до януари 2007 г. законово разрешеният период на пребиваване за шенгенските страни е три месеца, след изтичането на който те се връщат в България, като се заменят от колежка, чакала в България. Микробуси, които пътуват редовно по определи маршрути са като „совалки“, обслужващи схемата на тримесечния престой в държави от Европейския съюз. За нивото на организация е показателна съгласуваността на графиците за замяна на проституиращите и разписанията на микробусите – тръгващи от определени български градове в определени часове и пристигащи в определени часове в определени европейски градове. (Например микробус тръгва от бензиностанцията на 50-хиляден град в Северна България и премива през три-четири града във Франция и Испания.) Необходимо е да се уточни, че българският „резервоар“ обикновено е голям град или няколко малки града, които от своя страна се „пълнят“ почти задължително от други градове. Причината е в малкия размер на българските градове – с изключение на 3–4 най-големи града (София, Пловдив, Варна и Бургас), а и показването на обвързване със сводническите мрежи в собствения град е невъзможно поради семейните познанства. Ето защо „резервоарите“ в България работят на принципа на „размененото пълнене“ от други населени места. При необходимия престой извън държави от Европейския съюз момичетата в повечето случаи не работят на българския вътрешен пазар, защото ако се изключат София, Варна и курортните градове през туристическия сезон, пазарът е много малък. Това е особено вярно за новата вълна проституиращи, навлезли в професията след края на 90-те години. Значителен процент от тях не са имали практика в България и не се опитват да работят в страната.

Специализация. Сред основните факти, които подкрепят оценката, че износът на проституция е организирана престъпност, са декомпозираният процес на износа и специализацията. Съществуват различни роли, някои от които са модификация на свързаните с трафика на момичета (възможно е едни и същи лица да участват и като трафиканти на момичета с цел сексуална експлоатация, и като участници в огромния пазар за сексуални услуги извън България). В резултат на специализацията се обособяват няколко основни категории действащи лица.

1. „Ловец на нова плът“ – лице, което набира момичетата в България. Това е същият тип роля като при трафика, но при „износа“ е ясно предлагането на работа, свързана с проституиране (дори да не е само проституиране). Намирането на момичета е тема на много криминологични изследвания в Западна Европа и САЩ, но в България напълно отсъстват. Съществуват различни схеми за работа в този модел. Първата е свързана с преминаване на намереното момиче („прясно месо“) през българския вътрешен пазар т.е. не бива изнасяно веднага от страната, а „се учи“, работи поне няколко месеца в България. При новите условия обаче проституцията тук е значително по-нискодоходна и престоят в страната се разглежда като загуба на пари. През последните години се наблюдава масово практиката на директно изнасяне. Втората схема е за набиране на момичета („ловът“) в съответната европейска страна, където момичето работи или учи. Там шансът лицето да е попаднало в кризисна ситуация (липса на пари, загуба на работа, проблеми с намиране на квартира, задлъжняване, административни проблеми с властите, дребни криминални престъпления и пр.) е значително по-голям и възможностите да се „хване“ са много големи. И при двете схеми „ловецът“ трябва да прецени правилно икономическите и психологическите проблеми. Възможно е той да не извърши никакви действия, а само да предаде информацията. При този процес първият сутеньор е ключов – той е и основният износител. При по-примитивните мрежи „ловецът и първият сутеньор“ са едно и също лице. Честа практика е при ниския сегмент на пазара (улична, магистрална) проститутките да се продават от един на друг сводник, като цената им в Западна Европа е в пъти по-висока, отколкото в България. При „фамилните“ и „малките фирми“ намирането на момичето и наемането (партньорството) се извършва от едно лице, което след това осъществява всички роли и плаща за услугите в системата.

2. „Мулета“ – водачи, които транспортират проституиращите до съответната страна, като най-често това става микробуси, но понякога се налага да се ползват и редовни автобусни линии. Шофьорите и водачите обикновено придружават момичетата. Ако шофьорите работят за някоя голяма структура, е възможно да извършват услуга срещу заплащане на фамилните и малките фирми.

3. Сутеньор – лице, което поема момичетата в чужбина и ги разпределя по предварително уговорените места за проституиране. Тази роля може да предлага и услуги за малките фирми, и „поста“ на нови включващи се на пазара.

4. Контролиращи („мадам“, „първо момиче“) – обикновено са издигнали се проститутки, които наблюдават колко печели всяко момиче, което работи за дадената сутен

Първият министър от старата власт на мушката на прокуратурата е Валери Цветанов от квотата на ДПС. Бившият шеф на земеделието до часове ще се сдобие с двойно обвинение за злоупотреби със служебното си положение в особено големи размери. Според достоверни източници на блога в съдебната система по евентуалните престъпления на Цветанов прокуратурата и ДАНС работят [...]

35 Коментара прочети

Колегата Огнян Бояджиев е бил нападнат от маскирани в дома си, намушкан е многократно и е в тежко състояние във ВМА в София, според сайта „Frog news”.

Няма да преразказвам екслузивната информация на сайта, чийто главен редактор Огнян Стефанов по чудо оживя след зверски побой с железа миналия септември и сега е инвалид. Но ще си преразкажа урока, който научавам от тази демонстрация на рецидивизъм.

Да си журналист в България е опасно ( Огнян Стефанов явно го смляха от бой заради подозрения във връзка с друг сайт, наречен „Опасните”). Огнян Бояджиев с какво ли се е оказал опасен, бидейки главен редактор на електронен сайт, профилиран по европейските въпроси?

Няма как да знам естеството на престъпния замисъл – причината да бъде клан един млад човек, като Оги ( колега ми е от прохождането на Би Ти Ви като първи водещ на сутрешния блок през 2000 година). Не че на друг гражданин, Нежурналист, не може да се случи и не се случва. Но да сте чували покушение в България от подобен род срещу журналист да е разкрито?

Нямам също представа, дали бруталното нападение срещу Оги ( известен като Оги и от популярно радиопредаване в националния ефир, наречено „ Оги и джуджетата”) е свързано непременно с работата му в интернет. Но има нещо почти мистично в информацията, че Оги е използвал интернет да повика помощ.

Честно казано, като знам каква е средата, в която вирее и оцелява словото в България, също ми се ще да извикам по интернет: помоощ!

Ама това е малко като да разчиташ на джуджетата, които не опазиха Оги.

Конструктивната (о)позиция в партер
от Иво Инджев ⋅ август 7, 2009 ⋅ Коментирайте
Чувам мълчание, което прилича на ехо от едно престъпно минало. Къде е възмутената опозиция?

Във ваканция е. Но не само по онзи общ лицемерен за всички народни избраници начин, които нямало да почиват, но не са и на работа до 21 август. Кънти на кухо това мълчание, на спотайване прилича.

Липсва ми опонирането им. А щеше да ми е интересно да чуя насрещни аргументи. Да рипнат и да заявят гордо ( на тъпите граждани, които нищо не разбират), че е нормално да си сключвал договори за ремонт на цени на квадратен метър, за каквито можете да си купите ново жилище в центъра на София.

Не минава ден без канонада от обвинения на новата администрация срещу заварени безобразия. Министри се надпреварват да вадят на показ „разпищолени” (думата взимам на заем от Станишев, беше замерил с нея Бойко Борисов) деяния на своите предшественици.

Новинарските рубрики изобилстват със скандални разкрития за злоупотреби с власт в земеделието, социалната сфера, строителството, транспорта. Прокуратурата вече е сезирана срещу няколко недосегаеми до вчера лица от новините – от непотопяемия регионален благоустроител Гагаузов, до сгащения с необяснимо големи суми у дома парламентарен секретар Аврамов.

Спомняте ли си заклинанията на Станишев и Доган? Нямало да допуснат, щели да се противопоставят и т.н. Обаче допускат. И не се противопоставят. Защото най-добре от всички знаят, че заложените от тях мини гърмят основателно.

Ако някой извърши несправедливост спрямо вас и сте в състояние да се защитите, няма ли да го направите? Стъписаните другари обаче кротуват като да са глътнали черноморска вода край някоя резиденция.

Предполагам, че мнозина се питат как е възможно да си бил толкова нагъл, на какво си разчитал, когато толкова брутално си нарушавал законите с харчове, които явно са уязвими при всяка обективна проверка. И аз това питам – защо никой не ги пита ( буквално отсъстват от медиите). И защо те самите нямат желание да се появят публично, да поискат думата и възмутено да отхвърлят трупащите се обвинения срещу тях?

Наглостта в такива извънредни количества явно е сравнима с агресията на страхливеца. Паднеш ли му в беззащитно състояние, ще те смаже. Но смелостта му се изпарява на секундата, когато се окаже в партер. И…млъква Сигурно това имаха предвид, когато обещаваха, че ще бъдат конструктивна опозиция- че ще заемат тази безпомощна позиция и ще се надяват да не боли много.


Коментари
13 comments for “Конструктивната (о)позиция в партер”
Прилага се, според мен, знаменитата противотайфунна формула на известния деец на международното работническо и социалистическо движение Тодор Живков: „Да се снишиме!“ (ударението на първата сричка). Прогноза за срока на снишаване: „Всяко чудо – за три дни!“ (автор на формулата – неизвестен).


Коментар от: Georgi Georgiev | август 7, 2009, 20:06
Не знам защо, след прочита на тази „поредната стрела в сърцето на българина“ забита от г-н Инджев , се сетих за блестящото заглавие на едно от творенията на М. Кундера: Непоносимата лекота на битието. И по-точно изразът „Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай!“ Тягостно и тъпо е, театъра на абсурда да се разиграва пред очите ни, а ние дотолкова да сме обезумели от политически вменената депресия, та не се сещаме, че това е нашият живот, в реално време,че не сме си облекли изпраните дрешки и посетили ТЕАТЪРА, а нахалните театърмайстори са прескочили оградата на дома и разиграват по-скоро клоунада: наистина във всеки дом, всеки ден, дълги години, съпоставими с времето на няколко поколения.С детска лековерност и лековат идиотизъм всички ние-дори четящите злободневни есета на И. Инджев, отказваме да приемем, че това е държава приличаща на забавачница- от десятки години ни разказват вълнуващи приказки. И какво от това? Непоносимата лекота на битието убива най-доброто, според мен,качество на хомо сапиенса обитаващ държавата БГ-самочувствието, че е равен, дори забележителен в световното семейство на народите, които изграждат съвременно бъдеще за децата си.Въпреки, че има малки изключения, даващи надежда за прекратяване на амнезията.

Модните агенции като инкубатор

Характерно за този тип проституция е, че не попада в полезрението нито на полицията, нито на медии или политици, но най-много се ползва именно от тях. Моделът на този вид проституция е центриран около агенциите за манекенки, които обикновено са собственост на жени - приятелки на лидери на икономически групировки и бивши силови структури.

Елитните проститутки карат скъпи коли, живеят в луксозни жилища и имат огромни разходи за козметика. Ако ползват наркотици, най-често употребяват кокаин.

Основният механизъм за наемането на момичета за луксозна проституция са конкурсите за красота в големите градове, които са насочени главно към момичета на по 15-16 години. След като бъдат избрани, им се предлага да продължат обучението си в "школа", което според изследването дори и за семейства с много добро материално положение се приема като "суперстатут". Приемането на предложение за работа води до създаване на своебразна зависимост на момичето към агенцията, като тя се превръща в основа за прехода от професионален модел към платено компаньонство и после - към платен секс. Авторите отбелязват, че в интервютата изпъква, че сексуалната услуга придобива специална ценност, приема се като ефективен бизнес инструмент.

Най-важната част в агенциите е "ядрото"- това са манекенките, които получават най-добрите поръчки и имат лични отношения с мениджърите, които често принадлежат към високите етажи на организираната престъпност. Когато агенциите са към някоя силова групировка, има специализация на модели за ключови личности в нея. Често елитните проститутки са инструмент за създаване на контакт и осигуряване на влияние сред политици, магистрати и бизнесмени, за което при успех те получават възнаграждение.

Интересното е, че част от елитните проститутки са т.нар. звезди - познати лица от попфолка, телевизиите и др. Те работят епизодично, на високи цени и приемат предложения, в които виждат допълнителен интерес.

Цените на елитните проститутки започват от 500 лв., като средните цени надхвърлят 2 хиляди, защото не става въпрос за почасово обслужване, а за компания през цялата вечер. Често сексуалните услуги се заплащат под формата на скъпи подаръци или предоставяне на собственост.

------------------------
Българските проститутки в чужбина изкарват между 900 млн. и 1.8 млрд. евро годишно, което е между 3.6 и 7.2% от БВП на страната за миналата година. Между 180 и 360 млн. евро се връщат у нас, смятат експертите, а оборотът на вътрешния пазар е близо 170 млн. лв. В тази сума не се включват курортната и граничната проституция, която е трудна за проследяване. Това твърди докладът на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) "Организираната престъпност: пазари и тенденции", представен миналата седмица.

България се нарежда на първо място по сигнали за сексуална експлоатация в Холандия и на трето по същия показател в Германия, което според авторите илюстрира мащабите на проблема за българската проституция. Това явление все повече се осъзнава като реален проблем заради зависимостта между платените сексуслуги и организираната престъпност и заради връзката на проституцията с трафика на хора.

Зараждането и развитието на българския пазар на сексуслуги става след 1989 г., но процесът е бавен. Което не пречи българският вътрешен пазар да се свърже с международни своднически мрежи, като в началото доминиращи са албанските. При тях насилието е неотменна част както при набирането на момичетата, което става чрез отвличане, така и при контрола им на терен. Най-силно влияние върху българския пазар на проститутки оказва руският модел.

По време на югоембаргото се засилва сътрудничеството на силовите групировки със структурите на организираната престъпност в Европа.

Улична, клубна, курортна

Уличната/магистралната проституция е най-ниското ниво в сертификационната скала на тази дейност. Причините момичета да излизат на улиците, за да продават телата си, са безработицата, мизерията и ниската квалификация. В някои ромски семейства дори има традиция младите жени да се продават срещу 500 до 1000 лв., за да бъдат проститутки. Друг начин за набиране на момичета е отвличането. Цената на сеанс с магистралните проститутки е между 5 и 30 лв. в зависимост от желанията на клиента, мястото и качеството на услугата. При този тип проституция има два вида контрол от страна на сводника - той може да стои встрани и да наблюдава сеанса, като след приключването му веднага прибира парите (в повечето случаи делът на сводника е до 70%). Другият начин за контрол е чрез поставяне на дневна норма, която, ако проститутката не изпълни, обикновено е наказвана физически.

За да работи на определено място и за определен сводник, проститутката трябва да плаща такса на отговарящия полицай и на боса на престъпната група, са казали интервюираните при подготовката на доклада на ЦИД.

Клубната любов е следващата стъпка нагоре в кариерата. При нея сводниците се занимават с организационните детайли, като осигуряват терен, свързват се с клиентите и предпазват от проверки. Тук грижата за момичетата е по-сериозна, защото сутеньорите гарантират необходими медицински прегледи. Клубните проститутки са най-често българки (а не както е при магистралните, които често са от малцинствените групи) и имат повече сигурност, почивни дни и пари за дрехи. Цената им се движи между 30 и 70 лв.., а при нестандартни желания на клиента се увеличават с 50%. Парите обикновено се поделят или поравно, или 30 на 70 в ползва на сводника.

Клубната проституция има свое вътрешно разделение на публични домове, по телефона и в барове и заведения.

Бумът на сексуслугите по морето е през активния летен сезон, когато от цялата страна там се струпват жрици на любовта. Курортната проституция е добре организирана и силно обвързана със собствениците на хотели, като някои от тях имат добри връзки с политическите елити и затова остават извън обсега на полицията. Според източниците на изследването този дял от пазара се контролира изцяло от бившите силови групировки, като проститутките и сводниците са по-скоро "служители" на определена групировка, отколкото автономни единици.

Трафикът на хора

Най-често жертви са жени на възраст между 18 и 25 години, които са безработни и без доходи. По данни на Центъра за рехабилитация на "Асоциация Анимус" 43.5% от жертвите на трафик са живели в семейства с брутални форми на насилие. Според Националната следствена служба (НСлС) сред най-силно засегнатите от трафик на хора райони са Бургас, Русе, Пловдив и граничните като Свиленград и Петрич.

Според непубликувано изследване на фондация "Асоциация Анимус", цитирано в доклада, 38% от пострадалите са въвлечени чрез отвличане от улицата, 33% са заминали с обещания за добра работа в чужбина, a 22% са продадени от роднина. Откроява се тенденцията набиращият жертвите да е познат, а понякога и техен близък. Механизмите за контрол са различни - обвързване чрез дълг, отнемане на личните документи, изолиране и всякакъв вид насилие.

Според проучването доброволната проституция извън страната е типичното явление, а насилствената е значително по-малко разпространена. Същевременно обвинението в трафик и сексуална експлоатация се е превърнало в ефективен инструмент при конкуренцията между различните своднически мрежи. Самоопределянето като жертва на трафик в много страни от ЕС се оказва добра възможност за проститутките да се легализират на трудовия пазар в Западна Европа, включително в същия сектор на услугите. При опитите да се проследи каква е съдбата на жертвите за по-голямата част от тях се оказва, че и след това момичетата продължават да работят за друга сводническа мрежа, личен сводник или за себе си.

Голяма част от трафика на хора в Европа е в ръцете на организираната престъпност заради огромните печалби, които носи. По данни на НСлС едно момиче осигурява между 12 хил. и 18 хил. евро на месец, а шест момичета са достатъчни да гарантират доход от 1 млн. евро. за година.

През 2002 г. моделите на българската проституция извън страната се променят, като вместо момичета, които са изнесени да проституират от собственици на клубове, вече преобладава моделът "дребен и семеен бизнес". По последни изчисления момичетата, които проституират извън България, са между 18 хил. и 21 хил., а около 40% от тях са регистрирани като постоянни жители в български градове.

Според представители на криминалните структури напоследък пазарът на проституцията заедно с бизнеса с недвижими имоти превъзхожда пазарите на наркотици и контрабандата със стоки. Подобно на вътрешните пазари сводниците разпределят постовете на европазара. Така някои български градове покриват региони в Европа. Например Пазарджик, Стара Загора и Хасково изнасят момичета за Австрия, Франция и Германия; Пловдив - за Италия и Белгия. Според доклада основната причина за това териториално разпределение е, че криминалните структури по места пренасят своята дейност в съответния район.

Бъдещето - внос на клиенти

Тенденциите на пазара на проституция се определят като противоречиви. На първо място, данните сочат, че вътрешното потребление на сексуслуги нараства. Забелязва се вълна от аматьорска проституция - приемане на платен секс до три пъти седмично, като се заплаща с пари и подаръци. Според изследването секстуризмът ще започне да конкурира т.нар. експортна проституция, защото според предприемачите внасянето на клиенти е по-добра алтернатива от износа на момичета. По данни на ООН всяка година между 2 и 4 млн. души по света стават жертви на трафика на хора
Всяка година в Европа жертви на трафик стават около 500 000 души, повечето от които са жени и момичета, заставени да проституират
По данни на Държавния департамент на САЩ 80% от жертвите на международния трафик са жени, а 70% от тези жени и момичета стават жертва на сексуална експлоатация
Смята се, че на година от трафика на хора се печелят между 7 и 13 млрд. щ.д.
Над 10 000 българки ежегодно минават границите на различни страни в цяла Европа, за да проституират, сочи статистиката за 2003 година.
Според американското правителство, всяка година обект на незаконен трафик стават между 800 и 900 хиляди души.
Годишният оборот на трафика с хора е над 7 млрд. долара. Само наркотърговията и продажбите на оръжие, генерират по-големи печалби за престъпния свят.Според експерти от "Хюмън райтс уоч" трафика на женска плът получава известен тласък, макар и недиректен, след терористичните атаки на 11 септември, когато много западни държави наложиха по-строг имиграционен контрол, и потенциалните бежанци започват да търсят заобиколни начини за установяване в тези държави.
11.2 на сто от проституиращите насила жени в Германия са българки, обяви в свой доклад през август 2003 г. Федералната криминална служба. Българките са на трето място сред проституиращите жени в Германия след рускините и литовките. Повече от половината от жените са били примамени във федералната република с обещания за легална работа. 40% са вербувани от "импресарски" агенции и обяви.
България бе поставена в една група с още 75 страни, които са източник и транзитна територия за сексуални робини. Това стана ясно през юни 2003 г. от годишния доклад на Държавния департамент на САЩ, посветен на незаконния трафик на хора по света. Български

Страните членки на НАТО, в рамките на международната кампания за борба с тероризма са ангажирани в операция "Трайна свобода" в Афганистан. То беше да се отстранят режима Talibanu в страната, и по този начин подкрепа, която той дал на терористични организации, включително и Ал-Qaidzie отговорен за атаките от 11 септември. След завършването на пряка военна кампания в Афганистан взе контрола на ISAF (Международната помощ сили за сигурност). НАТО пое от Националната организация за мисията на Съединените щати команда 11 август 2003 година. ако се приеме, че тя ще продължи да остане в Афганистан под егидата на ООН, както и че участват в него ще бъдат в състояние да извън Алианса партньори.
. При обсъждане на участието на НАТО в борбата срещу международния тероризъм трябва да се подчертае постигането на Пражката среща на върха  [12]. На тази среща, проведена на 21 ноември 2002 година. Държавите-членки, най-важно изявление на Алианса да се адаптират към ситуацията на терористичната заплаха. Тези изявления са били предназначени за подобряване на оборудването в Алианса средства и средства за преодоляване на предизвикателствата в областта на сигурността, включително с международния тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение. Този документ се понятието военна борба в защита срещу тероризма, подчертава осъжда тероризма във всичките му форми и прояви. Е избрана също така ще създадат инструменти за борба срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, включително създаване на аналитични лаборатории, група отговор, отбрана срещу оръжията за центрове N (uclear) Б (iological) C (hemical) и болестите, системи за наблюдение. Укрепване на противодействието срещу кибер атаки също дойдоха в планове, съдържащи се в декларацията. Намерението на страните, участващи в срещата на върха е да продължи да допълва по-горе споменати в усилията за предотвратяване, управление на кризи и след конфликта реконструкция.
За да обобщим това кратко описание на НАТО, тя трябва да се подчертае различното естество на дейностите, извършвани от анти-терористични Алианс за военно и политическо равнище, по-скоро, отколкото в областта на икономическите, социалните и сътрудничество от страна на правоохранителните органи или правосъдие.


ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ

Като най-големия форум за международно сътрудничество е организация, която има голям ефект от реализацията на усилията за борба с международния тероризъм. . Според наскоро създадена работна група по въпросите на доклад на Организацията на обединените нации и терористични организация трябва да се стреми да поддържа основните принципи на Устава на Организацията на обединените нации, чието централно значение и са оспорени и застрашени от явлението на международния тероризъм  [13].
Дейностите, в съответствие с Организацията трябва да се стреми към trzyczęściowego доклад стратегически подход между глобалните усилия за:
а)       обезкуражи уязвимите групи прибегне до тероризъм
б)       отнемане на групи, както и средства за изпълнение на дейностите на терористична
в)       подкрепа на базата на широка основа на международното сътрудничество в борбата срещу тероризма.
По отношение на превенцията uciekaniu за групите в неравностойно положение на терористична организация, отбелязва усилията си в създаването на стандарти, защита на човешките права и комуникация. Обединените нации лидерство за създаването на ефективни и универсални правни инструменти.
Организацията се предприемат стъпки към защита на правата на човека в две условия: първо, зачитане на човешките права на злоупотреби, като източник на появата на терористични заплахи. Вторият аспект в борбата срещу тероризма като явление, което е изначално вредни за основните човешки права. Организацията на обединените нации е задал същия акцент върху факта, че всички форми на борбата срещу международния тероризъм трябва да се извършва при зачитане на правата на човека.
Основната структура на системата на Организацията на обединените нации комитет за борба с тероризма. Цялата система има за задача да насърчава и подпомага дейността на изпълнението на планираните мерки и przedsiębranych комитет. Специални О Н С също изпълнява ролята на модели за създаване на законодателството на държавите-членки позволяват съвместимост на националните правни системи с международните актове и резолюции в uchwalanymi организация.
За дейността на организацията в борбата срещу тероризма се осъществява не само под формата на вътрешни и многостранни инициативи в държавите-членки повече от организации. Това включва не само политически съвместна декларация и подписването на документи prawnomiędzynarodowych (включително и създаването на сътрудничество от страна на правоохранителните органи и съдебната власт), но също така и създаването на специална агенция за сътрудничество в тази област, борбата срещу финансирането на тероризма, създаване на групи за подкрепа за страните в областта на правна, финансова и други действия за борба с тероризма. Обединените нации също работи чрез увеличаване на вътрешното единство на нейните собствени, подобряване на работата си, натиснете на всички части на системата в различни аспекти на борбата срещу тероризма и изграждането на капацитет и средства за ефективно и пропорционално отговор на терористичната дейност.





ОБОБЩЕНИЕ

За да се обобщава по-горе анализ и извършени, за да може най-организирани и структурирани знания, свързани с международното сътрудничество, или най-малкото общо описание, че е важно да се подчертае, е факт. Разглеждане в текста на организации, въпреки че най-добре е известно, са само на няколко съществуващи в света и на съвременния международен ред. Те бяха избрани поради специфичната им - и уникални решения, които се прилагат в, пред заплахата от международния тероризъм.
Затова си струва да се запомни, че:
1.       Съветът на Европа е организация, която се прилага за профилактика и борба с тероризма в най-дълбоката равнище чрез насърчаване на постигането на демокрацията и на основните човешки права, и по този начин, действащи в борбата с причините за тероризма, а не срещу него;
2.       Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е да координира международните усилия за борба с тероризма - не само на равнището на отношенията между държавите, но и на равнището на отношенията между международните организации,
3.       Европейският съюз е ангажиран със съвместимостта на правните системи на държавите-членки да осигурят най-ефективно сътрудничество на държавата за създаването на "зона на сигурност и стабилност" преки действия за борба с тероризма от страна на създаването на инструменти за борба срещу финансирането на тероризма;
4.       НАТО е съюз на восък и отбранителни мерки, използвани от него за целите на отбраната на САЩ срещу тероризма с военни мерки, включително използването на военните сухопътни, морски и въздушни военни операции и мащаба на нападение срещу държава, заподозрени в подпомагане на терористични организации;
5.       Организацията на обединените нации е най-важен форум за международното сътрудничество на основата на политически и правни позволява страни, които не само обсъдят мерки, които да бъдат използвани в борбата срещу тероризма, да съгласува позициите, но и създаването на международни правни инструменти, които оформят съвременната реалност по отношение на нейните prawnomiędzynarodowym.
Разнообразието от начините и средствата, използвани от организациите да приложат обсъдени на една и съща цел, а именно борбата срещу международния тероризъм дава картина на средствата и методите за тяхното използване от страна на международната общност. Всички дейности са предназначени да обслужват една цел: поддържане на международния мир и сигурност, и по този начин да запази съществуващия международен ред.
________________________________________
________________________________________
СтатиятаКраят на студената война и рухването на социалистическата система постави арабското общество в твърде незавидно положение. С изострянето на социалните противоречия в него, съпътствани от неразрешения и задълбочаващ се проблем с бедността, сила започват да набират фундаменталистичните идеи. Възникнаха ислямски фундаменталистични организации и движения, които все по-настойчиво започнаха да апелират към възраждане на традиционната ислямска държавност в качеството є на единствен верен път на развитие и противопоставяне на Запада. Политическият вакуум, образувал се с провала на социализма като идеология, постепенно започна да се запълва от мюсюлманските държави под идеологическото им знаме - исляма. Последните заеха мястото на срещуположния на Европа и САЩ полюс. Все по-често започна да се говори за сблъсък на цивилизациите.

По пътя на налагането на либерално-демократичните принципи в световен мащаб, САЩ и Европа подцениха и съвсем пренебрегнаха чисто икономическите проблеми на ислямските държави. Още повече, видимите контрасти, подплатени с високомерие и пренебрежение, започнаха да пораждат вражда между тях.  Именно днес, в началото на 21-и век, на преден план излезе парадоксът, състоящ се в това, че глобално лансираните от Западна Европа и САЩ ултралиберални демократични идеи за стопанско развитие, практически не предлагат работещи формули, които да позволят в обозримо бъдеще да бъдат разрешени такива глобални проблеми, какъвто е проблемът с бедността.

Така сложилата се обстановка неминуемо поражда сериозен, нетрадиционен и непредвидимо продължителен конфликт, при който социалната безперспективност на поколенията и невъзможността да се удовлетворят най-насъщните човешки потребности, подтикват мюсюлманското общество да се обърне към традиционния ислям, като при това започва да генерира атентатори-самоубийци. По правило те се определят от двойката понятия ислям-тероризъм. Всъщност обаче, в триединството бедност - ислям - тероризъм, бедността и тероризмът са по-силно взаимообвързани. Именно бедността е условие за възникване и развитие на тероризма като концепция и практика. Бедността има своите исторически корени и съпътства нашето съвремие, обусловена от редица разнородни фактори. Въпреки че е социално-икономическа категория, бедността поражда последствия най-вече от психологическо естество. В ислямския свят днес бедността е политическа карта в ръцете на арабския елит, обвързан с американските интереси, а играта с нея рецидивира в религиозен ислямски екстремизъм от различен характер, създал предпоставка за разнородни терористични изяви.

Що се отнася до исляма, то той е само религиозната форма, в която е вкаран тероризмът с цел да се отклони вниманието от решаването на по-сложния глобален проблем - бедността. Всъщност борбата с тероризма трябва да се води не толкова на идейно, колкото на социално-икономическо равнище, не само на полето на исляма , а най-вече като борба с бедността в световен мащаб.

Ислямският екстремизъм и тероризъм не призовава към насилие по традиция. По своята същност ислямът като трета по ред възникнала монотеистична религия, ревизира отделни постановки на предходните й юдаизъм и християнство. Същевременно обаче ислямът потвърждава общия произход и на трите религии. При това днес мюсюлманите воюват не срещ&

Елате в България – тук можете да убивате безнаказано!Понеделник, 10 Август 2009, автор: Огнян СтефановA+
A-
    Колегата Огнян Бояджиев е в реанимация. Не знам точно какво и как му се е случило. Но знам със сигурност, че е нещо ужасно. Аз наистина знам! Мога да му кажа само, че ще мине през един ад, в който най-помага стискането на зъби и вярата – в Господ и лекарите.
А те във Военно-медицинска академия наистина са добри. Сестрите и санитарите – също. Ако в такава ситуация може въобще да се говори за някакъв късмет, то той е в това да попаднеш в подходяща болница.
В новините съобщиха, че Бояджиев е по-добре. Слава Богу.

Още щом качихме в сайта новината за нечовешкото нападение срещу Огнян Бояджиев, в коментарите на читателите се появиха всякакви догадки, предположения и версии. Това е българският начин за един човек да се изрекат освен пожелания за здраве и всякакъв род съмнения. Отвратителна българска черта! Болни мозъци хукват по пътищата на развинтената си фантазия и са в състояние да омърсят и най-очевидната трагедия. Пласират се подмятания и коварни питания като: ама той да не би..., а дали не е..., ама защо точно него... На такива пожелавам подобно нещо да се случи поне веднъж на самите тях или на техен близък. Няма друг начин нецивилизования човек, неандерталеца да усети болката от това да си жертва! Страшното е обаче в това, че не толкова самият примат е виновен, колкото изкривяваната целенасочено години наред ценностна система. Вече сме склонни да търсим и зад очевидното някакъв подтекст, някакъв пошъл знак. Такава е действителността. Уж всичко е както у другите народи, но с малки разлики. Тук министрите говорят за закон и ред, а правят точно обратното. Скъпи пиари представят големият политик за божа кравичка, а всъщност става дума за вълка, накичил се с бонето на бабата на Червената шапчица. Президентът разговаря културно с млади програмисти и математици, но не знаем нищо за участието му в поредния лов. Приближените му твърдят, че това е личен живот, но сами знаят, че въобще не е така. Държавният глава е публична личност и е пример за много българи. При него не може да има скрито-покрито, таен и явен живот, черно и бяло – не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Иначе плъзват слуховете и нищо не може да ги спре. Какво от тях е вярно и какво – не, вече няма значение, защото когато един човек живее в два свята, с поне два образа, няма как да бъде това, което иска да виждаме. Няма чак такова огледало.

Направих това отклонение, за да обясня, защо не се броят на пръсти махленските клюкари, които във всяко нещо съзират пикантерии и гадости.

А би трябвало да е другояче.

Разследващи и прокурори да се вземат в ръце и поне веднъж, що се отнася до подобни нападения, да разкрият извършителите и поръчителите. Колкото по-бързо стане това, толкова по-малък е шансът на болните мозъци. Няма измислен друг начин за поддържане реда и спокойствието в една страна. Бездействието на прокуратурата (преди време градският прокурор на София Николай Кокинов обяви тържествено, че от години не е имало нападение срещу журналисти) превръща медийното и общественото пространство в развъдник на целенасочени манипулации от заинтересованите страни. Не казвам дали това се прави умишлено или поради некадърност, но е факт. Всяко неразкрито престъпление е стимул за нови. Чувството за ненаказаност и недосегаемост дава огромно предимство на лошите пред добрите.

Има и още нещо. Досега пребит политик, прокурор, министър и нагоре няма. Но обикновени хора стават жертви на садисти, организирани престъпници и бандити-единаци всеки ден. Необикновените българи са по партита, на яхти, в именията си в чужбина, в държавните резиденции. Тях криза и бандитска ръка не ги лови. Сякаш има някакъв неписан договор или споразумение между лъскавата класа и престъпния свят. Нещо като „ние няма да закачаме вас, а вие – нас”. Харта за ненападение на заможните и силните. Сякаш са един отбор. Другите – да се оправят сами.

Случилото се с Огнян Бояджиев ни показва за пореден път, че у нас човек не е защитен дори в дома си. Каквото и да се изговори за намеренията на властта да се справи с лошите, това ще си останат празни приказки, ако не бъдат хванати извършителите на поне едно подобно престъпление. Защото не е нормално лекарите да имат последни думата всеки път, когато лъсват провалите на политици и властници.

Огняни е пример за много българи. При него не може да има скрито-покрито, таен и явен живот, черно и бяло..." Пребит, клан, но оживял журналист е в пъти даже повече важен от държавен глава!!!?Той носи най-тежкия обществен дълг и е длъжен да разкрие всичко за себе си!!!?Особенно когато е работил в

Оттатък Вардара трябва да се научат, че България безкомпромисно ще защитава гражданите си, ако правата им се нарушават, без да робува на общата романтичната история.

Ана Кочева

, дават основание да се смята, че мотивите не са само от юридически характер. Налице са твърдения на семейството на потърпевшата, че те имат връзка с публично изразеното българско самосъзнание на Спаска Митрова. Констатирани са и други факти, които пораждат съмнения, че български граждани, както и македонци с българско национално съзнание, се подлагат на административен, полицейски и друг натиск само заради волеизявата си.

Съвсем ясно и обективно МВнР посочва още, че България ще отчита подхода на македонската страна в такива случаи като един от критериите, по които ще се оценява готовността на страната да извърши промените, позволяващи европейска интеграция на Република Македония. Настоява се въпросът да бъде спешно изяснен.

За пръв път от много време насам ставаме свидетели на категорична и недвусмислена позиция, изразена от страна на българската държава по отношение на югозападната ни съседка, в която не за пръв път българското самосъзнание и неговото заявяване стават обект на преследване и санкции. За сметка на това обаче е всеизвестна преднамерената и дългогодишна антибългарска политика, провеждана последователно и по Коминтерновски от македонистите, които я подправят обилно със съброманска гарнитура.

Новото българско правителство, което вече си има и министър на българите в чужбина, при това добре известен с позицията си оттатък, прави заявка за нов тип отношения с комшиите ‒ но не на принципа „каквото повикало, това се обадило”, както се опитват да изтълкуват в Скопие официалната ни позиция. Всъщност, следват се неотстъпно европейските критерии за защита на несправедливо обвинени наши граждани вън от държавните граници и така би трябвало да бъде, независимо дали оттатък Вардара това им се нрави.

Честите снизходителни реверанси към по‒малкия „брат” заради общата романтична история само изостриха нахалството на някои ненаситни расистки (б.р. - българите били татари) кръгове в Р Македония, свикнали „со кротце и со благо” да бъдат галени от България по посока на косъма. А те неизменно да отвърщат „со кютек”; да ни наричат "гюбрета" или за разнообразие "бугарски кучки".

Вярваме, че този акт на новото българско правителство няма да е еднократен и ще се предприема винаги, когато българин има нужда от държавата си, независимо от това къде се намира. Експремиерът Станишев обичаше голословно да казва, че България е там, където има дори само един българин. Сега обаче съзираме амбиция с конкретни действия това да започне и да се доказва.
прочетете още...
▶Мощно порно с Луи, Ян, Петко, Карак и други в медиите ▶ДАНС откри бюст на Зорка Първанова гола. О-став-ка! ▶Новата власт залюби данайците ▶Как да разкараш курортистите за по‒малко от 10 дни

 Иво Инджев ⋅ август 11, 2009 ⋅ Коментирайте
„ Никога не е имало политически чадър” е качулката, която след дъжда от обвинения срещу неговото управление се опитва да нахлузи Сергей Станишев. Наметнал се е с тази фраза на заседание на партийното ръководство. Предизвикано е очевидно от надигащия се вътрешен бунт, задействан от мълчаливия отказ от самозащита на партията ( равносилен на самопризнание) срещу проливния дъжд от обвинения към нейното управленско наследство.

Станишев най-после изплува. Принудиха го другарите му. Като Румен Овчаров и Румен Петков. Те му се опълчиха с публичните си изяви ( и постъпки, защото Петков демонстративно напусна шефското си място в БСП като протест срещу пасивността на Станишев).

И какво избира да каже в своя защита бившият премиер и (все още) лидер на БСП? Избира една продупчена лъжа – че нямало партиен чадър над далаверите по негово (премиерско) време.

В момента премиерстването на Станишев е под лупата на новата власт, която разбира, че легитимността й в очите на доверителите се определя от разкритията за кражбите на старата. Едно единствено доказателство за чадър над крадливи чиновници да бъде доказано и Станишев ще бъде закован в хербария на дъската на позора в музея на провалените управници.

Обвиненията валят денонощно. Задава се потоп за бившите властници. Но вместо спасителната за тях истина на ( национално отговорното, нали така приказваха те срещу критиките на опозицията) те избират да отричат чадъра си.

Това ми е познато. Няма такова нещо, като „ български чадър”, упорито твърдят и до днес Станишев и другарите му, независимо от убийствените доказателства за обратното. Последиците от този отказ да бъде потърсена истината, колко и да е болезнена, водят до също толкова познатия резултат: който чадър отрича, от чадър ще се намокри.

,

Предизвикателството на родните далавери от международен мащаб
от Иво Инджев ⋅ август 11, 2009 ⋅ Коментирайте
Сред пороя от информация за разследвани злоупотреби вниманието ми беше привлечено от едно име. Не е Първанов, макар и Той (!) да е споменат в потeнциален списък на виновници за нарушения на екологичните правила.

Нашите герои от този списък са от онези, които идват и си отиват. Докато тук става дума за друго, за нещо непреходно по нашите земи, което идва и не си отива. Става дума за Юрий Лужков, несменяемият кмет на Москва. Както и друг път съм споменавал, той е единственият категорично посочен отрицателен герой в книгата на американския високопоставен дипломат Строуб Талбот ( пряк участник в подготовката и срещите на най-високо американско-руско ниво от 90-те години, чак до възкачването на Путин на престола в Кремъл).

При цялата си дипломатичност Талбот говори за Лужков като за човек, известен с тесните си връзки с престъпния свят.

И ето че най-неочаквано откъм новата администрация тук, призвана да решава свързаните с екологията въпроси, се дочува вероятност да бъде търсена отговорност от Лужков за грандиозните му строителни деяния в природния резерват край устието на Камчия. Направо не ми се вярва!

А не ми се вярва, защото Лужков отдавна се е наместил в този български природен рай и се разпорежда там със самодоволството на дворянин спрямо крепостните си селяни. Последният път, когато посети България, нашите телевизии едвам си го поделиха да му посветят колкото се може повече телевизионно време, в което той обясняваше какво благодеяние прави на България с инвестициите си. И плащал, както господарски се изрази самият той, „московски заплати”!

В момента на обектите в уникалния природен феномен край устието на Камчия цари строително затишие. Шумно е само на „руския плаж”, както вече е популярна ивицата, охранявана и поддържана специално за руските гости. Там можеш да си вземеш душ само, когато русначетата плажуват. Щом ги приберат ( под строй и зорка охрана), водата в душовете спира – за българи не може.

Още през 1998 г. на същото място имаше табела, която предупреждаваше, че това е място за плажуване само за руски групи.  ( Дружбата на Лужков с кметовете ни, още при Софиянски, е стара). А гората отвъд пясъка беше оградена откъм морския бряг с бодлива тел.

Над дърветата застрашително се извисяват три огромни стрели. Размерите на крановете  показват какво предстои да се случи, когато сезонът приключи и започне същинското строителство .

Близо до мястото, където Камчия се влива в морето, се вижда само един хотел за руски групи- през лятото са деца от „Наши”( дори на плажа те се явяват с партийните си атрибути, с червени шапки и връзки, досущ като пионерските от едно време). Това е младата смяна, пионерско-комсомолската организация на путиновата управляваща партия. А в края на сезона пристигат руските ветерани.

Лужков много се гордее с тази социална придобивка, контролирана от него. А и българските медии изпонаписаха задъхано възторжени репортажи за отличната дисциплина на русначетата, едно от които дружно било прогонено и върнато в родината си, защото си позволило да изпсува ( в „Стандарт” ни осведоми за тази трагедия).

Така е. Дисциплинирани са. С очите си видях. Само с разрешение се къпеха.  Преди това, сутрин пред хотела, строени в кръг, нещо ги инструктираха.

Но ще е много интересно да разберем кой, как и в каква степен е спазил дисциплината, т.е. закона, когато е давал разрешения да се трои в резервата. И срещу какво…

Впрочем има една наистина деликатна подробност. Лужков и Бойко Борисов са се срещали многократно като кметове. Изиграха доста „мачлета” заедно. Последният път, ако не греша, Борисов и отборът му , надвиха решително отбора на Лужков в поредното приятелско ритане на московски терен.

Топката сега е в премиера Борисов. Ще бъде международно интересно да се види как ще я отиграе. Защото това е мач от световната лига. Не би трябвало да е приятелски, а също толкова сериозен, колкото цялото състезание за разкриване на останалите далавери в България, заради което избирателите се довериха на ГЕРБ като на свой отбор.

От троянския коневръз Първанов стана за мезе с воплите срещу възмездието
от Иво Инджев ⋅ август 11, 2009 ⋅ Коментирайте
Докато в БСП си почиват, преуморени от големите успехи, които отчетоха, техният ментор Г.Първанов иззе ролята им на опозиция и размаха пръст към новата власт. Предупреди я, да не говори за възмездие, защото така сме се връщали към едни други времена.

Ако греша, нека знаещите по-добре ме поправят, но ГЕРБ спечели изборите и то с убедителност, която може да се конкурира само от земеделците на Стамболийски от април 1923 г. ( вкарал след националната катастрофа от войните 212 депутати срещу 32 от всички останали партии) именно заради думичката”възмездие”. Това очакват хората от победителите, а не управленски чудеса.

В тази оценка може и да бъркам, но съм сигурен, че на Г.Първанов никак не му отива някак си по условие да представя победените на изборите като жертви. Този похват беше употребен вече веднъж в началото на 1990-та година, когато внушенията за очакван реванш по подобие на кървавите насилия след 9. 10. 1944 г. послужиха за потягане на червените редици. И както се видя, нищо подобно на „възмездие” не се случи. По-скоро агресията си остана характерна черта на „модерните леви”.

Случи се точно обратното. Подиграха се липсата на възмездие. Възмездието стана за мезе- само с него поемали вината. Изразител на изискана словесна и философска конструкция беше тогавашният червен депутат Филип Боков. За награда го издигнаха за президентски съветник и в момента си почива от битките като посланик ( за сестра му Ирина Бокова, също посланик, Г.Първанов лобира като кандидат за шеф на ЮНЕСКО навсякъде по света като за най-висша лична своя кауза)..

А ето и едно актуално свидетелство за модерна лява агресивност от госпожа Таня Стоянова, която ми написа следното по повод моя статия:

„Докато дочакаме да видим сбъдване на мъглявите надежди за „промяна“, усещането е по-скоро за война. След загубата на БСП, които паднаха от ниско, за това пък надълбоко, напълно са обезумели, до най-последната червена бабичка, която дръзна да удари по главата сина ми, само заради това, че й казал: „Честита загуба!“, а вечерта преди изборите на 4-ти юли, дъщеря ми, облечена с тениска на Синята Коалиция, беше полята от главата, през очите, с помийна вода, пълна с фасове от обслужващите предизборна шатра на БСП, а обяснението, вместо извинение беше – „Радвайте се, че не беше с киселина!“. Извършителят беше откаран от пристигналата патрулка в 1-во РУ, но, докато подадем официално жалбата, освободен през задния вход от кандидата за депутат от КБ Альоша Маков Даков. Случайно или не, на съпруга ми на същата тази дата 4-ти юли 1988г., националния празник на САЩ, служител на тогавашното Кинтекс му счупи ченето с боксов удар, след което безнаказано замина за САЩ, а двамата свидетели на инцидента отказаха да дадат показания”.

На тази споделена болка веднага се намери тържествуващ червен отговор, подписан с името Наумова, в който с типичната господарска злоба на другарите беше обяснено, че въпросните млади хора се били разминали леко и заслужават много повече, поне да им бъде „размазана мутричката”, щом си позволяват да дразнят червените.

Ето за такава „хрисимост” на „жертвите” говорим. А и за друго: точно на Г.Първанов, който ни върна на изходната точка от усилията да доказваме на съюзниците, че не сме троянски кон на Русия в Европа, не му прилича да ни плаши с това, че сме щели да се върнем към едни други времена.

Най-добре щеше и той като ръководството на БСП да помълчи и с това да признае без думи провала си. Защото като акушер на тройната коалиция е солидарно виновен за крайния резултат от това ашладисване. Но вместо това се обажда от троянския коневръз – неподготвен, както обикновено.

Полицейски (про)тест
от Иво Инджев ⋅ август 10, 2009 ⋅ Коментирайте
Всички знаем, че големите картини не бива да се разглеждат от малки разстояния. С нос, забит в „произведението”, най-много да регистрираш миризмата на химикали и някаква мацаница, която не можеш да фокусираш.

Щеше да бъде много удобно да изчакаме от разстоянието на времето да се изясни картинката, преди да оценим какво се случва в редиците на българските полицаи, настръхнали заради осъдителна присъда срещу техните колеги. Разбираема е солидарността им с поставените на подсъдимата скамейка събратя по професия, които при изпълнение на служебна задача са умъртвили криминално проявения Ангел Димитров ( Чората).

. Но вместо да се отдалечи от мацаницата новият шеф на МВР Цветан Цветанов взе страна с оценка, като застана на страната на осъдените полицаи, които очакват тежката дума на последната по веригата съдебна инстанция.

Разбираема е неговата професионална солидарност. И Румен Петков, негов предшественик на поста, но от БСП, постъпваше така. Михаил Миков, пак от червените, промени в това отношение тона и си позволи да не се хареса на „състава”( както казват там), макар това да приличаше повече на битка срещу влиянието на Бойко Борисов в МВР( смятан от Миков за подстрекател на недоволство в редиците на полицаите), отколкото на принципна позиция.

Овладяването на вълненията в полицейските редици, разбунени от строгите присъди срещу техни колеги, сигурно е много важен приоритет на властта, щом Цветанов, втори по ранг в йерархията й, рискува да оспори едно съдебно решение.

С това поставя на изпитание авторитета на правото. А и правото на (безпристрастна преценка) на авторитета, от чието име от години говори.