Трябва да внимаваме, затова сме дефинитивно ясна опозиция, с ясен профил и сме доброжелатели от гледна точка на колективните решения, които биха могли да се вземат при днешната ситуация, при сегашния дневен ред на правителството.” Така лидерът на ДПС Ахмед Доган коментира пред журналисти позицията „против” на ПГ на ДПС по гласувания днес мандат на кабинета „Борисов”.

„Ситуацията на г-н Борисов е сложна. Той има ПГ от 116 души, като 115 нямат опит. Аз пожелавам в най-близко време да асимилират необходимия парламентарен опит, да бъдат адекватни в НС. Например, днес мога да кажа, "че промоцията не беше по протокол". Парламентарният опит е капитал. Със 115 депутати, напълно нови, стъпваш на чисто, което е предимство. Обаче чистотата означава, че без никакъв опит започваш да правиш парламентарна дейност, закони, вазаимоотношения между НС и правителството. Ще бъде много неприятно, ако парламентът се превърне във функция на МС.”

На въпрос дали формулата на правителство на малцинството крие рискове, Доган отговори, че още е трудно да се дефинират техните параметри. Според него има още енергия, желание на другите парламентарни групи това правителство да започне със сравнително сериозни крачки. „ Държавата се нуждае от подобни действия, но опитът от последните 20 години  показва, че едно парламентарно малцинство рискува твърде много във времето от гледна точка на по-тежки решения на парламента, по-нетрадиционни решения на самото правителство, които трябва да се подкрепят от НС.

Последният пример е кабинетът Сакскобургготски. Когато се роди "Новото време", започнаха усложнения”, поясни лидерът на ДПС.

Все пак мисля, че  за начало мога да дам добра оценка на ситуацията, обясни председателят на ПГ на ДПС. „По традиция всяко правителство има право на аванс от 100 дни, през които трябва да покаже какво може - в кадровата дейност, по дефиниране на приоритетите и от гледна точка  на воля за дейност. Държавата действително е в много деликатно положение, не е толкова тежко, както го очертават, но предполага превантивни действия. Веднага след изборите прогнозирах, че първата година, година и половина ще бъдат много тежки от гледна точка на адекватна политика за преодоляване на кризата. Да се говори за криза, без да се знаят нейните параметри, е аматьорско. Да проверят сега реалните параметри - точно как стои приходната част, събираемостта, има тенденция да се увеличава делът на несъбираемостта.  По последна информация за послединя месец е 320 млн. лв.това означава септември-октомври правителството най-късно да е готово със сравнително точна, превантивна програма за актуализиране на бюджета, на неговата приходна и разходна част, което предполага тежки решения. „

На въпрос дали очаква прояви на реваншизъм от новата власт Доган заяви, че  тук-таме  има  като че ли изборни и предизборни настроения, но ако сме правова държава, не трябва да има реваншизъм. „Ако е нарушен законът, трябва да има санкции. Не би следвало да се допуска преследване на определени фигури, като моята персона, затова, че преча със самото си съществуване.”

[2009-07-27 16:28:33 ]



ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин вицепрезидент, уважаеми господин министър-председател в оставка, уважаеми госпожи и господа министри в оставка, уважаеми господин кандидат за министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, Ваши светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости! Изборът на правителство е най-важният акт на Народното събрание, отношението към който структурира управляващото мнозинство и опозицията. Подчертавам нарочно това, защото само за една седмица от старта на 41-то Народно събрание, включително и днес станахме свидетели на множество опити да се обезсмислят тези основополагащи за едно демократично гражданско общество категории.



Ние не споделяме опита парламентът да се представя като някаква аморфна маса, в която няма ясно изразен профил на управляващи и опозиция. Заличената граница между тях по принцип, а не по конкретни теми – отварям скоба, за да кажа, че по доста национално значими теми, така както е било, и това 41-во Народно събрание ще постига мнозинства ад хок, много по-широки от онова управляващо мнозинство, което се задава днес. Възможно е да стигаме и до консенсусни решения, но това не снема разбирането ни, че не е възможно да се заличи по принцип границата между управляващи и опозиция, защото така създаваме предпоставки, включително и за налагане на лична воля, което в учебниците по политология се определя и другояче. Точно за това ще изразим категорично и ясно отношение и към трите проекта за решения, което ще определи мястото на Движението за права и свободи като опозиция и на кабинета, и на управляващото мнозинство, което днешното гласуване ще оформи.

Вотът на 5 юли бе спечелен от партия ГЕРБ. Най-важната му характеристика е, че този вот бе пределно персонализиран. На 5 юли около 1 милион 600 хиляди гласуваха за ГЕРБ заради господин Бойко Борисов. Надявам се тази констатация да не засегне никого от тези 116 колеги от ГЕРБ, защото, първо, казаното е за техния лидер, и, второ, възможно е всеки един от тях сам по себе си, както се казва, да е от достоен по-достоен.

Фактът, че господин Бойко Борисов пое отговорността на министър-председател, трябва да се оцени по достойнство и той трябва да бъде поздравен за това без излишна куртоазия, с подобаваща сериозност, защото по този начин се покрива едно много важно условие за евентуално стабилно управление.

Дали обаче са налице и останалите предпоставки за стабилно управление?

Първо, независимо дали ще продължавате да спорите за това или не, пред нас е фигурата на един кабинет на малцинството в 41-то Народно събрание. Предвид на особената чувствителност на колегите от ГЕРБ тутакси уговарям, че малцинство не значи малко, но не значи и мнозинство.

Уважаеми колеги, вие спечелихте с много, но не сте мнозинство. Не ви стигат 5 до необходимите 121 по Конституция.

Да припомня, преди 8 години царят спечели 120 и макар да бе само на един мандат от самостоятелното мнозинство, прибягна до коалиционната формула. Вероятно с присъщата си мъдрост бе прозрял, че развитието на политическия процес в България не е на етап, който да позволи да се понесе правителство на малцинството. Дали сега подобна формула би била успешна и дали 41-ят парламент вече е узрял за нея, ще покаже времето.

Въпросът е не дали ще получите подкрепата на партиите извън БСП и ДПС. Те ще ви я дадат, най-малкото защото няма друг полезен ход. Въпросът наистина е: срещу какво или, с други думи, доколко ще е принципна и най-вече колко ще трае подкрепата?

Това все пак не е Движението за права и свободи, която партия владее изкуството да генерира стабилност на управлението и знае да крепи и знае да крепи дори когато основният субект на властта е разколебан или даже разединен. (Смях и весело оживление в средния блок и дясната половина на залата.)

Ще прокънтят тези думи, уважаеми колеги …

Много е вероятно метафората за вълците в овчи кожи да не се отнася непременно до ДПС, а да има други адресати. На нас не са ни нужни метаморфозите от вълка до овцете и от овцете до вълка, защото поведението ни е предвидимо. Ние сме наясно, че не се нуждаете от нашата подкрепа. По-важно е, че сме наясно и защо не можем да я дадем. Ние по-скоро ви трябваме като разграничителен маркер за бързо изграждане на партийна и на управленска идентичност, но имаме съзнанието, че нищо в политиката не е вечно, включително и това усещане за изолиране на ДПС, което по конюнктурни, а не по същностни съображения се създава.

Да се върнем към основната тема. Защо, въпреки че е откровен риск, така упорито се налага кабинет на малцинството? Не вярвам да е въпрос само на манталитет. Възможни са и други отговори, от които категорично бихме искали да се изключи хипотезата, че артикулираната при откриването на 41-то Народно събрание идея на господин Яне Янев за ограничен мандат на това Народно събрание от година-година и половина, след което да се върви към ново Велико Народно събрание, не е собствено негова или поне не е само негова. Много бихме искали тази хипотеза наистина да не е актуална.



Второто обяснение е още по-интересно. Действително останалите три партии, които заявиха подкрепата си, вероятно съзнават недостатъчната си сила и легитимност и затова се крият зад формално еднопартийния кабинет.

Уважаеми колеги, кой заслужава да участва в управлението? Кой е готов да управлява? Това не е въпрос на избор на самия политически субект. Тази оценка се дава от избирателите. Каквото и да прави политическата сила, го прави в две качества – или управлява, или като опозиция дава заявка, претендира, че е готова да управлява. Оценката и за едното, и за другото се дава на вота.

На 5 юли тази година някои от партиите, които днес се припознаха като съмодератори и на властта, и на дневния ред на обществото и които на всяка своя втора дума говорят за Движението за права и свободи, би трябвало да си дадат сметка, че това е партия, която излиза с ръст от втори управленски мандат, за разлика от други, които излизат от втори управленски мандат със загуба на доверие. Може би тук наистина е актуална тезата за едно усещане за оригинална истинност, която става още по-значима колкото по-малко оставаме в Народното събрание, но политиката все още не е антиквариат.

Искам да кажа няколко неща във връзка с профила на един от основните участници в управляващото мнозинство – Партия „Атака”. Независимо, че за първи път чухме едно тактически добре премислено, кротко изказване на господин Волен Сидеров, ние продължаваме да смятаме, че стабилността на мнозинството с Атака не е въпрос на аритметика, а е въпрос на идейна съвместимост или несъвместимост. Ние бихме разбрали бурните аплаузи, с които ГЕРБ посрещна лидера на Атака при откриването на Четиридесет и първото Народно събрание, и с които днес го изпрати. Бихме го отдали на емоцията на празничните заседания, но не би имало обяснение споделянето, камо ли пък превръщането в реална управленска политика на идеите на Атака категорично несъвместими с европейския ценностен модел. Явно обаче сте застъпили това направление в управлението – факт, който обяснява подкрепата на Атака и факт, който не може да се скри зад формулата на еднопартийния кабинет. Това, че кабинетът е еднопартиен не скрива, а подчертава участието на Атака в това управляващо мнозинство.

Ние не бихме могли да подкрепим правителство, в което участва „Атака”, макар и не със свои министри, със своите антиконституционни недемократични идеи. (Реплики от Атака:  „У-у-у!” и ръкопляскания.) Ние не бихме могли да не кажем „Не!” на крайния национализъм на Атака, който не може да се скрие зад какъвто и да е персонален параван в кабинета. Разбира се, уважаеми госпожи и господа, това е абсолютно непреодолима принципна позиция на Движението за права и свободи. Мандатът е ваш, ваше е и правото как ще го реализирате. Ние ще кажем, че България има нужда от успеха на всяко правителство, без значение кой е премиерът, без значение кои са управляващи и кои са опозиция. Затова не бихме искали да гледаме поредния сериал на фирма „Крушението на идолите”. Най-искрено вече не желаем да сме свидетели на подобно нещо.

Това наистина е финалът на изказването ми – демокрацията не търпи управленски абсолюти, още малко безалтернативността. Най-лошото, което може да се случи на едно правителство е слабата опозиция. По-лошото от слабата опозиция е липсата на опозиция. Ние няма да бъдем опозиция на верните решения.

Логото, което чухме днес – „Правителство на европейското развитие” е сполучливо подбрано, уважаеми господин бъдещ премиер. Проблемът на българската политика отдавна не е във вярното дефиниране на целите, а в капацитета за тяхното реализиране.

Движението за права и свободи ще бъде конструктивна и силна опозиция и на кабинета, и на управляващото мнозинство. На добър час! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

Лютви Ахмед Местан
Заместник председател на ПГ на ДПС

Юнал Саид Лютфи
Заместник председател на ПГ на ДПС

Камен Костов Костадинов
Заместник председател на ПГ на ДПС

Ремзи Дурмуш Осман
Заместник председател на ПГ на ДПС

Йордан Кирилов Цонев
Заместник председател на ПГ на ДПС

Алиосман Ибраим  Имамов
Член на ПГ на ДПС

Ариф Сами Агуш
Член на ПГ на ДПС

Белгин Фикри Шукри
Член на ПГ на ДПС

Бюрхан Илиязов Абазов
Член на ПГ на ДПС

Георги Велков Колев
Член на ПГ на ДПС

Гюнай Хасан Сефер
Член на ПГ на ДПС

Гюнер Фариз Сербест
Член на ПГ на ДПС

Делян Славчев Пеевски
Член на ПГ на ДПС

Джевдет Ибрям Чакъров
Член на ПГ на ДПС

Дурхан Мехмед Мустафа
Член на ПГ на ДПС

Елин Елинов Андреев
Член на ПГ на ДПС

Емел Етем Тошкова
Член на ПГ на ДПС

Емил Кирилов Иванов
Член на ПГ на ДПС

Ердоан Мустафов Ахмедов
Член на ПГ на ДПС

Искра Димитрова Михайлова - Копарова
Член на ПГ на ДПС

Касим Исмаил Дал
Член на ПГ на ДПС

Корман Якубов Исмаилов
Член на ПГ на ДПС

Митхат Мехмед Табаков
Член на ПГ на ДПС

Митхат Сабри Метин
Член на ПГ на ДПС

Муса Джемал Палев
Член на ПГ на ДПС

Неджми Ниязи Али
Член на ПГ на ДПС

Нигяр Сахлим Джафер
Член на ПГ на ДПС

Петя Николова Раева
Член на ПГ на ДПС

Рамадан Байрам Аталай
Член на ПГ на ДПС

Тунджай Османов Наимов
Член на ПГ на ДПС

Тунчер Мехмедов Кърджалиев
Член на ПГ на ДПС

Хасан Ахмед Адемов
Член на ПГ на ДПС

Хасан Илияз Хаджихасан
Член на ПГ на ДПС

Христо Дамянов Бисеров
Член на ПГ на ДПС

Четин Хюсеин Казак
Член на ПГ на ДПС

Юнал Тасим Тасим
Член на ПГ на ДПС

Янко Александров Янков
Член на ПГ на ДПС

1994 г. Младоженците Айсехел Руфи и Ахмед Доган на сватбеното си тържество на стадиона в Исперих.
Преби Айсехел на студентския празник, изгони Ширин, има извънбрачен син Айан, твърди бившият втори човек в ДПС.
Осман Октай е роден на 29 август 1952 г. в село Чернолик, Силистренско. Завършил е полувисшия медицински институт в Хасково. В политиката е от 1990 г. и е един от ръководителите на Движението за права и свободи. В продължение на четири мандата е бил народен представител и дълги години заместник-председател на ДПС. През целия този период е смятан за втория човек в партията на Сокола и за негова дясна ръка.
В момента е председател на Движение "Демократично крило" и един от основните политически опоненти на Доган.
Провокиран от скорошна публикация във в. "ШОУ" със заглавие "Жените на Ахмед Доган", Осман Октай даде пространно интервю, в което споделя свои наблюдения и подробности около двете сватби на Сокола, извънбрачните му деца, семейното му потекло и, разбира се, разкрива откъде идва необузданата агресивност на Доган към нежния пол.

- Г-н Октай какво точно ви провокира в нашата публикация от миналия брой, в която огласихме имената на жените в живота на Доган? Вие познавахте ли някоя от тях? Има ли да допълните нещо по темата?
- Провокира ме обстоятелството, че жените в живота на Доган всъщност са играли ключова роля за неговото развитие като политик и личност. За някои от тях, които сте споменали, не зная нищо. Те не са били в обкръжението на Доган по мое време.
Аз не съм сред учредителите на ДПС през януари 1990-та във Варна. Един от учредителите - Юнал Бекир, дойде при мен в Силистра на 6 януари. Той е племенник на Реджеб Садък, режисьор в Силистренския драматичен театър, който го изпрати при мен. По-късно Садък стана депутат във ВНС. Именно в неговия дом се срещнах с един от учредителите. Тогава за първи път се запознах с тяхната декларация, по която имах много възражения и в текстовете, и в заглавията. Казах си съображенията и след два дни получих информация от името на Доган, който ми беше известен още от 29 декември 1989 г., от големия митинг около храм-паметника "Александър Невски" за връщането на имената на българските турци. Доган бе сниман до една полицейска кола с мегафон в ръка как говори на митингуващите. Тогава той бе представен като човек, който е излязъл от затвора. До този момент поне в нашия край, Североизточна България, той не беше известен. На срещата на 6 януари 1990-та Юнал Бекир, който бе нещо като секретар на Движението за права и свободи, ми донесе поздрави от Ахмед Доган. Ако съм приемел да координирам действията на ДПС в Силистра и Североизточна България, щели да се съобразят с всички мои бележки по програмната декларация. Всъщност тогава имаше огромна съпротива сред населението и интелигенцията на региона, особено в Силистренско, Разградско и Шуменско, срещу обособяването на етническа политическа формация. Спомням си , че тогава се създадоха условия ние да направим едно мероприятие, на което да поканим да дойдат хора от София. Проведохме мероприятието в моето село Чернолик, Дуловско. Дойдоха над 200 души от тези региони. На тази среща всъщност за първи път пристигна Доган с една частна кола, с черно палто и бял шал.

С него бе и Таня Желязкова.

Представиха я като негова жена, с която живее на съпружески начала и от която има дете. Казаха още, че той и Таня се познават още от студентските години, били са голяма любов и тя ще изпълнява секретарските функции, докато се сформира напълно Движението. Тогава се запознах с Доган - някъде около 20 януари 1990 г.
По-късно, вече като организатор на ДПС в Силистренско и Североизточна България, отидох в София на съвещание. Таня Желязкова бе неотлъчно до Доган - ту като организатор, ту като протоколчик на тези мероприятия. Тогава бях поканен в дома им в квартал "Слатина" в една гарсониера, където се запознах с детето им Демир. Спяха в хола, на земята. По-късно, когато учредихме партията и започнахме вече подготовката за изборите за ВНС, на учредителната конференция на 26 март бях избран за втория човек в партията, посочен от делегатите. Станах организационен секретар и зам.- председател на ДПС по организационните въпроси, напуснах работата си като завеждащ здравен участък в село Бабук, Силистренско и дойдох в София. Длъжността ми даде възможност да наема един апартамент на председателя на движението Доган в квартал "Гео Милев". Той излезе от жилището си в квартал" Слатина". като се мотивира с причината, че не живее вече с Таня Желязкова, че се разделят окончателно и затова му трябва друг апартамент.
Тогава аз обаче му препоръчах следния ход. Като лидер на турците, които са много големи моралисти, нека дори формално да сключат граждански брак, да признае детето и до три месеца да се разведе. Но да остане в съзнанието на детето му и в съзнанието на турците, че Демир е от законен брак. Това нещо исках да направи непременно, но той отказа и по-късно припозна Демир, но така и не сключи брак.
През годините имахме един депутат от Силистра - Орхан Мемиш, който беше известно време началник на кабинета на Доган. Веднъж Мемиш доведе с някаква компания едни момичета, завърнали се от “голямата екскурзия” в Турция. Едното от тях го представят на Доган като моя братовчедка, защото сме от едно и също село. Тя се казва Айтен. Аз не знаех за тази компания. По-късно обаче, след задълбочаване на връзката между Доган и Айтен, като отидох в неговия апартамент, който му беше и офис, видях това момиче. Той ми вика: " Ами, ти не я ли познаваш?" "Не, не я познавам". А той: "Как, тя е от твоето село, и доколкото знам сте рода?". Но аз наистина не я познавах. Тя ми се представи, оказа се, че познавам баща й, познавам брат й, но не сме рода. Впоследствие Доган отиде на квартира на ул. "Дойран", в апартамента на доцент Мемова. Той нае този апартамент, защото Мемови се бяха изселили в Турция.

Знам, че по-късно имаха скандали, че не си е плащал наема

и си развалиха отношенията. Тогава Айтен започна да изпълнява ролята на секретарка и любовница на Доган. От тази връзка се роди дете - момченце, което се казва Айан. По-късно, след години, когато решава да се раздели и с Айтен, той припознава и това дете. В момента Айан живее в Дулово заедно с майка си.
Искам и друго да ви кажа: че докато беше в квартирата си на ул."Дойран", Доган дружеше и флиртуваше с много журналистки под предлог, че трябва да ги вербува за медийно лоби и да ги прави неформално свои пресаташета. Едната от тези журналистки бе Пепа Витанова. Другата бе Валя Ахчиева, а третата - Валерия Велева. Виждал съм всяка от тях поотделно да се разхожда по пеньоар и пантофи в неговия апартамент.

- Не е ли доста скандално това ваше твърдение? Сигурен ли сте, че са били по пеньоар и пантофи?
- Питайте ги. Те и трите са живи и здрави и не вярвам да го отрекат. Присъствал съм на разговори между тях.

- Какво посъветвахте тогава ДПС-лидера?
- Помня, че през септември 1994 г., когато Доган се дистанцира от Айтен, се появи малката му сестра, която го обслужваше като икономка известно време и прислужваше на всички тези журналистки, разхождащи се по пеньоари в дома му. Тогава той ми вика: "Октай, много съм влюбен и ще се женя". Тогава спомена за Айсехел и ми каза, че докато е бил във Варна при негови близки, които имат хотел и пицария, се е запознал с това хубаво момиче от Разградско и ще се женят. Аз го попитах дали не прибързва, защото един сериозен мъж, още повече лидер на партия, трябва да съумява да се жени не само по любов, но и поради партийни баланси. Казах му, че не познава момичето достатъчно, че трябва да се поуталожат нещата, но той каза: “Не, аз съм решил.

Тя е много млада, но аз ще си я направя по мой образ и подобие".

И на 29 и 30 октомври 1994 г. той организира тази сватба. За тартор на тържествата в Исперих назначи тогавашния зам.- областен управител Гюнер Тахир. Касим Дал пък трябваше да организира чрез различни групировки финансирането на тази сватба.

- Колко пари глътна церемонията?
- Само Гюнер Тахир знае. на мен ми е известно, че там имаше големи злоупотреби за мазните борби, за този или онзи, на които Доган им е обещал пари. Те дори идваха при мен да си ги искат.
На сватбата, както се знае, кумове му бяха бившият вицепремиер в правителството на Любен Беров Евгени Матинчев и жена му. Бракосъчетанието беше в ритуален дом във Варна, сватбата на стадиона, а след това в Шведския хотел. Финансираше се от Илия Павлов. Той беше предоставил целия хотел за гостите на Доган.
Само 40 дни след сватбата Доган започна да се държи много предизвикателно. На 8 декември, студентския празник, Айсехел беше се прехвърлила да учи журналистика в София. На тази дата той я доведе в парламента. Някъде надвечер пристигна с нея в стаята на парламентарната група. Мая Тошкова, секретарката ни, ги посрещна. Там бяха и почти всички колеги от групата. Аз се пошегувах, че много добре са се изтупали младите, а той казва: "Ами така е, г-н Октай. Когато имаш млада жена студентка, трябва да се съобразиш с нейния празник и да отидеш да се изфукаш с нея пред колегите и колежките й". Тогава му викам : "Е, добре, но я пази много да не ти я откраднат." На другия ден сутринта обаче, някъде към 10 часа, ми звъни Ерол Челеби, който беше охрана на Ахмед. Беше много разтревожен, а той като е в такова състояние, започва да заеква. Та Ерол ми вика: "Шефе, /всички ме наричаха така, защото аз ги назначавах на работа/, спешно трябва да те видя, защото стана голяма беля!” Пристига той в офиса с момчето от НСО. "Станал е скандал в бара, където са били нашите хора. Оказва се, че нашият човек след няколко уискита вече в агресивно настроение бил поканен от Айсехел да танцуват, но й отказал. Тя обаче се ядосала и казала, че ще си танцува с когото си иска, и започнала да прави демонстрации с някакъв младеж”. Ерол ми каза още: "Нашият като побесня, стана и заши един шамар на Айсехел, събори я на дансинга, удари един шамар и на младежа и развали празника на студентите. След това й разкъса дрехите и каза: "Изнесете я от заведението!" Ние я изнесохме оттам, докарахме я в апартамента, а

Доган я съблече чисто гола и бой чак до сутринта.

Заключи вратата и ние се чудим как да се намесим. Той излезе по едно време и ни нареди : "С роклята, с която е дошла, с нея да я облечете, да я занесете и хвърлите в двора на баща й!. Ние завихме Айсехел с едно одеяло и я качихме в колата. Тя беше в тежка депресия. На сутринта бяхме в Ясенково.
Буквално я изхвърлихме като чувал в двора на баща й
и изчезнахме оттам с мерцедеса”.
Това беше историята с Айсехел. Когато по-късно Ахмед се осъзна, че е сгрешил, все си мислеше, че тя ще се върне и че той ще се разбере с нея. Но това така и не се случи. Отидохме чак до Воден около Нова година, за да навиваме Айсехел да се върне. Аз ходих в тях, при родителите й, при братовчедите й, само и само да постигнем примирие. Но това не стана, въпреки че направихме среща между двамата. Както съм казвал, братовчедите й даже дойдоха с пушките. Имам документи от Воден как съм плащал сметките за почерпка при срещата. Роднините всъщност реагираха остро срещу отношението на Доган към Айсехел. След като той разбра, че безвъзвратно е загубил Айсехел и че тя няма да се върне, изпрати хора, без аз да знам, в съда в Костенец, и служебно се разведе. Получил е подписани документи от нея. И напук на Айсехел тръгна много скоро да се жени отново. За да покаже, че е мъж, че жените чакат пред вратата му...

- Как се спря точно на Ширин Карнобатлъ?
- Дl

Лютви Местан, зам.-председател на ДПС: Изборните игри са едва в първия рунд

Найден Вълчев усещаше, че „снегът е някъде към Киев, по голата топола, която с тънък връх мете небето". Че след киевската „газова зима" наближава горещо изборно лято, може да се усети по уязвимата вече месеци коалиционна коректност; по популизма, който все по-упорито нагазва в полето на отговорната политика. Доказателството, че е налице и най-сигурният признак, дойде отвъд океана като чикагско послание на Бойко Борисов, а именно - малцинствата отново са „боксова круша" за популистки упражнения и удобен виновник за сегашни и бъдещи политически неудачи. На дневен ред, разбира се, е и изборният закон. Едва ли друга тема има по-големи ресурси да предизвика коалиционни раздори. Противоречията между партньорите от управляващата коалиция са толкова очевадни, че не биха могли да се изгладят и по тази причина да останат скрити за обществото. Затова ДПС звучеше леко наивно с призивите си идеите за изборните закони първом да се обсъдят на коалиционен съвет - при това достатъчно рано - и едва после да бъдат огласени. Партньорите ни чуха, но не склониха. Те избраха да сложат на коалиционната маса вече внесени закони. Знаели са, че съгласието е невъзможно НДСВ стартира подписка за конституционна промяна за избори „2 в 1", а БСП прогласиха като свое ново верую смесена избирателна система с 58 пряко избрани от народа личности. Сякаш пропорционални- те листи не ги избира народът, при това пряко, и сякаш в пропорционалните листи има неличности. Това противопоставяне на „мажоритарни" личности на неличности, на някаква пропорционална „безлична сива маса" е укоримо по принцип. Дори да е необходим мажоритарният елемент, той не може да бъде прокаран с такава мотивировка. Необходимостта от по-ярки фигури в политиката е безспорна. Не законът пречи на партиите да ги включат в листите. Да се нуждаеш от императива на закона, за да го сториш, звучи странно, инфантилно.
Тезата, че е възможна автоматична промяна на политическия модел чрез промяна на избирателната система, е неубедителна и спекулативна. Ресурсите на мажоритарния вот в тази посока са силно преувеличени, като съзнателно се неглижират редица рискове на изкривено представителство и на още нещо. Ако някой има за цел чрез мажоритарния вот да осигури